ДОБРОТО НАПЛЯСКВАНЕ НЕ ПРАВИ ЧУДЕСА, НО Е ПО-МАЛКО ВРЕДНО ОТ ХАПЧЕТАТА И ПО-ЕВТИНО ОТ ЗАТВОРА

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ВСИЧКИ БЕЗДОМНИ КУЧЕТА ОТ УЛИЦИТЕ?

Автор : Кристина ОДОН
31 January 2012
Кристина Одон е журналист, автор, телевизионен водещ. Специализирала е в отношенията в обществото, семейството и религията. Работи в Центъра за изследване на политиките. Бивш редактор на Католик Хералд и зам. Редактор на Ню Стейтсмън. Живее в Лондон със съпруга и децата си. Това е кошмар за всеки родител. Малката ми дъщеря, раздразнена, че не й позволявам да играе с ключовете за къщата, ги взима от дамската ми чанта и ги хвърля в мивката, като замалко пропуска канала. Без да се замислям я напласках. Тя зарева с глас. Минувачите спираха, за да зяпат. Жена на средна възраст измърмори нещо за малтретиране на деца. Забелязах съседа, който клатеше неодорително глава на прозореца. Ако звънне на социалните служители, те ще дойдат ще отведат моето бебче, а така същи и братята й, твърдейки, че съм лоша майка. Ако трябва да използвам физически наказания просто не знам как да се справям с децата си. Няма значение, че е законно родителите да напляскат детето си, доколкото това не причинява „зачервяване на кожата” (както пише в един бестселър родителите французи регулярно плескат техните деца), когато заплахата от страшния социален работник надвисва над нашия дом, задават се въпроси и се пишат бележки, е избутала пляскането в гардероба. Според смелият (за някои камикадзе) депутат лейбърист от Тотнъм Дейвид Ламми твърди, че миналогодишните бунтове можеха да бъдат избегнати ако младите хора бяха запознати с твърдата плесница на дисциплината. Той има право: родителите, особена работническата класа, чувстват, че нямат авторитет пред децата си. Страх ги е да вдигнат ръка, дори да се разкрещят на малките нещастници, за да не би надзора за правата на децата да дойде. Средната класа може да извика лекар, който да изпише лекарства – риталин или адерал – за техните непослушни деца, или дори да платят курс терапия. В този случай, те чувстват, че имат някакъв контрол върху потомството си. Но повечето хора от работническата класа нямат пари за лекарства и скъпи разходи. Това, което имат е банди и наркодилъри, които заплашват децата им и в крайна сметка се чувстват безсилни. Доброто напляскване не прави чудеса: но е по-малко вредно от хапчета и по-евтино от затвора. Докато обикновенните простосмъртни дебатират напляксването, Великите и Добрите разискват световната икономика в Давос. „Решени да оправят състоянието на света” е грандиозното изказване за мисията на Световният икономически форум. По-правилно би било да се каже – „за част от света”. Ако подкрепяте Тайван, Тибет или преследваните уйгури в западните провинции на Китай, не очаквайте да го видите в Давос, където на надигащият се великан от Изтока се правят пълни метани. Текстът е публикуван на блога на автора ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: ТАЙНОТО ПИСМО НА ОБАМА ДО ТЕХЕРАН: СПРЯ ЛИ ВОЙНАТА СРЕЩУ ИРАН? - Махди Дарий Наземроая КАКВА Е РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ СЛЕД АРАБСКАТА ПРОЛЕТ? -Аманда РИГС ЕВЕНТУАЛНОТО НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ИРАН МИТОВЕ ЗА РУСИЯ - сър Родрик БРЕЙТУЕЙТ ПИРОМАНИ ИЛИ ТЕРОРИСТИ-ПОДПАЛВАЧИ БРОДЯТ НОЩЕМ В СОФИЯ? - Петър ХРИСТОЗОВ АКРОБАТИКА С ДАТИ ИЛИ КАК СИНЯТА КОАЛИЦИЯ САМА ИЗКОПА ГРОБА В КОЙТО Я БУТНА ГЕРБ ДЮНЕРЪТ НЕ Е САМО ХРАНА, НО И ВИД КУЛТУРЕН СИМВОЛ Коментара (2) Следете за нови коментари с RSS Йордан , February 01, 2012 права е жената. преди тридесетина години потупването си беше в реда на нещата . сега разни НПО-та и други такива смукачи на обществени пари взеха да се борят с правата на децата. и след като им осигуриха тези права , децата почнаха са се стрелят с автомати в училище ,а ножовете са нещо често срещанот. Ама на децата нищо не можеш да им кажеш щото имат права. това е слободия, не свобода, казват по-възрастните. запада достигна до то такъв уклон , че вече бялото стана черно. Сага всеки афроемериканец ще те съди щото неси го взел на работа - дискриминация. Апреди 40години негрите се возеха в отделни автобуси и учеха в отделни училища . сега стигнахме до другата крайност да си бял е все едно да си негър преди 50 години. Нели , February 11, 2012 Децата няма да станат по-добри, ако бъдат бити, нито родителите ще получат авторитет в очите им. Авторитетът не се създава с плесница, а с добър пример и с достатъчно време, което отделяме на децата си, за да ги възпитаваме. Прекъснем ли връзката, забързани тук и там, изпускаме ги и плесницата не е въдицата за обратно. Напиши коментар Име Коментар