Пустинята и розите | Общество.нет - политика, култура, прогнози, анализи, коментари, интервюта

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ВСИЧКИ БЕЗДОМНИ КУЧЕТА ОТ УЛИЦИТЕ?

Начало

За любовта

Пустинята и розите

Автор Агоп Каспарян

10 May 2007

Свежата роза Имало едно време един принц. Той си търсел жена, но не можел да избере.

За това разбрали три прекрасни рози и решили да се срещнат с него. За да стигнат до царството му, те трябвало да минат през пустинята. Пътят бил дълъг, но си струвало, защото принцът бил много чаровен и всички въздишали по него. Вървели те една година през безводната пустош и накрая пристигнали в двореца му. Едното цвете било свежо, но нямало листенца. Второто било запазило всичките си листенца, но било увехнало. Третото било запазило половината си листенца и било сравнително свежо. Принцът започнал да ги разпитва:
- Ти защо си без листенца!? – попитал той първата роза.
- Вървяхме дълго и като стигнахме първия оазис исках да пия вода. Там обаче имаше един мъж, който ми каза: „Ако ми дадеш едно листенце – ще ти дам вода”. За да не умра от жажда, аз му позволих да откъсне едно. На втория оазис се случи същото. И докато прекося пустинята останах без листа. Но съм свежа и готова да бъда твоя.
- Да, ама нямаш нито едно листо. А ти защо си така повяхнала!? – попитал той втората роза.
- Господарю мой, като стигнахме първия оазис исках да пия вода. Там имаше един мъж, който ми каза: „Ако ми дадеш да откъсна едно листенце от теб – ще ти дам вода”. Но аз не му позволих. На втория оазис се случи същото. И така през целия път. Не пих вода, но запазих всичките си листенца за теб.
- Да, ама те са увехнали. А ти как съхрани и свежестта, и листата си!? – попитал той третата роза.
- Като стигнахме първия оазис исках да пия вода. Там имаше един мъж, който ми каза: “Ако ми дадеш едно листенце – ще ти дам вода”. За да не умра от жажда, аз му позволих да откъсне едно. На втория оазис се случи същото. Но тогава аз отказах. И така през целия път. На някои мъже отказвах, на други позволявах да откъсват от листенцата ми, за да не умра от жажда. Така останах сравнително свежа и запазих половината си листа за теб.
- Ти ще си моето цвете – казал принцът. Останалите могат да си търсят друг.

Тази приказка съм я срещала и като тост. А пожеланието на края е – “Да пием за жените, които знаят кога и на кого да дават”.

Коментара (2)