ИЗГОТВЯНЕ НА САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ

Завещателното разпореждане следва да бъде извършено лично от завещателя, тъй като то изразява неговата последна воля. Тази воля може да бъде формирана единствено лично. Завещателят самостоятелно и свободно определя личността на наследника или заветника и индивидуализира имуществото - обект на завещателното разпореждане.
Завещателно разпореждане може да бъде извършено единствено от навършило пълнолетие физическо лице, което не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно (чл. 13 ЗН). Съдебната практика е противоречива в частта й относно завещателната способност на ограничено запретените лица. От редакцията на разпоредбата на чл. 13 ЗН следва, че тази категория субекти могат да извършват валидни завещателни разпореждания, при условие че са способни де действат разумно. Правната теория, от друга страна, поддържа становището, че ограничено запретените лица нямат завещателна способност, тъй като завещателното разпореждане трябва да бъде извършено лично, а не със съдействието на попечител. Безспорно недопустимо е изготвянето на завещание с чуждо съдействие, тъй като то следва да обективира последната, свободно изразена воля на завещателя.
С извършването на завещателно разпореждане завещателят, както посочихме при нотариалното завещание не може да накърнява запазената част от наследството. Неспазването на това изискване не влече след себе си недействителност на завещанието, но за наследниците със запазена част възниква правото да искат нейното възстановяване (чл. 30 ЗН).
Завещанието може да бъде направено в полза на физическо лице, юридическо лице или на държавата. По завещание могат да наследяват и лицата, които са били заченати към момента на откриване на наследството, при условие че се родят способни да живеят. Недействително е само завещателното разпореждане, извършено в полза на недостойния да наследява (чл. 3 ЗН).
За да породи действие, саморъчното завещание следва да бъде облечено в предвидената от закона писмена форма за действителност. То трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да бъде съответно подписано.
Целият текст на саморъчното завещание трябва да бъде написан лично и собственоръчно от завещателя. При неговото съставяне той не може да използва технически средства и записващи устройства. Задължителен елемент от съдържанието на завещанието е неговото точно датиране, с посочване на деня, месеца и годината. Възможно е, без да е изрично обозначена, датата на съставяне да бъде извлечена от текста на саморъчното завещание, при условие че може да бъде точно и безспорно определена.
Датирането задължително предхожда подписа на завещателя, който следва да бъде положен в края, след всички завещателни разпореждания.
По своята същност завещанието е акт на разпореждане с цялото или с част от имуществото на завещателя с оглед на неговата смърт. Няма пречка то да съдържа и отделни неимуществени разпореждания.
Завещателните разпореждания могат да се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя. В тази хипотеза той не е обвързан с ангажимента да индивидуализира отделните вещи, включени в завещаното имущество. Този тип завещателни разпореждания се наричат общи или универсални и придават на лицето, в полза на което са извършено, качеството наследник (чл. 16, ал. 1 ЗН). С приемането на откритото наследство, то ще придобие правата и ще встъпи в задълженията, чиято съвкупност формира наследствената маса.
Завещателните разпореждания с обект индивидуално определена вещ или право върху такава вещ се обозначават като завети (чл. 16, ал. 2 ЗН). Заветникът като частен правоприемник на завещателя не придобива качеството наследник. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗН, заветът на определено количество родово определени вещи е действителен, макар и в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството. Няма да породи действие заветът на индивидуално определена вещ, ако завещателят не е неин собственик към момента на откриване на наследството.
Завещателят може да реши сам да съхранява документа на саморъчното завещание или да го предаде за пазене у нотариус. В последната хипотеза се развива нотариално производство, което се инициира с молба на лицето, което го предоставя за пазене.
Саморъчното завещание се поставя в затворен плик, като за приемането му нотариусът съставя протокол (чл. 25, ал. 2 ЗН). Протоколът се подписва от молителя и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Завещателят може да промени решението си и да вземе обратно предоставеното за пазене от нотариус саморъчно завещание.
Завещателното разпореждане, независимо от формата, в която е извършено, може да бъде отменено. Завещателят разполага с различни възможности - да унищожи документа на саморъчното завещание, да измени отделни разпореждания или да отмени в цялост завещанието със съставянето на ново завещание или с особен нотариален акт по реда на чл. 38 ЗН.
Отменянето на саморъчно завещание може да бъде извършено изрично  или мълчаливо, с последващо завещание, което съдържа завещателни разпореждания, несъвместими със съдържащите се в предходното. Съгласно ЗН последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби от него, които са несъвместими с новите.
Специфичен начин за отмяна на частно завещателно разпореждане (завет) е отчуждаването на завещаната индивидуално определена вещ. Отчуждаването изцяло или отчасти на вещта отменя завета относно това, което е отчуждено, дори когато вещта бъде отново придобита от завещателя или сделката, по силата на която е настъпило, бъде унищожена по други причини, а не поради порок в съгласието (чл. 41, ал. 1 ЗН). Същият ефект ще бъде постигнат и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ по такъв начин, че тя да изгуби предишната си форма и предназначение (чл. 41, ал. 2 ЗН).