|
Скандалите около “Топлофикация-София” със сигурност не свършват с ареста на шефа й Валентин Димитров. Анализаторите прогнозират изскачането на нови банкови сметки с още по-солено съдържание, а разследващите са запретнали ръкави, засилени и от перманентните критики на Европа, да търсят съучастниците на Димитров в престъпните схеми и техните авоари в банките по света.
Без да претендира за подобна мащабност, но пък търсейки начин да даде своя принос в осветляването на корупцията в “Топлофикация-София”, obshtestvo.net попадна на интересни документи по темата. От тях намирисва съмнително на безпринципни договорки, тайни лобита на статуквото, двойна политика и нечестна игра.
Писмо от Милко Ковачев – част 1
Писмо от Милко Ковачев – част 2
Предложение на “кръга Топлофикация” до НИС на СДС
Контра предложение на НИС на СДС
Протокол 1-1
Протокол 1-2
Протокол 1-3
Протокол 1-4
Протокол 1-5
Писмо до Милко Ковачев Цялата статия може да прочетете >>ТУК<< =========================================================  БЪЛГАРСКИ „ИРЛАНДСКИ ПЪТ” ТРЪГВА ОТ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
Избор не на партии и избор не на личности, избор на експертни решения в цялостен проект предлага Граждански Съюз за Нова България Георги Желев е на 50 г., юрист и финансист. Депутат от ВНС. От 1991 г. работи върху теорията и практиката на гражданското общество, гражданската държава и гражданската нация. Автор на няколко прототипа на Проект на промените. Организатор на структури на гражданското общество в различните сфери на икономиката и политиката. Непосредствено ангажиран с осъществяването на Гражданския Съюз за Нова България. Самоопределя се като максималист, който работи за чиста кауза. Няма интерес към власт и пари. Интервю на Ивана Георгиева Какво да очакваме от гражданското общество на българската политическа сцена в следващите месеци?
Поне три неща. Оценка на действителното положение в България. Предложение за граждански политически изход. И най-вероятно – нов политически процес – процес на гражданска политическа промяна. Какво е по-различно в действителното положение в България?
Преди всичко България е в три кризи: на държавата, на обществото и на нацията. Кризата в държавата е криза в демокрацията. Държавната власт нито произтича, нито принадлежи на гражданите както е по конституция. И на кого според вас принадлежи властта?
На олигархия, на отделни лица и групи. Те плащат на партии и чрез тях ползват държавата срещу гражданите в свой интерес. Това обаче не е тема на деня.
Да, това не е тема на деня и хората всъщност не разбират, че са лишени от главното си право в държавата – правото на държавна власт. Те наивно смятат, че управлението е лошо, защото управляващите са лоши и ако се сменят с добри, и резултатите ще са добри. Докато всъщност проблемът е в системата на държавна власт и който и да управлява, резултатите все ще са незадоволителни. В какво се изразява кризата на обществото и нацията?
Кризата в обществото е криза в основната обществена функция – икономиката. В обществото съществува заблудата, че ако собствеността не беше открадната и държавата не провеждаше толкова слаба икономическа политика, хората щяха да живеят кой знае колко по-добре. Докато проблемът е в безвъзвратно остарелия тип икономика, който сме избрали да развиваме. Подобно е положението и с нацията. Българите се топим не защото имаме етнически партии, а защото имаме етнически модел нация – единна нация съставена от три обособени етноса, докато съвременното е отворена гражданска нация. Какъв може да бъде гражданският политически изход от кризата?
Експертни решения в цялостен Проект за промени в България. Така са направили в Ирландия, така се изгражда Евросъюза. Прочее така и България се присъединява - чрез преговори по глави, които имат професионално и експертно съдържание, не идеологическо. Глава „Земеделие” например лява ли е или дясна? Не е ли малко далеч нашето общество от подобна европейска практика?
Далеч е. Ние българите все още изживяваме постоталитарната носталгия по вождове – учители и партии – ръководителки. Ние се оповаваме на харизматични личности, които да ни спасят. Нещо повече – ние предпочитаме, ако може някой друг да свърши нашата работа, а ние да го подкрепим в замяна на някаква облага. Имате предвид харизматичната личност на Бойко Борисов?
И на Симеон преди това, и на Жорж Ганчев още по-преди. Това обаче не е автентичното гражданско общество, което е общество на гражданската самоорганизация не около личности и организации, а около пътя на промяната. Какви са проблемите пред един български „ирландски път”?
Вече казах за мързела и носталгията по тоталитарния вождизъм. Може само да се добави, че за разлика от ирландците, които е трябвало да изработят само нови икономически решения, ние трябва да създадем и действителна демокрация – държавната власт да бъде на гражданите, не на олигархии. Трябва да прокараме и нова политика към нацията и от етническа да я превърнем в гражданска. Въобще, ние имаме не просто криза в икономиката, ние имаме криза в държавата и нацията. Ние сме в Системна криза и това е нещо без аналог. Как е възможно практически да сработи процес на излизане от „Системната криза”?
Преди всичко трябва да има матрица на Проекта на промените в държавата, обществото и нацията. Това не е просто да бъде направено, нито теоретически, нито пък е възможно елементарно да бъде изпълнено. А как си представяте едно такова сложно нещо да бъде разбрано и прието от хората?
Това практически не може да стане. Част от популизма на последните години е да се твърди, че хората разбирали от устройството на държавата. Това просто няма как да е така. Нали не си мислете, че всички граждани, които гледат телевизори разбират от устройството на телевизора. И нали не си мислете, че държавното устройство е по-просто нещо от устройството на телевизор. Какво е решението?
Трябва да се създаде консенсус в едно сравнително тясно малцинство – специалисти и експерти, които са и обществено ангажирани фигури и те да обявят колективна отговорност за необходимите промени. Със своето единство те трябва да увлекат обикновените граждани, които не разбират от устройство на телевизор, но гледат телевизия. Смятате това за възможно?
Така е било винаги, когато ново решение е вземало връх в обществото. Диалектиката на всяко мнозинство минава през малцинството. Промени без идеален лидер, без голяма партия, само чрез Проект на промените?
Да. Без всеможещ и всевиждащ лидер или партия. Промени по експертни решения в цялостен Проект. Разбира се трябват и водещи личности и самоорганизация. Как изглежда самоорганизацията на гражданите?
Съюз на независими граждани – конфедерация. Свободните граждани подпомогнати от действителния професионален и духовен елит на нацията участват в осъществяването на цялостен Проект за Нова България. Колко време е необходимо България и българите да станат водещи в света?
Необходими са 20 – 25 г., т. е. към 2030 г. това ще е факт, ако започнем сега. А ако изчакаме да отмине и поредната харизма „Бойко Борисов” и започнем след 5 г.?
Нацията може да издържи още 20-25 г. след което сработва Косовския синдром и връщане назад няма. Въпросът е, че за осъществяване на необходимите промени технологично са необходими 20 – 25 г.
Нямаме свобода да избираме?
Никаква. Нито можем да избираме това, което трябва да променим, нито кога да го направим. Каква е готовността на Гражданският Съюз за Нова България да сработи при тези предизвикателства?
Достатъчна. Любими книги?
Предимно специализирана литература. Сега чета Янко Янков – „Документ за самоличности” – том V.
 |
Актуално 
Следете за нови коментари с RSS
