Накъде върви България?

Поредния ви политически роман “Драмата на измисления свят” вещае политически убийства и самоубийства. Наистина ли Мафията управлява България?
Бих се изразил по-меко: Цивилизацията е начин на живот. А всичко, което правят хората от един народ и остава във времето като история и литература, е неговата култура.

Лесно се отрекохме от тоталитаризма. Но останаха неговите кадри и възпитание, които в момента господстват и ще продължават да определят облика на България. За една нощ не се прави гражданско общество, едва ли за 18 години, уж преход. Пребоядисахме къщичката на българския Великден и претоплихме старите манджи за нови лапачи. Партийците на единствената партия-майка-БКП се събудиха демократи, а вече в над 380 партийки. Обявиха общонационалните богатства за частна собственост. Първо се появиха кредитните милионери. После 0 милиона българи започнаха драстично да обедняват,, за сметка на около 200 богати семейства. Спортистите ни – национални, олимпийски и световни шампиони се превърнаха в мутри, а част от многохилядната армия ченгета изведнъж се оказаха бизнесмени, останалите телохранители на новите, на новите големци с много пари, повечето – просто портиери. В обществото и държавата на днешна България, вече член на ЕС, се разпореждат мутрите, няма я истинската Мафия, а някакъв конгломерат от полуолигарси и корумпирани висши чиновници. Те се катерят по стълбата на Златния телец и се избиват безмилостно помежду си за пари. От около 300 поръчкови убийства, разбира се, че неразкрити за 18 години, няма нито едно политическо!


Организираната престъпност е бизнес. Тя не може да се развива без участие във властта. В първите години на криминалния преход мутрите плащаха на политиците. После влязоха в управлението на държавата и общините. “Власт се взема, власт не се дава!” Това са думи на Цицерон, които някой си ги присвоява, защото му харесва да е вечно на власт. България е бременна с политически убийства и те ще се случат. Не виждате ле на какво сме заприличали – МВР се страхува за живота на мутрата Маджо, пазят го като Путин и Буш, бият журналисти.

Преди година и два месеца почина автора на българската Мафия Христо Калчев. Пръкнаха се като негови информатори и вече ги наричат писатели, такива като борчето от ВИС и СИК Георги Стоев, който се пише и за бизнесмен. Това литература ли е?

Всичко написано и публикувано е литература. Държа да подчертая, че Христо Калчев е талантлив български писател! Прочетете романа му “ Белият дявол и неговите синове”. За пари, а не особено много, той прописа т.нар. си “вулгарни романи”. Имаха поразяващ касов ефект. Това сякаш показва, че обществото ни е приело мутрите като герои-любимци. Срамно е да обичаш палачите си! А факт. Не знам колко е бил информатор на Христо Калчев Георги Стоев. Защото покойния творец получи почетна грамота от главния тогава секретар на МВР – Бойко Борисов за истината на борбата с организираната престъпност. А набързо излезлите няколко томчета на нищожния участник в борческите бригади на ВИС и СИК Георги Стоев е само псевдоним на писателя Владо Даверов.

Излиза, че българската литература обслужва мутрите? И нещо много по-лошо и вредно – обезсмъртява ги!

За съжаление, така е! Но има нещо още по-пагубно от подрастващото поколение българи. Имаме млади и даровити автори, които се срамуват от класическата българска история и художествена литература. Набързо, а високо платени, издават първите си 3-4 книжки в чужбина, за да се представят у нас като признати навън, едва ли не класици. Ще ви цитирам 3-4 изречения от нашумялата книга на Георги Господинов “Естествен роман”, която тия дни се представя в Рим, тъкмо когато там се чества делото на светите братя Кирил и Методи: “ Ако можеш да издържиш миризмата на гаджето, което сере пред тебе, ако не ти е гадно, нали, значи ти оставаш с тази жена. Разбирате ли? Можете да го наречете голямата любов, единствената твоя половинка, точната жена, с която можеш да издържиш поне няколко години, и пр. Това е.”

Казвате “високо платени”. Кой ги издава?

Чуждото мнение и оценка за историята и литературата ни. Жанет Видева е съдружник на белгийския предприемач Херман Верстапен, който влага 6 милиона евро в строителство на жилища до Пловдив за чужденци. Всички книжки на писателя Георги Господинов на европейски езици са издание на “Жанет-45” Пловдив. В едно от последните свои интервюта българският-чужд автор се изчерпва: “Махаме от читанките “Аз съм българче”…Не искам да говорим за “мита Батак”…Налице е непрекъснато повторение на Априлското въстание – всеки път неуспешно, но всеки път с много патетика…В литературата подобно патетично отношение към традицията е белег за провинциализъм. Аз се чувствам спокоен, защото нямам прабългарски и тракийски комплекси.“ Е? Да, но Вие, г-н Господинов, едва ли ще бъдете Кирил Христов. А той, класикът, не се отказа от българския си провинциализъм. Къде е подобния на Георги Господинов Владимир Левчев? В САЩ. Тук ближе овехтелите си доспехи Едвин Сугарев. Щото щях да забравя: Когато комунистите се събудиха демократи, номенклатурните ни писатели, които ближеха вратовръзката на Тодор Живков, изведнъж се превърнаха в дисиденти, даже пострадали или под угрозата да бъдат унищожени от ченгетата на бившата Държавна сигурност.

Да се върнем в политиката. И какво ще излезе от скандала Румен Овчаров – Ангел Александров?

Всичко е пределно прозрачно. Аз не виждам скандал, а черната сянка на партийната и държавна корупция да се унищожат, макар и плахите опити на остатъчното следствие и прокуратурата, да сложи в затвора ужасната наглост, не вече на мутрите, а на самозабравилите се висши чиновници. Вчера, днес и утре, те са главните герои на истинските политически романи., а не на жълтите вестничета и пренаписвани книги. Няма и достойнство такъв като Румен Овчаров да си хвърли оставката. Види се, според мошениците, че това трябва да стори Ангел Александров или Борис Велчев. Е, вече тогава България повече я няма. Тя върви към пропаст.

Ще успее ли да яхне цялата власт генерала-кмет бойко Борисов?

Ако не го убият не виждам друг. Симеон си отива, Доган трябва да бяга, Сергей няма кураж да каже истината и да си даде оставката. България е нещастната вдовица, царство без цар на организираната престъпност и ужасяващата корупция, за да продължава да позволява пред очите на ЕС да бъде изнасилвана от регентите си, които доограбват сирачетата български.