Вместо съвет

Защо има разхайтени тинейджъри и безотговорни родители? Защо има безучастни учители и лоши компании на деца събрали се по сходни проблеми? Защо хората не успяват да избегнат това неразбиране между поколенията? Нима нещата са толкова неконтролируеми и нищо не може да се направи? Защото нещо трябва да се предприеме!

Но къде е истината? Истината е, че все повече зачестяват проявите на агресия и престъпност сред тинейджърите. Всичко се решава с бой…или поне те така си мислят. А защо е тази агресия? От къде идва тази апатия към учението и всякакъв вид задължения? Сякаш моите връстници са изгубили желание за каквито и да било полезни действия! Напиванията, сбиванията, просташкия начин на държание и заплахите са сякаш нормални отношения при една голяма част от младите хора! И най-странното е, че някои от родителите на тези деца са изключително интелигентни хора. Да, точно това е най-странното… Изхождам от личния си опит. На пръв поглед семейството е напълно нормално, но всъщност дали нещата са такива каквито изглеждат?

Този изгубен контакт между родители и деца не се сформира за седмица или дни… Това са години или цял живот третиране по този начин. Защото, както може да се досетите, след като се върнат изморени родителите от работа, надали имат голямо желание да се натоварят допълнително с всички онези малки проблеми, който вълнуват детето им - дали било кой му взел куклата или с кое гадже е скъсал. Точно тези иначе така “незначителни” събития са изключително важни за света на едно дете или юноша. А какво могат да направят децата, за да ги забележат? Те правят всичко възможно, за да привлекат вниманието върху себе си, изливайки спотаените си чувства върху всеки по-слаб от тях връстник. Ето я тази агресия, която изригва в един момент и всички се чудят “Но как това дете ще постъпи така?” .  Нима не разбирате, че обиждайки или набивайки някого, вашето дете всъщност има предвид “Отчаян съм, вече не мога да се доверя на никого, затова няма и да уважавам никого!!!”

А горките учители са длъжни да се опитат да спасят “добрите” деца от “лошите”, но дали техния начин на демонстративно избиране на “добрите” деца, всъщност не влошава нещата? Защото точно тези ученици, които имат отчаяна нужда от внимание, отново биват пренебрегвани, защото са “лоши”. Нима има лоши деца? Или просто трябват да се предприемат специални мерки за оправяне на “лошотията” в “разхайтените” младежи. Българинът винаги избягва тази дума, но може би посещението при психолог, би помогнало да се реши проблема и разрушеното доверие между дете и родител отново да се възобнови.

Помислете си дали имате търпението да изслушате и посъветвате вашето дете всеки път , когато то има нужда? Да го успокойте, когато то се пали прекалено много или да го насърчите, когато се страхува как да реагира. Помислете си дали отделянето на вашето “добро” дете от “лошите” е достатъчно, за да се осигури нормалното бъдеще на детето ви, защото колкото и да се опитвате да избегнете “лошите” деца, те са си там и ги има, отчаяни и объркани, хиперактивни и дори озлобени към всички, които им повтарят колко не стават. Не затваряйте очите си за проблемите на съучениците от класа на вашето дете, защото има ли такова или такива деца в неговия клас, значи и вашето дете има проблем! Бъдете човечни и опитайте да разберете юношите, никой не се ражда лош, просто живота и обстоятелствата го правят такъв!

Боряна Йосифова

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар