С удобен и модерен лифт вече се стига до 7-те рилски езера. Директно пред хижата. Франко склада на клиента, както се казваше в една реклама от края на 90-те години. Улеснението естествено предостави нови възможности за бизнес и за развитие. Около хижата изникнаха маси, рекламни чадъри на бира и безалкохолни, замириса на скара-бира. Срещу двупосочен билет от 15 лева и такса паркинг от 5 заприиждаха нови алпийци. Донесоха и новата култура. Така промените вече са факт.

Квази-туристически тълпи пъплят по склоновете. Пътечките, по които се стигаше до последните езера, на повечето места, вече са с ширина на квартална улица.

На всеки 5 минути  някой любезно ви моли да му направите снимка. Фотографиране до смърт... Оскарите са жалък спектакъл в сравнение с проблясващите светкавици от телефони и апарати, придобиващи измеренията на маниакалност.

Зад всеки камък поредния зорлия си е заголил задните части, следвайки повика на биологичния си ритъм. Салфетки и изветрели мокри кърпички се валят край пътя.

Около езерата се вият тежки софри на вестник. Изобилието от продукти включва задължителните домати, шпеков салам или луканка (по-заможните) и бира в пластмасово шише,  позната като двулитровка.  Шопарест левент с изкочило над дънките шкембе и впита черна тениска със сребристи бродерии се провиква самодоволно на преждевременно поостаряла мацка (но класно гремирана) – „А доматка нема ли?” Следва самодоволен гърлен смях и отхапване на парче хляб с размерите на среден мотокар. Неизвестно защо отношението към храните и напитките за повечете гастролиращи е умилително-умалително: сиренце, кафенце, биричка, хлебче, цигарки... Направо да се разтопи човек.

Новите алпийци са носители и на нови модни тенденции. Всякакви модели потници, ¾ дънки, анцузи (най-вървят марките адибас и адидас), кожени чехльонки, опънати до скъсване чорапи (по посока на луната) и различни палави аксесоари (най-често пликчета Била). Безспорният хит сред мъжката част са тениските без ръкави от колекции турбо и турбо-дизел. И за двата пола са предпочитани слънчеви очила с размерите на голф игрище, които могат да се намерят на щендерите на централната улица (няма значение в кое населено място).

Не са за изпускане и реакциите и емоционалните трептения на неоалпийците. Богатството на диалектни форми допълнително обогатява първичните възклицания и крякания от които се оглася района. При вида на всяка следваща панорамна гледка  се чува, в най-безобидния случай, цъкане с език, а в най-сериозния тресене на телеса, блъскане по рамото на най-близкостоящия и крясъци: „Гледай бе, гледай бе... д’ебаааа”.

Чудна работа – как един единствен лифт може да промени цял един свят. Или по-скоро да го разруши. Ако търсите спокойствие през уикенда по-добре да плеснете една кърпа на средата на Витошка (там вече не минава трамвай) и да се наслаждавате на факта, че около вас има по-малко стълпотворение, отколкото на 7-те рилски езера. Там вече е останал само долнопробен комерс.

БРЮКСЕЛСКИ ДНЕВНИК

ЕДИН ВТОРНИЧЕН ДЕН В СЕЛО ЦЕНОВО

КРИМСКИТЕ ТАТАРИ С ПО-АДЕКВАТНА ПОЛИТИКА КЪМ ЯПОНИЯ ОТ БЪЛГАРИЯ

МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР НА ЮНЕСКО ЗА СТРАНДЖА В ЦАРЕВО

БЕРЛИНСКАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ РЕДКИ КНИГИ В ГЕРМАНСКИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

КАК СЕ СТИГА С ЯХТА ОТ ЦАРЕВО ДО СИНГАПУР?

КРИВОГЛЕД ОПУСУМ ОТ ЛАЙПЦИГ СЪБИРА ЛЕГИОНИ ПОЧИТАТЕЛИ

ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА И НЯКОИ МЕСТА ОКОЛО НЕЯ…

ЛОЗЕНГРАД – НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ

ЗА МЕЧКИТЕ И ХОРАТА ИЛИ ДО БЕЛИЦА И НАЗАД С ВЛАК

ЦВИ КЕРЕН ЗА ВРЪЗКАТА СИ С БЪЛГАРИЯ, КИБУЦИТЕ, ИЗРАЕЛ, КОНФЛИКТИТЕ, МУЗИКАТА И…

ВИЕНА - КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА И МУЗЕИ

Коментара (3)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар