Задължителното гласуване е еднозначно на ретрогадност

В българската политика тъкмо започват нещата да вървят в положителна посока и на някой му хрумне поредната щуротия. Каквато е  законодателната инициатива на Красимир Каракачанов и група народни представители за задължителното гласуване. Мотивът е, че така ще се премахне – ниската избирателна активност и порочната практика на т. нар. „ купуване на гласове”. Няма нищо подобно.

Две са основните цели на една избирателна система да гарантира  представителност на интересите и ефективност на управлението. Чрез въвеждането на задължително гласуване няма да се гарантира нито едно от двете. Тенденцията на ниска избирателна активност у нас продължава вече дванадесет години. Практиката и опитът в демократичните страни не е в подкрепа на тезата за задължителното гласуване. В страна като България с липса на ефективно и най-вече работещо гражданско общество, на недоверие към политическия елит, на апатия към политиката е опасно и непрепоръчително провеждането на подобен род експерименти.  Това би облагодетелствало антисистемните организации, които не биха решили проблемите със своята популистка риторика, а още повече биха ги задълбочили.

Идеи от този тип се раждат от формации с незначително обществено влияние, който търсят медиен шум и популярност. Както се казва „лаф да става”, пък било и то с популистки и демагогски термини. Редица политолози, социолози и анализатори бурно започнаха да я прокламират. Знаейки, че за да те поканят в някоя от големите национални електронни медии да коментираш трябва да се правиш на интересен, което е не само непрофесионално и безотговорно, но поражда създаването на илюзии. Отклонява се обществото от същността на проблемите, от истинските първопричинители и начините за тяхното решаване.

Задължителното гласуване е ретроградно като идея. Дебатите по този въпрос са безсмислени и ненужни. Нима по този начин ще се увеличат доходите на българските граждани, корупцията ще спре, съдебната система ще стане ефикасна и бързо работеща, в политиката ще спрат да влизат хора, гледайки на нея като на средство на забогатяване и т.н.

Въпросит,е които трябва да бъдат дискутирани, са процесът на постоянно обновяване на политическия елит, връщането на доверието към политическите партии, участието на гражданите в процеса на вземане на решения, прозрачност и публичност в действията на политическите институции. Събуждането на чувството на съпричастност относно това, което се  случва.

Страната ни се нуждае от конкретни, реализируеми и рационални управленски решения и смели действия насочени към повишаване на стандарта на живот, а не от излишни митове и иделогеми, изграждащи напразни надежди и очаквания.

Борислав Ангелов

Политолог

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар