Играете ли си с огъня

Любовта е огън. Но дали успяваме да подържаме огънят на любовта? Тя е особено състояние на тялото и душата. Тя е като огън, който топли, но понякога и изгаря. Всички искат той да не угасва, но не винаги знаят как да го поддържат. Какво може да изгаси и най-силния любовен пожар?

Егоизмът
Много често в любовта единият обича по-силно, безкористно и жертвоготовно. Но след време и най-заслепеният влюбен може да изтрезнее.
Причините за това са различни:

Партньорът го държи прекалено изкъсо и иска винаги да се играе по неговата свирка.

Прекалено често другият злоупотребява с неговата преданост, иска да му се свалят звезди от небето.

Винаги го поставя пред свършен факт, без да се съобразява с неговите желания.

Настоява да скъса всички връзки със семейството си и с предишните си приятели.

Често го унижава пред другите, надсмивайки се над неговите способности, маниери, начин на обличане и др.

Без взаимно разбирателство и толерантност връзката би била ад.
Ако единият от двамата предпочита спокойствието и тишината, не би трябвало другият да го влачи на всяка цена по шумни купони и дискотеки, да му пречи, когато учи, работи или просто е потънал в собствените си мисли.
Трябва да потискаме егоистичните си импулси и да уважаваме навиците на своя партньор, дори и тези, които изопват нервите ни.
И прекалената демонстрация на любовни чувства понякога действа с обратен знак.
Ако сме по-наблюдателни, лесно ще разберем дали с нежностите си не ставаме досадни, приятни ли са или не на другия обръщения като “котенце”, “пиленце”, “татенце”.
Лъжата
Дребните безобидни лъжи са допустими в любовта и брака.
Но да се лъже за основни и сериозни неща е опасно. Всяка лъжа рано или късно излиза наяве и може да има непоправими последици за брака. Клетвите във вечна любов и вярност са излишни.
Преиграването и фалшът биха заблудили само най-заслепените влюбени.
Обикновено шестото чувство подсказва за надвиснала над брака опасност, а различни дреболии от ежедневието потвърждават реалността й.
В такива случаи лъжата изглежда глупава и нелепа, наранява дълбоко.
Ревността
Тя е враг номер едно на любовта, почти неизлечима болест.
Но въпреки всичко човек може да намери сили да я потиска, ако цената, която трябва да заплати, е съсипаната връзка.
Как да се преодолее това непреодолимо чувство?

Партньорът не бива да бъде инквизиран безпричинно с въпроси, продиктувани от безпочвени подозрения.

Не правете сцени, ако той/тя се усмихне някому.

Опитвайте се да потискате любопитството си. Унизително и за двете страни е да следите всяка крачка на другия, да претърсвате вещите му, да пребърквате джобовете.
Има опасност да тръгнете по погрешна следа, а от това любовта и връзката ви няма да спечелят.

Ако самите вие не сте ревниви, но имате ревнив партньор, имайте предвид следните хватки /в случай, че държите на връзката си/:

Стремете се с поведението си да не наливате масло в огъня.

Не кокетирайте с особи от противоположния пол.

Не се опитвайте да съблазните приятелките/приятелите на партньора си.

Не се обличайте предизвикателно.

Не парадирайте с успехите си и не изтезавайте емоционално партньора си.

Външността
Не бива да забравяте, че неумолим враг на любовта е занемарената външност, незначителните наглед детайли като мръсно бельо, мазни коси, лош дъх, нежелани тлъстини тук и там по тялото.
Приятният и изряден външен вид и добрите маниери наистина не могат да компенсират недостатъците на вътрешното “съдържание”, но не бива да се пренебрегват.
Особено с напредването на възрастта.
Защото човек не може да не установи разликата между приятните за окото гледки на работното място, по улицата, на телевизионния екран и това, което гледа всеки ден до себе си вкъщи.
С годините пламъците на любовта затихват, но от двамата партньори зависи дали ще поддържат огъня или ще го оставят да угасне.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар