„Бюджет 2008 не дава нищо на бизнеса”, проплакаха от работодателските организации у нас, на свикана пресконференция на 26 ноември 2007 г. в БТА. Което е патерналистично искане за грижа от държавата/властта. Под патернализъм най-често се разбира политика на покровителстване в една или друга област, при което се създават отношения на неравноправно партньорство или опека.
Самия корен на думата идва от лат. pater– „баща”. Големите патерналистични нагласи и очаквания у българина са насочени преди всичко към собствената му държава. Тя винаги му е длъжна за нещо, основателно или неоснователно няма значение. За обикновените хора очакванията и необходимостта от патерналистичната грижа на държавата/властта са нещо нормално, но за работодателските организации не само, че буди недоумение,но и тревога. Патернализъм от странна на държавата към бизнеса е пълен абсурд. Ролята на държавата към бизнеса е да не създава предпоставки за неравноправни отношения, а да създава условия за инвестиране, възможности за развитие на всички, да не пречи, да е предсказуема в своите действия. Ревът на работодателите, че за първи път държавния бюджет не дава нищо на практика на бизнеса не е нещо ново. Защото те искат винаги и са получавали от бюджета по един или друг начин, скрито умело под една и друга форма. От Освобождението насам натрупването на капитали в България става за сметка на държавата, докато в Западна Европа това става посредством държавата. Българските работодатели искат от една страна краен пазарен либерализъм, без никаква намеса на държавата, а от друга страна патернализъм, т.е. държавата да дава, за да може бизнесът да взима и да богатее и хич да не му пука за общото благо, т.е. за народа. Държавата трябва да се грижи за благото на обществото, а не за благото на бизнеса, както желаят от работодателските организации. Българската държава е длъжник на обществото, а не на бизнеса. Страната ни има едни от най-ниските данъци за бизнеса в Европа, корпоративният данък от 10% е най-ниският в ЕС. Българинът се отличава освен с патерналистичен поглед към властта и с един скептицизъм към държавата, изразен най-добре в образа на героя от разказа на Елин Пелин „Андрешко”. Патернализмът и скептицизмът към държавата у нас вървят заедно, ръка за ръка. Съжителстват заедно. Очакваш и искаш да получиш от собствената си държава, но нямаш намерение и не желаеш да дадеш на нея. Крайно време е бизнесът и българинът да разберат, че не може да искаш едновремено комунизъм и капитализъм, това го няма никъде. Борислав Ангелов Политолог 29 ноември 2007 г.
|