ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ВСИЧКИ БЕЗДОМНИ КУЧЕТА ОТ УЛИЦИТЕ?

Гледна точка

МУРАВЕЙ РАДЕВ: ЗАГУБАТА ОТ СДЕЛКАТА С ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НАИСТИНА Е ОГРОМНА И ДО 2015 ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА

Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА

01 February 2011

СЪМНЕНИЯТА ЗА УМИСЪЛ И ОБСЛУЖВАНЕ НА НЕБЪЛГАРСКИ ИНТЕРЕСИ СЕ ПОДХРАНВАТ И ОТ ФАКТА, ЧЕ НИКЪДЕ ПО СВЕТА ФИНАНСОВ МИНИСТЪР НЕ ОПОВЕСТЯВА ПУБЛИЧНО НАМЕРЕНИЯТА СИ ДА ИЗКУПУВА ВЪНШНИЯ СИ ДЪЛГ

ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ПОТЪРСИ СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИЦИТЕ, КАЗВА ОЩЕ БИВШИЯТ ФИНАНСОВ МИНИСТЪР

Г-н Радев, Вие като бивш финансов министър и експерт, може ли да ми кажете съвсем накратко какво представлява фактически нашумялата сделка с външния дълг на България осъщественa през 2002 и 2003 година?
През 2002-2003 външният дълг на България бе преструктуриран. Голяма част от него на стойност около 2200 млн. долара бе променен от дълг с плаваща лихва (Брейди облигации) в дълг с фиксирана лихва (Глобални облигации) с падеж до 2015 година. Освен това дълг от над 830 млн долара бе превалутиран от доларова в еврова позиция.

Вие пръв, преди 2 години, заговорихте за крупна схема при която чрез машинации с дълга са настъпили колосални загуби за българския бюджет. Днес след като излезе докладът на „Индъстри уоч” смятате ли, че ще се стигне до някаква развръзка по въпроса?
Още преди 8 години предупредих, че готвените операции с външния дълг са опасни за България и обслужват външни, небългарски интереси. В стенограмите на Народното събрание от онова време са отразени количествени измерения на очакваните от мен загуби, които публично оповестих от трибуната на българския парламент. Остана като глас в пустиня.
Преди 2 години, темата отново излезе на дневен ред и тогава с много по-голяма точност анализирах размерите на загубите по отделни източници. Вече бяха изминали 6 години и всичко беше много по-ясно.
Тези дни докладът на „Индъстри уоч”, който като независим, компетентен и безпристрастен анализатор потвърди моите заключения. Основните му изводи са, че не е аргументирана нуждата от сделките с дълга и, че от тях България губи от 430 млн. лв. до 1890 млн.лв., според това, как ще се развият събитията до 2015 година, когато е падежът на Еврооблигациите. Най-вероятният размер според „Индъстри уоч” е 1 милиард лева.
Колкото до развръзката, очаквам Парламента след дискусия да излезе с конкретно становище или решение. Възможно е и да се потърси съдебна отговорност от виновниците.

Чисто технически възможно ли е при тогавашната сделка, извършена от Милен Велчев, в качеството му на министър на финансите, да се „загубят” толкова пари? Каролев вече разтръби, че няма как това да стане…
Екипът на НДСВ виновен за тези сделки някога ни убеждаваше колко са полезни, колко са необходими и неотложни те за България, като вместо да сложи на масата комплексни и коректни изчисления за размера на ползите (вредите) от тях се задоволи да мотивира осъществяването им с извадки от лъскавите рекламни брошурки на големите инвестиционни банки. Сега правят същото. Дори повече. Всичко хубаво, което се е случило в икономиката на България от 2001 година насам, според тях се дължи единствено на ефекта от сделките. Едва ли не слънцето продължава сутрин да изгрява, благодарение на операциите с външния дълг. Смешно е, но и тъжно, защото загубата за България наистина е огромна и до 2015 ще се увеличава.
Опасявам се, че нанесената щета на страната ни не е случайна. Не се държи на недоглеждане или на грешни прогнози и грешни разчети. Защото загубата за България е печалба за някой друг. Този друг са притежателите на книжата по българския дълг. Това са предимно големите инвестиционни банки, от които идват авторите на сделките. Съмненията за умисъл и обслужване на небългарски интереси се подхранват и от факта, че никъде по света финансов министър не оповестява публично намеренията си да изкупува външния си дълг и с това да повиши пазарната му цена преди изкупуването, както това направи Милен Велчев. Както и няма отговорен финансов министър, който да замени един добре разсрочен дълг с лихва от 3 % по онова време, с нов дълг с постоянна лихва от 8 %.

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: