За любовта… жените… и още нещо

 Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:

- Защо плачеш?

- Защото съм жена - му отговорила тя.

- Не мога да го разбера - продължило да се чуди то.

Майка му само го прегърнала и казала:

- И никога няма да можеш.

По-късно малкото момченце попитало баща си:

- Защо мама плаче, като че ли без причина?

- Всички жени плачат без причина - бил краткият отговор на бащата.

Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:

- Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?

Господ отговорил:

- Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително.

Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.

Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.

Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.

Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.

И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.

- Виждаш ли, синко - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й - мястото, където живее любовта.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар