 От почти ежедневните ми пътувания ми прави впечатление, че много от автомобилите, които се движат с висока скорост и предприемат неправилни изпреварвания, са служебни. Така пришпорвани от времето да свършат повече работа, да се приберат навреме или да пристигнат по-бързо, шофъорите натискат яко педала на газта.
Никой не си дава сметка, че времето за реакция на пътя се намалява значително. Не можеш да възприемеш цялата картина от платното и при възникване на опасност вероятността да пострада някой или да се разминеш само с материални щети, заради нереална оценка на пътната ситуация, се увеличава. Далеч съм от мисълта, че никой не се замисля, но това е един сериозен фактор, въздействащ върху много от водачите, който трябва да намери своето разрешение. Имам предвид скритата и негласна принуда на работодател върху подчинен в процеса на шофиране. Нека не се превръщаме в нарушители или подбудители за потъпкване на правилника и закона за движението по пътищата. С всичките му кусури, законът все пак си е закон. Идеята, която имам за справяне с тази ситуация, е да се носи отговорнсост както от водача на превозното средство, така и от собственика му, в случаите когато не е окомплектовано добре, има неизправни системи и т.н. Някой ще кажат, въпросът е деликатен. Ще има, разбира се, недоволни. Но регламентът според мен е важен. Трябва да се вземат под внимание различните възможни ситуации и да бъдат залегнати в договора за работа при тези, които ще ползват МПС. Чрез тези предварителни уговорености, принудата и недоволството ще бъдат избегнати. Смятам, че идеята трябва да бъде развита и реализирана чрез Закон. Убеден съм, че материалните, а и нематериалните ползи ще са повече и за двете страни – работодател и работник. Чрез такъв закон или подзакон ще се предизвика самоконтрол и на двете страни. Трябва да допуснем тази промяна да стане реалност, защото явно иначе не мислим и избягваме да носим отговорност, когато управляваме или притежаваме автомобил. Колкото и да не ми се иска да го призная, налага се някой да ни контролира, защото е явно, че поведението ни на пътя в културен аспект несъответства най-малкото на цената на автомобила, а уважението ни към другите водачи и пешеходци се свежда до нула. Юлиян Стефанов
|