ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ВСИЧКИ БЕЗДОМНИ КУЧЕТА ОТ УЛИЦИТЕ?

Утре

СИРИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА

Автор : Юрий ЩЕГЛОВИН

15 October 2011

Структурирането на сирийската опозиция и явният тренд на прерастване на съпротивата към режима във въоръжена форма поставя на дневен ред въпроса за перспективите на развитие на ситуацията, като се отчетат позициите на „външните играчи” в това направление.
Ключов момент остава позицията в Съвета за сигурност на ООН на Русия и Китай. Нежеланието на последните да играят по „западните правила” фактически маха от дневния ред сценария за пряка чуждестранна намеса, което безусловно много бързо ще завърши свалянето на режима на Башар Асад. Отчитайки този фактор на първо място излиза позицията на чуждестранните държави (особено на съседните на Сирия) по подържането на една или друга от противодействащите се страни.
И така, кой от съюзниците „на външното поле” сега има Дамаск? Преди всичко, това разбира се е Иран, който активно е въвлечен в ситуацията със Сирия както непосредствено (изпращане на инструктори по контраразузнаване и разгонване на демонстрации; снайперисти и т.н.), така и посредствено, чрез влияние върху позицията на ръководствата на редица страни. В последно време това разбира се е Ирак, чрез която минава основния поток на оръжие, гориво и боеприпаси за подържане на сирийския режим. Естествено, че всички тези доставки, както и изпращането на преки финансови помощи направо се спонсорират от Техеран. Но самият факт свидетелства за това, че иранците сериозно са „затиснали” под себе си шиитското ръководство на Ирак, което не трябва „да радва” стратезите от Белия дом. Ако преди хората на Ияд Алауи са снабдявали с оръжие опонентите на Асад, то сега става въпрос именно за държавна помощ. В същност в това, в това число е свързана и новата американска доктрини „по сдържане на шиитската експанзия”. Това разположение на силите е жизнено важно за политическото оцеляване на режима в Дамаск, доколкото иракското направление остава основно за пробив на реалната икономическа блокада, над която толкова активно сега работи Турция и редица нейни партньори от НАТО.
Към съюзниците на Дамаск, макар и не толкова открит като Иран, трябва да се отнесе и настоящето ръководство на Ливан. Сега не става дума даже за „Хизбула”, бойците на която активно и непосредствено участват в боевете на сирийската територия. Самото правителство на Наджиб Микати, независимо на целия си публичен „неутралитет”, също е тясно свързано с режима на Башар Асад. особено отчитайки обстоятелството, че много голяма част от сирийските финанси са в частни банки в Ливан. Очевидно е, че тези банки и финансови институти явно не влизат в империята на яркия антагонист на сирийския режим Саад Харири.

Освен това трябва да се обърне внимание и на това, че в период на изостряне на ситуацията в Сирия, „Хизбула” предприема мерки по локализиране на възможните негативни последствия за себе си в случай на падане на режима на Асад. Ние вече сме говорили за преместването на складовете с оръжие на организациято от Сирия на територията на Ливан в долината Бекаа. Паралелно върви и лобиране на собствените си креатури за висши длъжности в системата на националната сигурност. Така, в частност на 15 юли тази година на длъжността ръководител на „Suret Generalе” (органът, който отговаря за сигурноста по летищата и границите) е назначен тясно свързаният с „Хизбала” Абас Ибрагим(шиит – б.пр.). Той е направил кариерата си във военната сигурност. Ясно е, че този участък на отговорност придобива във връзка със събитията в Сирия първостепенно значение за „Хизбула”. И разговорите за това, че сякаш тя е загубила поста ръководител на вътрешното разузнаване в полза на сунитите, никой не бива да се заблуждава. Първо, това са хора на Микати. Второ постът в Suret е много по-важен в настоящата ситуация.

Е, между Анкара и Дамаск започва истинска тайна война. Миналата седмица турците проведоха демонстративни военни маневри на сирийската граница, първи след кризата от 1998 г., свързана с лидера на ПКК (Кюрдската работническа партия – б.пр.) Йоджалан. МИТ и военното разузнаване на Турция в момента провеждат активна работа по структуриране и екипиране на „Свободната сирийска армия” и групата „Свободните офицери на Сирия”, опитва се да ги превърне в опора на бъдещата партизанска амрия. В момента тези групи разпростират зоната на влиянието си върху лагерите за преместили се хора от Сирия, които са разположени на турска територия. Според някои данни, тази дейност е била координирана работа с американците по време на настоящия директор на ЦРУ на САЩ Дейвид Петреъс в Анкара на 30 юни тази година.
На свой ред, Сирия активизира чрез кюрдските непримирими групировси подривната дейност на турска територия. Последното изостряне на ситуацията с ПКК турската странна го свързва и с дейността (включително оръжейните доставки) на сирийските спецслужби. Както и провалянето на тайните преговори с ПКК, които е водил Реджеп Ердоган чрез посредници в продължение на цялата 2010 г.
Кюрдският фактор активно се използва и от двете страни. Така на 3 октомври тази година сирийците са заловили товар от 26 АК и 1500 кг. боеприпаси, които са били прекарани от Турция. А след това последва убийството в Сирия на един от ярките кюрдски опозиционери Мешал Тамо, който категорично се е обявявал против преговорите с Башар Асад и се е опитвал да склони болшинството кюрдски организации към активна съпротива.
По този начин, може да се констатира, че в средно срочна перспектива ситуацията в Сирия ще има ярък тренд в посока на активизиране на въоръженото противопоставяне между страните с въвличане в нея на съседни страни.

Юрий Щегловин - Институт за Близкия изток - Русия

Превод на български – политолога Борислав Ангелов

www.iimes.ru

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: