Михаил Екемджиев: Специалните разузнавателни средства влизат буквално в спалнята и в банята на човек

Михаил Тихолов Екимджиев е роден на 5 юни 1964 г. в град Тетевен, а в момента е адвокат в Пловдив. Завършва гимназия „Георги Бенковски” през 1982 г. в родния си град. През 1989 г. завършва право в СУ „Климент Охридски” – София. През 1993 г. – специализация по Защита на правата на човека. Бил е лектор и модератор на много национални и международни конференции. От 1990 до 1992 г. е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. Вече 16 години е адвокат в Адвокатска колегия – Пловдив, а от 2001 г. до момента е и член на Съвета на редакторите на списание “Правна алтернатива”, издание на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” .

Едно интервю на Валентина ДУМАНОВА

До къде ще стигне процесът за намеса от страна на държавата в личното пространство на гражданите?

Това зависи от нас – гражданите. В „старите” демокрации, хората са отвоювали „с кръв, пот и сълзи” своите права и свободи в продължение на столетия. Затова те имат памет за цената и съзнание за еволюцията и смисъла на тези права, като средство за еманципация и себереализация на човешкия индивид. Затова хората там са готови да отстояват правата си и да ги бранят срещу всяко посегателство. Ситуацията в България е противоположна. След 45 години диктатура, правата ни бяха сервирани наготово, като голи и абстрактни декларации в Конституцията и международните договори. По разбираеми причини, нито хората знаеха какво да ги правят, нито посттоталитарната държава беше готова да се съобразява с тях. Тогава, в началото на 90-те години на ХХ век, започнаха и първите опити за гражданско противодействие на властите. Благодарение на осъзнатите като граждани хора, адвокати – правозащитници и правозащитни сдружения спечелиха първите съдебни битки срещу държавата в България и в Страсбург. Благодарение на относително независимите медии, тези правозащитни пробиви получиха широк и позитивен медиен отглас. Държавата беше принудена да започне да се съобразява със зараждащото се гражданско общество. Налице е тенденция, при която все повече българи са готови да отстояват правата си. Все повече български магистрати осъзнават силата на своята независимост и възможността чрез решенията си да защитават върховенството на закона и правата на гражданите дори срещу държавата.

Тази тенденция разбира се не изключва и опити за реставрация. Те се проявяват като рецидиви на комунистически манталитет, оправдани с вездесъщите „европейски изисквания”. В последните години директивите на Европейския съюз се използват като универсално оправдание за безумни хрумвания на изпълнителната власт и най-вече на МВР. Най-често се оказва, че твърдените „изисквания” или са измислени, или, европейският стандарт е тълкуван перверзно.

Тази ретроспекция дава отговор на Вашия въпрос. Държавата ще стигне дотам, докъдето ние й позволим. Смятам, че с категорична позиция, въоръжени с правния инструментариум на Обединена Европа и с подкрепата на медиите, бихме могли да се самоорганизираме и самозащитим срещу опитите за реставрация на полицейщината. Показателно в това отношение е делото, което „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” спечели пред Европейския съд в Страсбург (жалба № 62540/00, Решение от 28.06.2007 г.). Това решение налага на държавата да промени изоснови както Закона за специалните разузнавателни средства, така и новоприетия Закон за държавната агенция и национална сигурност. Макар и косвено, същото решение може да аргументира отмяна на Наредбата за контрол на интернет-комуникацията в случай на обжалване пред Върховния административен съд. Така, използвайки правни лостове, признати от държавата, можем да защитим от същата държава личното си пространство, неприкосновеността на дома и тайната на кореспонденцията си.

На протеста пред Държавната агенция по информационни технологии, се събраха едва 50 - на души. Вълната на недоволство в интернет е огромна. Защо се получава така?

Това е проблем на национален манталитет. За съжаление, все още българинът предпочита да псува в кръчмата, пред телевизора или компютъра (по възможност анонимно), отколкото да застане с името и лицето си пред камерите или пред съда в защита на кауза или на нарушени права. Общността в действията на хората е неосъзната сила, скована от посттоталитарен страх. Историята показва, че тази сила е променяла хода на историята, помитайки диктатури, правителства и династии. Остава само да я осъзнаем. Вероятно ни трябва още време … И добри примери.

Защо според Вас всеки българин е застрашен от злоупотреба със СРС от страна на МВР?

Отговор на този въпрос е даден в цитираното решение на Европейския съд по правата на човека. След брилянтен сравнителноправен анализ, Съдът в Страсбург стига до заключение, че българският законодател не дава гаранции срещу произвол на МВР при използване на т.нар. „специални разузнавателни средства” (СРС). Критиките на Съда са насочени най-вече срещу Закона за СРС (ЗСРС).

На първо място той позволява, в определени хипотези, министърът на вътрешните работи да разрешава използване на СРС, без предварително разрешение на съд. По закон това може да продължи най-много 24 часа. Законът обаче не ограничава възможността на министъра да издава последователни 24-часови разрешения по един и същ случай. Така следенето или подслушването, без съдебна санкция, може да продължи неограничено.

Най-сериозната критика на съда в Страсбург е насочена към съдбата на събраната чрез СРС информация и нейните материални носители. Законът е така направен, че разрешението от съдия за използване на СРС е като пускане на злия дух от бутилката. Магистратът напълно губи контрол как е изпълнено неговото разрешение, дали е спазен даденият от него срок за използване на СРС и каква информация е получена чрез тях. По парадоксален начин целият цикъл по използване, съхраняване и процесуално легализиране на тази информация се контролира от министъра на вътрешните работи. Според Европейският съд този регламент не гарантира, че тази информация няма да бъде възпроизведена, мултиплицирана и използвана в частен интерес. Съдът припомня и шокиращи данни от проверка на Върховна касационна прокуратура, според която в 7-милионна България годишно се дават повече от 10 000 разрешения за подслушване. Отделно стои въпросът, че покрай тези 10 000, подслушвани се оказват и всички, които имат телефонен контакт с тях. Така реалният брой на хората чиито права се засягат е огромен. Само в 1 % от тези случаи събраната чрез СРС информация се използва за нуждите на наказателния процес. Доказателство за злоупотреби е и периодично „изпусканата” от МВР информация, явно събрана чрез СРС, компрометираща полицаи, магистрати и други публични фигури.

Съдът в Страсбург отбелязва и трети дефект на ЗСРС. Той не дава възможност българските граждани да разберат дали някога са били обект на контрол от властите чрез следене, филмиране или подслушване. Поради това българите са лишени и от възможност да търсят обезщетение, когато правото им на личен живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията им са били нарушени. Така, според Европейския съд, всеки човек под българска юрисдикция, е потенциална жертва на незаконна намеса на властите в конституционните му права.

Какво мислите за тенденцията за поставянето на все повече камери за видео наблюдение?Как бихте коментирали нарушението на конституцията?

Не съм толкова обезпокоен от камерите, колкото от произволното използване на СРС. Все пак камерите се поставят на публични места, където човек доброволно се поставя пред очите на другите. От друга страна, използването на камери по улици, в обществени сгради и паркове помага за предотвратяване и разкриване на престъпления, за санкциониране на нарушители и за контрол на движението. Поради това, макар да засяга личното ни пространство и формално да противоречи на Конституцията, то е в унисон с правозащитните стандарти, възприети в Стара Европа. Разбира се, в тези случаи е необходимо хората да бъдат информирани по подходящ начин, че са под видео-наблюдение. За разлика от камерите на обществени места, СРС влизат буквално в спалнята и в банята на човек. Достояние на анонимни полицаи стават най-лични изповеди и преживявания. Затова камерите са „по-малкото зло”.

Какви ще са възможностите за противодействие според Вас?

Както посочих в началото, необходима е самоорганизация на гражданското общество за противодействие на всеки опит за настъпление срещу нашите права.

Осъзнатите граждани, гражданските сдружения, бизнесът и медиите могат да координират съпротивата си. Използвайки експертния потенциал на правозащитните сдружения, те биха могли да използват оптимално правните възможности за граждански контрол върху актовете и действията на държавата.

Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Различни – за различните ми настроения. От Вонегът и Хелър, през Маркес и Казандзакис, до Кафка и Дюренмат. Разбира се и „Малкият принц”.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар