ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ

Договорът за заем за послужване е договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно /без насрещна престация/ на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Ако бъде уговорено възнаграждение за страната, предоставила вещта за ползване, налице ще е договор за наем. Следователно този договор се характеризира с това, че се предоставя индивидуално определена вещ за ползване, за определен период от време, безвъзмездно, като заемателят дължи връщането на същата вещ. Заемът за послужване е реален договор т.е. счита се за сключен от момента на предаването за ползване на индивидуално определената вещ на заемателят. Постигането на съгласие между страните относно заема, включително обличането му в писмена форма има характер единствено на предварителен договор за заем. ЗЗД не изисква определена форма за сключване на договора. Писмената форма е препоръчителна единствено с оглед доказването му. Съгласно ГПК договори на стойност над 1000 лв. не могат да се доказват пред съда със свидетелски показания. Тази разпоредба на процесуалното право на практика въвежда писмена форма за договорите на стойност над 1000 лв.

Страни по този вид договор могат да бъдат физически или юридически лица, както и държавата.

За времето на ползването заемателят има право да държи вещта, като се грижи за нея в същото време. Заемателят отговаря за всяка небрежност, отговаря и за противоречащото на договора ползване на вещта, както и за забавено връщане на вещта. Не отговаря за случайното погиване на вещта или за случайното влошаване на нейните качества. Заемателят е длъжен по закон да полага засилена грижа за чуждата вещ, поради безвъзмездния характер на договора. Тази грижа е по–голяма отколкото грижата, която обикновено се полага за собствените вещи.

Заемателят е задължен да прави обикновените разноски за поддържане, запазване и използване на вещта и  има право да иска възстановяване на извънредните разноски, ако тяхното извършване е било необходимо и неотложно.
Заемателят няма право на плодовете от вещта, освен ако това не е уговорено изрично в договора.

Заемът за послужване се прекратява с изтичането на уговорения срок или с постигането на уговорената в договора цел и по – точно целта на уговореното ползване. Ако не е уговорен срок, договорът се прекратява след като заемателят приключи ползването на вещта. Ако не е уговорен срок заемодателят може по всяко време да поиска връщането на вещта и договорът ще се прекрати по силата на неговото искане. Според ЗЗД, ако времето или целта на ползването не са определени в договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. Извън тези случаи заемодателят може да прекрати едностранно договора, ако той е сключен без срок, и предсрочно в случай че сам неотложно се нуждае точно от тази вещ. Договорът ще се прекрати автоматически и със смъртта на заемателя – заемодателя може да иска директно връщането на вещта от наследниците на заемателя.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар