КОНСУЛТАНТСКИ ДОГОВОР

По този начин все по – често ни се налага да се обръщаме към съответните специалисти в дадено направление и да се търси тяхното компетентно мнение, но това, разбира се, трябва да става под формата на консултантски договор, за да се гарантира качеството на предоставената услуга от консултанта.

С консултантския договор консултанта се задължава да даде консултация по поставен от възложителя въпрос, а последния дължи възнаграждение като насрещна престация срещу предоставената услуга. Следователно предмет на този вид договор е възмездно предоставяне на едно благо – знание, продукт на интелектуалната дейност от страна на консултанта.

Този вид договор не е изрично уреден в нашето законодателство, той е по – скоро разновидност на договора за изработка и спрямо него се прилагат нормите на чл. 258-269 от „Закона за задълженията и договорите” /ЗЗД/.

Страна по договора може да бъде физическо или юридическо лице. Когато консултантът е физическо лице се приема, че договорът е сключен с оглед на неговите лични качества и конкретна личност, той не би могъл да бъде заместен в изпълнението от друго лице. Затова, ако консултанта почине или не е способен да изготви и даде поисканата консултация, договорът се прекратява.

Консултантският договор е сключен от момента на постигане на взаимно съгласие между двете страни, което може да бъде както в писмена форма, така и в устна форма. Писмената форма ще бъде наложителна, когато стойността на договора /това което дължи възложителя/ е над 1000 лв. и се наложи това да се установява пред граждански съд.

Със сключването на самия договор за консултанта възниква задължението да изготви и даде консултация по даден въпрос в указания от възложителя срок. Възможно е възложителят да получи консултация веднага след поставянето на въпроса. В друга хипотеза се определя срок, който започва да тече от конкретна дата или се обозначава като период след предоставяне на необходимите за решаването документи, сведения, материали. Възложителят дължи и съдействие с оглед правилното и изчерпателно разрешаване на проблема. Консултантът от своя страна е длъжен  да не разглася информацията, получена във връзка с дейността му. Нарушаването на това задължение може да ангажира неговата наказателна отговорност по чл. 145, ал. 1 от НК – издаване на чужда тайна.

Консултантът трябва да даде консултацията във формата, която страните са определили: устна, писмена, таблична, графична или др.

Възложителят следва да заплати възнаграждение, което може да се уговори като заплащане на час, на поставен въпрос, на процент от материалния интерес и др.

P.S.: Все пак и за по-сигурно предварително проверявайте компетентността на даден консултант преди да му се доверите, за да не съжалявате после дълго време  :)

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар