Кризата в Либия започва да излиза на нова спирала. При това за разлика от повечето експерти ще изкажем предположението, че този нов стадий задължително ще завърши с продуктивни преговори между противодействащите страни. Еднозначно е само едно: съдбата на кампанията основно ще зависи от постигането на компромис между Триполи и Париж. В този случай ще повторим по-рано изразеното ни предположение: да се очаква пробив именно в "мирен" вариант преди провеждането на предизборната кандидат-президентска кампания във Франция не се налага. Въпреки всички изявления на министъра на външните работи на Франция Ален Жюпе за това, че „страните в Либия трябва да преговарят”.
Французите лукавствуват. Въпреки това, че изтеклата информация за контакти между Триполи и Париж се появи едва сега, посочените консултации се провеждат отдавна. Емисари на Муамар Кадафи (или по-вероятно неговия син Сейф ал Ислам) сондират почвата във Франция и САЩ на практика от самото начало на бойните действия. Другият въпрос е, че до тогава те не получиха аудиенция с официални представители, а сега, както изглежда са провели срещи на това ниво. Опровергава го и изявлението на Сейф ал Ислам за това, „че ние не разговаряме с въстаниците, ние разговаряме с Франция”. Триполи отдавна и засега слабопродуктивно разговаря и с представители на опозицията в много европейски страни, в това число и в Париж. Много малка е вероятността, за тези контакти да не са знаели в Елисейския дворец. Всъщност нулевият резултат на тези консултации изцяло и напълно е „на съвестта” на французите.
Или да вземем също братовчеда на либийския лидер Ахмад Кадафадам (Ahmad Kadhafadam – б.пр.), който позиционира себе си като представител на „трета сила” и е скаран с него, при това запазва отлични отношения с останалите членове на семейството. Да си скаран с Муамар Кадафи и да дружиш с неговите синови фактически е невъзможно. Значи, става дума за това, че Триполи своевременно е създал удобна за Запада площадка за провеждане на преговори, която може да се използва, излагайки на риск своята репутация и не губейки лицето си.
Последното обстоятелство е определящо сега за НАТО, която в момента изпитва „борба на мотиви”. Вече е ясно, че срокът за продължаване именно в сегашния и вид на военната операция изтича. Това е скъпо и ниско ефективно. На фона на финансовата криза в самата Европа, Париж и Лондон, като основни инициатори на цялата тази кампания, започват да изпитват все по-нарастващ натиск от страна на своите европейски партньори в алианса. Част от тях (Швеция и Норвегия и т.н.) вече започват да намаляват своето участие, правейки го изключително символично. Същото планират да направи и Рим. От самото начало против военна операция в Либия бяха и във ФРГ. То ест за преминаването от въздушна към земна фаза на операцията, което би било логично и би решило „въпроса Кадафи”, НАТО категорично не е готова.
Както и се представя, това е основната причина, поради която Париж започна да спуска „димната завеса” по повод консултациите и с представители на Триполи. Президентът на Франция Никола Саркози иска да спечели време и да успокои своите партньори: казвайки, виждате ли, ние започнахме преговорния процес. В действителност, Париж не се готви да прекрати военната фаза и ще продължи провеждането на делото към физическото унищожение на либийският лидер. Веднага ще отбележим, че твърдението за групи от наемни убийци, които скитат в Триполи, опитвайки се да убият полковника, ние ще оставим на съвестта на който го каза, това Кирсан Илюмжинов. Трябва напълно да живеят в някакъв паралелен свят, за да се твърди това сериозно.
Но засега Муамар Кадафи запазва контрол над значителна част от страната, да се говори за пълно спазване с френските интереси в Магреб, не се налага. От тук идва и много простият извод: никакъв пробив за споразумение в близко бъдеще явно няма да последва. В същност индикатор за „добрите намерения” на французите ще са консултациите в Адис Абеба, които се провеждат между Бенгази и Триполи под егидата на ООН и Африканския съюз. Съмнително е, че Париж реално ще ги подкрепи. Това ще означава да се признае Африканския съюз като равноправен и основен посредник в разрешаването на „либийската криза”, а в Елисейския дворец това него искат.
Сега още за двете заблуди:
1. Това е твърдението на редица експерти, че Муамар Кадафи е способен да разруши западната коалиция. Не трябва да се приемат вътрешните тактически разногласия на западняците за предпоставки за какъвто и да е системен разкол. Въпросът е в плоскостта: „как да се убие полковник Кадафи с най-малко разноски”, а не „дали да го убият по принцип”.
2. Мумар Кадафи и неговото обкръжение никога няма да тръгнат на някакви призрачни гаранции за безопасност в случай на тръгването му от власт. С други думи, синовете и кланът на полковника никога няма да го предадат, знаейки, че съдбата им ще бъде в този случай печална. Може би не веднага, но задължително.
От тези две убеждения ясно следва още един извод за причината (наред с другото) за "боксуването" на мирните консултации. Това е дълбокото взаимно недоверие на страните една към друга.
А.А.Бистров - Институт за Близкия изток - Русия
Превод на български – политолога Борислав Ангелов
|