ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ ЕДИН И СЪЩ РАБОТОДАТЕЛ

Основанието,  на което се сключва този вид договор е чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/.

   За него се уговаря и съответно се дължи трудово възнаграждение, договора се сключва в писмена форма.

   При полагането на  допълнителен труд при същия работодател, законодателят изисква на първо място съществуването на друго основно трудово правоотношение между работодателя и работника / служителя. Основанието, въз основа на което е възникнало основното трудово правоотношение е без значение за сключването на договор за допълнителен труд. Основният трудов договор може да бъде за неопределено време или срочен. Срокът на договора за допълнителен труд не е в пряка зависимост от срока по основния трудов договор. Така ако основния трудов договор бъде прекратен, от това не следва автоматично прекратяване и на допълнителния трудов договор.

   Уговорената работа, за която се сключва договора за допълнителен труд, трябва да бъде точно и ясно определена в него, за да е видно, че същата не е в кръга на трудовите задължения на работника по основния му трудов договор.

   При този вид договор има още някои други особености, а именно:

забрана за полагане на допълнителен труд от някои категории работници и служители с оглед естеството им на работа

ограничаване на максималната продължителност на работното време

уговаряне на допълнителни клаузи

   Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава установеното от КТ минимална непрекъсната междудневна  почивка /12 часа/ и междуседмична почивка /48 часа и 24 часа – при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време в случаите, когато действителната и техническа организация на работата в предприятието налагат това/. В тези случаи при подневно изчисляване на работното време максималната продължителност на работната седмица може да бъде повече от 40 часа, но само със съгласието на работника / служителя и без да се нарушава установената с КТ минимална междудневна и междуседмична почивка.

   По договора за допълнителен труд се ползва и платен годишен отпуск от работника / служителя.

   Прекратяването на трудовия договор за допълнителен труд е уредено в чл.334, ал. 1 от КТ, съгласно който освен на основанията и по реда на чл.325-333 КТ, трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с 15 дневно предизвестие.

   Независимо дали предизвестието е отправено от работника / служителя или от работодателя на практика е необходимо след изтичане на срока по предизвестието да се издаде от работодателя заповед за прекратяване на договора за допълнителен труд.
   При уволнение на работник или служител по трудов договор за допълнителен труд не се прилага предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар