Калоян Методиев е роден на 24 април 1976 г. в София. Завършва 133 СОУ „Ал. Пушкин“ с хуманитарен профил и руски език. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира Външна политика и Национална сигурност в същия университет. Стажант в Европейския парламент в Брюксел. В периода 2003-2005 е председател на Младежкия съюз на демократичните сили. Напуска СДС през 2005 г. поради несъгласие с политиката на ръководството. Последват го повечето от областните председатели в страната, които се вливат в ПП„Общество за нова България”, на която Методиев е председател. През 2008 г. завършва психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Г-н Методиев, вашата партия излезе с призив България да изгради стена по границата си с Турция по примера на Гърция. Проблемът с нелегалната имиграция безспорно е сериозен, но това ли наистина е най-разумното решение?
Да, към днешна дата това е решението на проблема. Фактите са повече от красноречиви. След писмото на Германия и Франция и отлагането на влизането на България в Шенген, плюс заявеното намерение на Гърция да изгради подобна стена с аргумента, че гръцката гранична полиция заедно със съвместните европейски патрули не може да се справи проблема, очевидно единственото решение към днешна дата е да се изградят гранични съоръжения. Дали ще се нарекат стена или по някакъв друг начин, няма никакво значение. Въпросът е, че в момента граничният контрол трябва да бъде подпомогнат с подобно съоръжение.
Не смятате ли, че 22 години след падането на Берлинската стена вашият призив за издигане на нови разделителни линии ще предизвика доста неприятни асоциации за голяма част от обществото?
Наистина, за предишното поколение премахването на границите е било мечта. Но нещата се променят. Изминалите 22 години показаха, че именно заради Източна Европа трябва да се изградят отново защитни съоръжения просто защото Източна Европа не може да догони Западна Европа. Тя, от своя страна, изнемогва от имигрантски вълни. Социалните системи в Източна Европа са изправени пред колапс – говорим за здравеопазване, за пенсионна система, за социална система. Нямаме как да се справяме с нови вълни имигранти, имаме прекалено много вътрешни проблеми. Изграждането на такива стени е укрепване на демокрацията, на вътрешната сигурност на целия Европейски съюз.
Подобно решение няма ли да постави под въпрос отношенията ни с онази част от света, която остава “зад стената”?
Не мисля, а и е въпрос на приоритети. За нас приоритет е Европейският съюз. България е ориентирана европейски, като член на един съюз трябва да се съобразява с неговите реалности. Виждате, че в момента това е консенсусът между големите държави, които де факто представляват гръбнака на ЕС. И Германия, и Франция, и Холандия, и Белгия казват: Не, трябва да се спре с нелегалната имиграция, в момента имаме други проблеми за разрешаване. Освен това нелегалната имиграция не е единственият проблем, говорим и за контрабанда да оръжие, на наркотици, трафик на хора, включително и деца и т.н. Проблемите са много и многопластови. Европа не е готова за това предизвикателство.
От думите ви излиза, че перспективата за присъединяване към Шенген се отдалечава все повече във времето.
Ние излязохме с декларация, че нещата не вървят добре заради тази граница, още октомври 2009 г. Тогава никой не я публикува, освен една русенска медия. До октомври 2010 г. управляващите продължаваха да твърдят, че всичко е наред и ще ни приемат. Ако прочетете внимателно писмото на Франция и Германия, ще видите, че като основна причина за отлагането се посочва именно граничния контрол, не толкова организираната престъпност и съдебната система. Проблемът се подцени и това доведе до влошаване на отношенията между България и старите страни-членки на ЕС, които на практика решават какво ще се случва.
За нас ЕС може и да приоритет, но дали Турция ще се остави да бъде обградена със стени, без да реагира?
Турция е ключов играч в региона. Тя има най-дългата управленска история, тя е империя, тя управлява големи общности и може да ги инкорпорира в себе си. В този смисъл Турция е различна държава от България, Гърция и другите европейски страни. Тя е мост между Азия и Европа. В настоящия момент обаче Турция провежда геостратегическа политика, подчинена на доктрината на неоосманизма. По тази причина тя свали границите със Сирия и Ирак. Тя се отваря към арабския свят съвсем съзнателно и е напълно наясно с това, което се случва с трафика на хора и начина, по който Европа ще реагира. Турция се измори да чака европейското си бъдеще и се преориентира геополитически. Отварянето на южните й граници към страните от Близкия изток е наказание за Европа и лозунгът е ясен: Няма вече да бъдем буферът, който ви пазеше досега, между бедните страни от Азия. Ролята на буфер, която Турция не изпълнява, ще се стовари върху България и Гърция. Въпросът е доколко ние сме подготвени за нея. Нашето мнение, че България не е готова, така мислят и останалите европейски страни. Но проблемът е общ европейски и трябва да го решаваме солидарно. Единственият начин към днешна дата, докато се организират нещата в страната, докато се създадат стабилни институции, е да се изградят гранични съоръжения, които да спрат този поток.
Какви са следващите стъпки, които вашата партия смята да предприеме, за да има конкретен резултат призивът ви?
Още преди две седмици сме сигнализирали за тази наша позиция всички посолства на страните-членки на ЕС и на Шенгенското споразумение. От тук нататък топката е в полето на управляващите. Ние ще продължим да бъдем активни, но капацитетът ни е органичен. Няма как да носим торби цимент или да вдигаме огради. Трябва да се заяви политическа воля, да се намери финансиране. Ние запалихме искрата и се надяваме да се стигне до публичен дебат, за да се видят всички гледни точки и да се предприемат конкретни действия.
Водили ли сте разговори с някои от парламентарно представените партии?
Самият факт, че парламентарното мнозинство и всички партии в парламента до последно мислеха, че ще ни приемат в Шенген и размахваха лозунги, показва, че не са в час. Дневният ред на обществото се разминава с дневния ред на партийния елит. За нас пътят е по-скоро през гражданското общество, през медиите, отколкото през парламента. В момента институциите изостават от събитията.
http://www.vsekiden.com/84581
3 януари 2010
|