Искам да съм наркоман, да се прибирам посред нощ, да пия и пуша, да не закусвам, да ям джънк, да правя какво аз мисля, че е правилно за мен, аз имам права - крещи на безсилните си родители един средностатистически тинейджър. Зад гърба му вече може да стои закон. Той може да откъсне от бой бъбрека на някой съученик и след два дни да е в клас, да ви обере, защото парите не му стигат или нещо друго. Досега е добре защитен (фондации, асоциации, денонощни телефони, офиси, цяла държавна агенция се грижат за него), а отсега ще има и собствени права. Трябва само да може да влезе (не е много трудно) в ролята на жертва и машината тутакси се завърта в негова полза. Схемата, междувпрочем, е универсална.
Предложеният от Социалното министерство "Закон за детето"
е поредното проявление на лобизма на управляващите в полза на интересите на мрежи от
неправителствени организации. В предвидения законопроект на децата се
дават огромни права – включително немислимото и безумно право да съдят
родителите си. Ако например са психически тормозени. Как се дефинира
психически тормоз на родител към дете? Например: татко ме гледа лошо и това ме тормози. А как се доказва?!
Неправителствените
талибани (носители на не по-малко фанатизъм от онези в Афганистан) се
хранят от проблемите. Ако няма такива ги измислят и раздухват чрез
мрежите си за влияние проникнали в медии и университети - защитници на
етнически и сексуални малцинства, екологични групи, феминистични,
емигрантски, домашно насилени. Това са темите, които са средство за политически и икономически натиск и контрол.
Към днешна дата нито една система в държавата не работи нормално - здравна, съдебна, пенсионна, образователна, социална, сигурност. Това е общоизвестен факт. Сега очевидно дойде ред да се унищожи и традиционно семейство. Да си родител в България става все по-трудно. Вече не само икономически. Всеки може да те унижава - държавата с армията си от чиновници, мутрите на улиците, престъпници, а скоро и собственото ти дете.
Поредната атака срещу семейството и родителите е атака срещу фундаментите на обществото, срещу консервативните му устои, срещу християнството, срещу икономическата свобода и независимост, срещу традиционните роли.
Това е закон на диктатурата, на политически коректното говорене, на мултикултурализма, на страха над свободата, на корпорациите и монополите. Това е част от похода на неомарксизма (увит в целофана на либерализма и псевдодесничарството) към диктат на парите над ценностите.
На всяка крачка, която се прави в тази посока трябва да се противостои - с колективни и задружни усилия. Нормалните и здравомислещи хора нямат право да мълчат, защото дефицитът на справедливост в нашето общество взе невиждани размери.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:
|