Последните 10-на години, стъпка по-стъпка, политиката беше изтласквана от политиката. Политически подтеми (корупция, СРС-та), митология (за лошите партии и политици) и претенции на малки кресливи групи (сексуални, екологични, за правата на животните и т.н.) наложиха в публичното говорене своя дневен ред. Стигна се дотам министри масово да обявяват, че не са политици (Симеон Дянков, Росен Плевнелиев, Ана-Мария Борисова, Пламен Орешарски).
Новините от днешния ден са ярко доказателство за опасностите от изваждането на политиката от политическото. Повече от всякога преживяваме апотеоза на неполитическата политика – флашки, съдене за клевети, заплахи, корупционни скандали, спортни демонстрации, кой на кого какво казал на 4 очи, стари сметки за уреждане, минали успехи...
За политика на местно ниво пък е цинично дори да говорим – оттам тя отдавна си е отишла. Останал е местен феодализъм, който се репродуцира чрез интуиция за следващата власт и поставяне в нейна услуга на наличния ресурс.
Ако трябва да се обобщи – трагедия.
Реалните, важни теми ги няма. Отсъстват глобалните, регионални и национални дебати - бъдещето на шенгенското пространство като цяло, проблемите в Еврозоната, провала на мултикултурализма, развитието на градската среда, новата геополитическа роля на Турция, безработицата, емигрантския въпрос, наболелите проблеми с горите и водите, генерационната промяна на политическия елит, политически коректното говорене, дисциплината в училищата и университетите, нахлуването в личния живот от страна на държавата, бюрокрацията, семейството...
Очевидно кризата на политическото представителство е полoжителна в смисъл, че достигна своя зенит. Оттук насетне трябва да се върви към някаква развръзка. Евентуално към пречистване. Важните неща да придобиват публичност, да се търси новата роля на България в ЕС и дългосрочните приоритети на държавата. При всички случаи това на което сме свидетели не може да продължава вечно. За целта са нужни колективни усилия и гражданска инициативност. Това е пътят напред.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:
|
Лично на мен ми се струва, е живеем във "време разделно" и всеки трябва, ще не ще, да се опедели - Мафиотска или Правова държава иска! И да го заяви ясно и точно! В подобни времена са възниквали гражданските войни. Но не студената гражданска война, която вече 20 години шепа мафиоти със своите марионетки-политици водят срещу народа си, а истнските
Да ни пази Господ!