|
Автор Ива Манолова
|
|
05 April 2007 |
Великден е. Българите не можем да се оплачем от липсата на празници. Колоритни и самобитни, каквито само ние можем да си ги направим. Но Великден е особен. И не само заради Възкресението, което се носи даже и във въздуха.
Не само заради осъзнаването, че зимата вече наистина си е отишла. Не само и заради зеленото, което прави лятото все по-реално. Великден е особен празник заради посланието, което ни носи. Смислената саможертва и нейното възнаграждение. Историята на Христовото възкресение е преминала хилядолетията заради невероятно устойчивата нужда на човечеството от доброта и справедливост. Всички ги носим вътре в себе си, въпросът е колко дълбоко сме ги покрили. Да им дадем път около Великден. Да погледнем право в очите им. И нека над пламъка на църковната свещ да се закълнем в поне една справедливост, която ще потърсим и отвоюваме докрай. Така, както сме го правили в детството си.
|