| Начало |
| Редакционно |
| Интервю |
| Анализ |
| Актуално |
| Гледна точка |
| Скандално |
| Позиция |
| Айсберг |
| Утре |
| Пътешествия |
| Култура |
| За любовта |
| За тялото |
| КУЛИНАР |
| World |
| Арт Галерия |
 A moment of peace |
Начало 
Редакционно ЗА ВАЖНИТЕ И ОЩЕ ПО-ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА…
Редакционно ЗА ВАЖНИТЕ И ОЩЕ ПО-ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА…
ЗА ВАЖНИТЕ И ОЩЕ ПО-ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА… |
| Автор : Мария ИВАНОВА | |
| 16 January 2011 | |
|
НЯКОИ НОВИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА /ИЗВЪН ФЛАШКИТЕ, КОНТРАБАНДАТА И МИШО БИРАТА/
1. Почти двойно повече българско зърно е изнесено през 2010 година в сравнение с по-миналата, става ясно от официалната статистика на Националната служба за зърното и фуражите към земеделското министерство. Директорът на службата д-р Злати Златев обясни, че количеството на пшеницата, напуснала страната до края на декември, е близо 1 600 000 тона. За сравнение през 2008 г. изнесената пшеница е 841 415 тона.
2. Алчни търговци изнесоха житото, алармираха мелничари от страната. 1,214 млн. тона пшеница са натоварени на кораби само през пристанище Варна, съобщи шефът му капитан Данаил Папазов. За да няма сътресения на пазара, продаденото зад граница жито трябва да е не повече от 490 000 тона, сочат разчетите на земеделското министерство. Според тях мелничарите разполагат с жито за още три месеца. След това ще разчитаме на внос. Някои от фурните и мелниците вече купуват скъпо жито от чужбина за над 500 лв. за тон. Това предизвиква лавина с цените не само на хляба, млякото и месото, но дори и на кожените изделия. В същото време печалбата на зърнените търговци е поне 100%. През лятото те изкупиха от стопаните житото по 200 лв., а после го продадоха поне по 400. При пазарна икономика не може да има държавен контрол. Но може би е нужна регулация, поне за пшеницата, смятат експертите от бранша. 3. Качественото българско жито е изнесено, минаваме на хляб от украинска пшеница. Ако обаче не успеем да внесем качествено зърно от бившата съветска република, има два варианта за българския самун. Първият е цената на насъщния да продължи да се вдига заради скъп внос. Вторият - да ядем клисав хляб, замесен с брашно от фуражна пшеница, който обаче пак ще е по-скъп от сегашния. Мелничарите търсят под дърво и камък пшеница. В момента обаче се търгуват само малки количества с ниско качество, а цените са около 400 лв. за тон без ДДС, коментират преработвателите. 4. Завърта се лавина с цените на хляба. Скъпата пшеница може да повлече като лавина цените не само на храните, но даже и на обувките. Ако скокът й не бъде овладян, ще поскъпне всичко, пряко или косвено свързано със зърното, прогнозират фермерите. Това значи, че ще плащаме повече както за хляба, така и за колбасите, кашкавала, даже за кожените дрехи и обувки. Няма как цената на житото да поскъпне, а месото и млякото да останат на старите цени, коментира председателят на Националната асоциация на животновъдите в България Господин Господинов. Според него това допълнително ще влоши положението им, защото българите не могат да си позволят сирене по 15 лв. и кашкавал по 20 лв. 5. Пшеницата и брашното поскъпват през три дни, пазарът е полудял, заяви собственикът на една от големите фурни Ивелин Савов. "Пшеница у нас няма. Никой не продава. Това, което се предлага, са малки количества с недобро качество. В момента в Монтана предлагат пшеница на 480 лв./т без ДДС и като добавя по 50 лв. за транспорт, то тон зърно ми излиза 530 лв. За да продължим работа, ще ни се налага да внесем. В момента обмисляме откъде и на какви цени, защото вносното зърно е със стойности над 500 лв./т, има и по 550 лв./т", обясни още Савов. Колко още подобни новини трябва да прочетем, за да си кажем право, че сме недоволни от действията или бездействията, или безхаберието в тази държава. Дали цената на насъщния се задържа изкуствено, дали има спекула или картелно споразумение, за съжаление, на българина му е все тая. Все тая му е, че всеки месец отделя по 60-80% от бюджета си само за храна, докато събратята му на Запад в страни като Германия и Австрия харчат само 20%. Явно му е все тая, щом търпи и се вълнува повече от сеира на Танов и Бойко, от флашките на Дачков, от очилата на Патрашкова при Карбовски и т.н. Докато нашенецът сам не подреди приоритетите си и не заяви ясно какво иска от властта, която сам си избира, тя /властта/ ще продължава да упражнява само един стил плуване, наречен във вицовете „митничарски”… Защото е истина, че „нема такава държава”, но е факт, че една държава е такава, каквато я построи народът й.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: ИСТИНСКА ИСТОРИЯ НА ИСТИНСКИ ЙОРДАНОВДЕНАКО СИ VIP ИМАШ ПО-ГОЛЕМИ ШАНСОВЕЗАПОЧНАХА НИСТРОЕЖЪТ НА ЗАТВОР ВЪВ ВОЛУЯК БЕЗ ДЕБАТ ЩЕ ДОНЕСЕ НОВИ КОНФЛИКТИ НА ВЛАСТТАПРОМЯНА В СТАНДАРТА ИЛИ ЧЕРНА СТАТИСТИКААЛЛАХ АКБАР ВЕЧЕ И В СОФИЯТАВАНЪТ НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УПРАВЛЯВАЩОТО МНОЗИНСТВО СТИГА ДО ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТАОТ НЕБЕТО ИДВА ХИМИЯ - СКРИТА ИСТИНА ИЛИ ЯВНА ЛЪЖАВ ДЕНЯ НА ОХРАНИТЕЛЯ* ПЪРВАНОВ СТАРТИРА НОВО ОФПРАВИТЕЛСТВОТО ГУБИ ПОСОКАТАИЗВИНЕНИЕ ЗА ЕДНА ЗАБЛУДАВДИГАНЕТО НА ОСИГУРОВКИТЕ Е ПИРОН В КОВЧЕГА НА ИКОНОМИКАТАПРОБУЖДАНЕНАЙ-ЧЕСТАТА ПАЦИЕНТСКА ПЪТЕКА - ОСИГУРОВКА, ДОПЛАЩАНЕ, РУШВЕТ, ЛЕКАРСКА ГРЕШКАНЕНУЖНАТА ПИСТАОТ НАЙ-ДОБРЕ ОХРАНЯВАНАТА ЮЖНА ГРАНИЦА В ИЗТОЧНИЯ БЛОК ДО РАЗГРАДЕНИЯ ДВОР НА ЕВРОПА3 ПРОБЛЕМА НА РЕДА В СОФИЯ – ТАКСИТА МЕНТЕ, ПРОСЯЦИ, МАГРИСТРАЛНИ ПРОСТИТУТКИКоментара
(3)
Пламен , January 17, 2011
Петър , January 18, 2011
Има една подробност Пламене, тя е, че освен посочените от теб пазарна (иронизирана доста слабо)и планова икономически системи, има и други - т.нар. "Социално - пазарно стопанство" - за да се образоваш малко погледни икономическите постановки на Конрад Аденауер и Еберт.
Сега по темата. Става дума за огромна спекула от т. нар. "мелничари и хлебари". защото всички те са досасъчно добре запасени с евтино жито още от лятото. Колкото до т. нар. "износ", няма да е лошо финансовите органи да се поинтересуват дали не става дума за фиктивен такъв и кражба на ДДС.
Пламен , January 19, 2011
Така е Петре. Между тези две крайности има цяла поредица от еклектични икономически конструкции, имащи претенциите да "поправят" недостатъците на едното или другото. Но ми се струва, че в еклектиката няма нищо свястно, освен претенциите и помпозните обещания за светло бъдеще.
А сега за спекулата: Възможно е да е така, но за да го твърдиш, трябва да имаш точни данни за количествата и цените. Могат да се намерят. Но трябват ли ми за да си съставя мнение? Моето поколение, а виждам че и ти си от него, му е втълпено, че 'спекулант' и 'спекула' са 'мръсни' думи. Така ли е наистина? Някои казват, че не! Някои казват, че спекуланта е полезен за системата на производтво-разпределение твар. Твърдят, че той влага финансов ресурс, за да подкрепи производителя тогава, когато има свръхпроизводство и следователно реална опасност производителят да не може да си продаде произведеното и да съзстанови оборотния си капитал за да започне новия цикъл. Спекуланта се грижи (и харчи пари!) за да съхрани продукта и да го предостави за потребление, в случай на недостиг на съответната стока. Това е описано още в Библията (нямам нищо против Аденауер!). Нима спекуланта трябва да си прави този труд без да реализира своята законна печалба - цел на всяко капиталистическо възпроизводство? Ти как мислиш по този въпрос? |
Следете за нови коментари с RSS
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
Да го приемем и да се успокоим. Да си гледаме флашките, Танов, Бойко... сапунените сериали... И ако реалността не ни харесва, да се гмурнем във виртуалния свят! Той все още е по-ефтин от хляба...