Развитието на новите информационни технологии даде нов тласък в осъществяването на гражданските инициативи. Интернет е полето за изява, за популяризиране на различни каузи и идеи, създава възможност за мобилизиране на публична подкрепа, мястото където са родени множество граждански инициативи. България не изостава от тези процеси, но с институционализирането и организирането на гражданските инициативи те започват да губят своята сила и ентусиазъм, разочарованието настъпва бързо. Пресилено е да са каже, че този процес се наблюдава само у нас, но все пак какво се случва, защо се получава точно така, какви са причините.
Самото институционализиране на гражданските инициативи не е лошо. Напротив, в повечето случаи създава по-добри предпоставки за координация и за осъществяване на натиск върху институциите на властта за да бъдат постигнати поставените цели и изпълнени исканията. Институционализирането е само една по-добра възможност, която може да се използва, особено когато става въпрос за конкретни действия и стъпки, за по-активно ангажиране.
Институционализиране крие рискове за поемането на явна лидерска роля, за естествеността, за автентичността, за наличието на определени качества, знания и умения. Инициаторите стават видими, започва да се съди за тях и да се преценява не само по исканията им, но и по техните действия. Съвсем реална е опасността за една на пръв поглед благородна идея или кауза да бъде узурпирана от хора с корпоративни, лични или политически цели. Съмнението в тази насока е огромно. Начинът и способите, по които да бъдат постигнати поставените искания, заиграването с една или друга организация също водят до не малко трудности и проблеми. Успехът на първоначалните стъпки също оказват огромно влияние. Тук се крият в не малка степен и проблемите свързани с гражданския съюз „Сила”, който организира протести срещу високите цени на горивата.
Гражданските инициативи често пъти се използват умело и прикрито по един или друг начин от политическите партии за постигане на определени цели, където на практика няма гражданско участие и още по-малко пък интерес. В последно време у нас се появиха много на брой и различни по цели екологични граждански инициативи, в които сред водещите лица има такива, които се асоциират с политически кръгове. Друг е въпросът, че в тях присъстват едни и същи лица.
Заиграването с гражданските инициативи от страна на политиците и на партиите може да им донесе негативи.
Така замислената от кабинета „Костов” инициатива „Българският Великден”, вместо да донесе ползи на правителството, да вдигне неговия имидж и рейтинг, тя оформи една група от хора с критично мнение, недоволни от случващото се в страната. Това бяха хора с друго виждане за развитието на страната и някои от тях на следващата година влязоха във властта чрез НДСВ.
Когато говорим за интернет, социалните мрежи много често се преувеличават неговите възможности, особено сега, когато сме свидетели на революциите в Арабския свят. Безспорно е, че социалните мрежи са едно ново и много бързо средство за комуникация, служат като един катализатор, но те са една общност и не бива да ги бъркаме с обществото най-малко защото липсва директния контакт и общуването. Едно е да изразиш подкрепа за кауза или група във фейсбук, а съвсем друго да излезеш на открит протест. Това е по-скоро израз на една съпричастност и на споделяне. Интернет дава възможност да бъдеш анонимен за този, които е от отсрещната страна.
Борислав Ангелов, политолог
сп. Тема, бр. 16, 25 април – 1 май 2011 г.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:
|