ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ВСИЧКИ БЕЗДОМНИ КУЧЕТА ОТ УЛИЦИТЕ?

Пътешествия

КАК СЕ СТИГА С ЯХТА ОТ ЦАРЕВО ДО СИНГАПУР?

Автор : интервю на Владимир ДОМОЗЕТСКИ

18 January 2011

СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ С АВТОРА, КОЙТО ОТ ДЪЛГИ ГОДИНИ ЖИВЕЕ В АЗИЯ И НЯМА НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ЗАВРЪЩА

КЛЮЧ КЪМ ОТГОВОРА - КНИГАТА „МОЯТА АЗИЯ“ НА РАЙКО МАТЕЕВ

Представяте ли си да прекосите с яхта от пристанището в Созопол половината земно кълбо? Представяте ли си да прекосите няколко континента измерени в хиляди мили движейки се по вълните и настроението на морета и океани точно като съвременни морски откриватели? И още повече, независимо предизвикателствата, които неминуемо ще срещнете, накрая да заслужите своята награда, отдъхвайки си от приключението в прегръдката на благоуханния на непознати миризми за европееца, югоизточен бряг на мистична Азия?
Не е трудно да си го представите, четейки пътеписа на Райко Матеев, защото той доказва не само, че това е възможно, а и подарява на читателя своята лична история. За да разкаже за цената на смелите мечти, която могат да дадат само смелчаци като него. И най-вече: да изпитат. Да изпитат свободата да са на хиляди километри от родното място и въпреки това да се чувстват като у дома си. В рая.
„Моята Азия“ е едно от новите и интересни заглавия на българския книжен пазар реализирано благодарение на издателство „Колибри“.
Редактора, Хели Барух споделя: „Авторът нагледно доказва нещо, което мнозина знаем на теория, но все не дръзваме да проверим на практика: преодоляването на страховете, включително страха да си напълно свободен, отваря много пътища.“
Книгата безспорно ще отвори и разгърне вашата фантазия и блян по непознатото, ще отвори сърцето ви и ще ви спомни за поговорката, че даже най-дългият път започва с една крачка. „Моята Азия“ ще стане „Вашата Азия“. Първата крачка е отварянето на книгата.
Докато четях пътеписа си мислех що за хора сме ние българите. Или сме прекалено консервативни спрямо собствените си мечти или в редки ала ярки случаи като примера на Райко, сме готови на всичко в името на идеалите. И точно напук на всичко-все пак не рядко успяваме. Както той сам разказва-с помощта именно на „българския инат“ и личната, природна даденост-„коравата му глава“. Той признава, че „без обширни познания, пътешествия като тези са обречени на провал“ и благодарение на на своя спътник в дългото плаване с яхтата „Хелиос“-Светльо, то е станало наистина факт.
Страниците Ви предлагат едно незабравимо и вълнуващо приключение, което е свързано с преодоляването на непредвидени трудности-както природни, така и с намесата на човешките ръце. Това е разказ на Съдбата. Може да те притисне толкова здраво, че да си мислиш, че е настъпило времето за последната ти молитва и се сбогуваш с живота си, а в следващия миг-да благодариш, че си жив, защото е разгърнала духа ти, дала ти е свобода и радост да се намираш в рай, който се намира тук, на земята.

РАЙКО МАТЕЕВ: СЪДБАТА ПОНЯКОГА ВЪЗНАГРАЖДАВА НЕРАЗУМНИТЕ СИ ЧЕДА...

Потърсих Райко за да отговор на няколко мои въпроса. Намерих го в Тайланд. Е, за съжаление не съм му бил нагости, но той бе така любезен да задоволи любопитството ми чрез Интернет-връзка.

Здравейте, Райко! Благодаря Ви за отзивчивостта да намерите малко свободно време и разкажете накратко за читателите на сайта какво се случва покрай Вас. Но първо бих искал да Ви попитам:
С какво най-силно Ви привлича Пукет?
Пукет има всичко, от което се нуждае човек ката мен. Прекрасно море, с десетки коралови острови, пикантна южняшка храна, много приятели от различни националности, подводен риболов - моята огромна страст. Но вече от три години живея на север, в гр. Ченг Май, с моята тайландска съпруга, от стара и аристократична фамилия, всред ориенталски разкош и бирманска прислуга. Съдбата понякога възнаграждава неразумните си чеда...
Но въпреки всичко морето ми липсва и често правя екскурзии до Пукет, за да поплувам и пострелям с харпун по рибите.
Между впрочем, Азия винаги ме е привличала, по-точно топлия юг, тропическите морета, класическия теравадски будизъм, вкусната храна, липсата на зима и дебели дрехи, а защо не и изключително красивите и нежни тайландки!

Една българската поговорка гласи „Крушата не пада по-далеч от дървото“. Сега се сещам за още. И все пак Вие сте доказателство, че човек може да се чувства като у дома си на другия край на земното кълбо и да ги опровергае.
Да, наистина… Обиколил съм почти всички държави в района, от Индонезия и Сингапур до Нонг Конг, но винаги когато се завръщам в Тайланд, имам ясното усещане, че се прибирам у дома...

Предвиждате ли изненади за Вашите читатели, които вече са прочели „Моята Азия“ и въпреки това, искат още?
Предвиждам нова книга за Тайланд, но като че ли ще сменя формата, може би ще бъде сборник от къси разкази, с невероятен край! Както и всичко останало в Тайланд, което е толкова изумително и непредвидимо, че човешкото въображение не достига... Може би ще бъде с надслов "Оризови мисли от Страната на усмивките".

Чудесна новина! А когато я напишете не бихте ли искали все пак да се върнете да живеете в България?
Не бих посмял да се върна завинаги в България, след толкова години в Азия мисля, че промените в мен са необратими. Една обратна "имиграция" би ми донесла огромен културен и емоционален шок, а и ще ми липсва доста разглезения начин на живот на тайландците, с който вече съм свикнал. Като добавим и родния студ, мисля, че праха ми ще се разпилее над тази благословена от Буда земя.

И последни думи като завършек на нашия кратък, ала въпреки това приятен разговор?
Поздрави на вашите читатели, и никога не се страхувайте да разклащате махалото на живота, защото след лошото винаги идва хубавото.

Вл. Домозетски, 08/01/2011

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: