| Начало |
| Редакционно |
| Интервю |
| Анализ |
| Актуално |
| Гледна точка |
| Скандално |
| Позиция |
| Айсберг |
| Утре |
| Пътешествия |
| Култура |
| За любовта |
| За тялото |
| КУЛИНАР |
| World |
| Арт Галерия |
 Morroco |
Начало 
Интервю ДОСТЕНА ЛАВЕРН: БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е СИВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА, КЪДЕТО ГАЛОПИРАТ ТРОЯНСКИ ЖРЕБЦИ
Интервю ДОСТЕНА ЛАВЕРН: БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е СИВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА, КЪДЕТО ГАЛОПИРАТ ТРОЯНСКИ ЖРЕБЦИ
ДОСТЕНА ЛАВЕРН: БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е СИВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА, КЪДЕТО ГАЛОПИРАТ ТРОЯНСКИ ЖРЕБЦИ |
| Автор : интервю на Калоян МЕТОДИЕВ | |
| 01 December 2010 | |
 КАКТО КАЗВА ГРЪЦКИЯТ ПРАВОСЛАВЕН ФИЛОСОФ ХРИСТОС ЯНАРАС НА КРИЗАТА ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕДА КАТО НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, КАТО НА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНАДостена Лаверн е родена на 18 декември 1974 г. в Пловдив. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а след това и американски колеж "Гладстоун" в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история от Академията за социални изследвания в Париж. Доктор по политическа антропология. От дълги години живее в Страсбург. Журналист в списанието за култура на френския всекидневник "Ле Дерниер Нувел д’Алзас". Президент е на Националния Делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература. Автор на книгата: „Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние“.
Г-жо Лаверн, книгата ви „Експертите на прехода” разбуни духовете, а и, както изглежда, тепърва ще отключва дебат за ролята на неправителствения сектор в България. Може ли първо да определим какво е think –tank?
Става дума за неправителствени изследователски институти, които се занимават с производство на експертни доклади, организиране на политически и икономически лобинг в полза на публични, а също така и частни интереси. Think tanks действат като медиатори между академични, бизнес, медийни и политически елити, но също така и между различни нива на управление и суверенитет. В крайна сметка те допринасят за заличаването на границите между публичните и частните, извъннационалните и националните интереси. Тази форма на експертиза и лобиране се появява за първи път в САЩ в края на ХIХ век и получава силен тласък на разпространение в света след неоконсервативната революция през осемдесетте. От падането на Берлинската стена насам eкспертния модел на намеса на think tanks в политическите процеси, извън процедурите на представителната демокрация, се явява нещо като износен продукт на САЩ за Европа и света. Как се изграждат мрежите им за влияние? Какво включват? Мрежите им за влияние се градят най-вече на принципа на финансирането на проекти, но и чрез постепенно създаване на неформални, и все пак йерахични мрежи на обмен, на инфорационен и властови капитал. Мрежите включват, както споменах вече, експерти, представители на международни и неправителствени организации, бизнес, медии и университети. Кои са основните, знакови представители на този експертен елит у нас? Това са институтите, които изследвам в моята книга: Центърът за изследване на демокрацията, Центърът за икономическо развитие, Институтът за пазарна икономика, Институтът за регионални и международни изследвания, Центърът за либерални стратегии и т.н. Интересно, че повечето знакови имена от тях в изследването ви, а и във все повече разработки, се оказва са потомствено свързани с най-висшите кръгове на тоталитарната комунистическа номенклатура. Как си обяснявате силно демонстрирания антикомунизъм и отричането на миналото именно от тях? Подкрепянето на идеология с обратен знак не е трудно за този специфичен елит. Въпросът е сложен, за да се отговори в рамките на две изречения. Защо т.нар. от вас донори предпочитат да работят с точно тези предствители на българското общество? Поради много причини, но най-вече поради развитите им компетенции в международен план, още преди падането на Стената. Как се ректрутират хора за участие и работа в изградените мрежи? Езикови компетенции, гъвкавост и адаптивност, желание за бърза кариера и т.н Езикът, който тези експерти използват е специфичен, с определени фрази, начин на формулиране на мисли. Например под път и на път подобни герои използват магическата формулировка – добри практики. Вашите разработки какво показват в тази посока? Езикът на проектите е част от припознаващите белези на средата. Термините, които се използват, като например good governance, пряко влияят на политическите дебати като се инсталират като единствено легитимни и незаменими. Френските изследователи Бурдийо и Вакан нарекоха този език “нова планетарна вулгата”. Каква роля играят мрежите от неправителствени организации в българския преход? Роля на специфичен род контрол върху процесите в интелектуален, обществен и политически план. Как се ситуират те в партийното и институционално политическото пространство? Една от централните фигури в изследването ви стоеше много близо до Желю Желев, после до СДС, после НДСВ, сега е близо до Бойко Борисов... Почти навсякъде, в зависимост от ситуацията. В книгата еднозначно определяте дейността на повечето think-thanks като обслужващи американските геополитически интереси в България. Защо? Защото финансирането определя дейността им. Много често тези мрежи пропагандират идеите на мултикултурализма, толерантността, правата на различни малцинствени групи (етнически, сексуални, джендър), едва ли не като първостепенен проблем на държавта у нас. Защо именно линията на малцинствените проблеми интересува толкова много чужденстранните донори и те инвестират в нея? Модите на темите се променят според политическия момент. Темата за малцинствата беше и все още е гореща, а и разгорещявана на Балканите. Ако някои ни определят като Троянския кон на Русия в ЕС, може ли е да се каже, че в някаква степен сме Троянски кон и на Съединените щати? Територията на България е все още сива геополитическа зона, където галопират троянски жребци..., зона, която не се ползва от пряката намеса и закрила на ЕС въпреки членството ни, доказателство за това е и трудността ни да се присъединим към Шенгенската зона. Възможно ли е интересите на САЩ и Европейския съюз в един момент да стигнат до колизия, макар и прикрита? Те в много случаи вече са конфликтни. Прогнозата ви за бъдещето на българския неправителствен сектор, а и за българската политика? Не правя прогнози, оставям това на think tanks. Тая надежда, че младото поколение ще допринесе за това политиката да служи на общите интереси и на ценностите на обществото. Затова обаче е необходимо първо тези интереси и ценностти да се осъзнаят и формулират в контекста на настоящата сложна икономическа и духовна криза. Но както казва гръцкият православен философ Христос Янарас: на кризата трябва да се гледа като на предизвикателство, като на възможност за промяна.
ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА: ДИМИТЪР ИВАНОВ: ИМА ЯСНИ АНАЛОГИИ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМГЕОРГИ ИВАНОВ: ЕДНА МЪДРА ДЪРЖАВА, КОЯТО ИСКА ДА ИМА ИКОНОМИКА, ФИНАНСИРА И НАУКАТА, И ИНОВАЦИИТЕРАДАН КЪНЕВ: ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СМЕ В ЕДНА МНОГО ТЕЖКА РЕЦЕСИЯСТАМЕН СТАМЕНОВ: МАГИСТРАЛИТЕ НИ СА ПРОЕКТИРАНИ НА ЕВРОПЕЙСКО НИВОАКАД. КАМЕН КУМАНОВ: НАУКАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ С РЕВОЛЮЦИОННИ МЕТОДИНЕДИМ ГЕНДЖЕВ: НАБЛЮДАМ ПОЯВА НА РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ В БЪЛГАРИЯБОЯН ДУРАНКЕВ: 2011 Г. ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКАИВАЙЛО КАЛФИН: ОТ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ТЕМИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ПАРТИЙНА ПОЛИТИКАСТЕЛА БАНКОВА: БОЙТЕ СЕ ОТ ГНЕВА НА ТЪРПЕЛИВИТЕГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: НИЕ СМЕ НА НИВОТО НА БРИТАНСКАТА МЕДИЦИНА ОТ 1932-33 ГПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА УСВОИ НАД 10 % ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ДО КРАЯ НА 2010 Г.ХРИСТО ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА: ЛОВЪТ И ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ПРИВИЛЕГИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА КЛАСАМУСТАФА ДЖЕМИЛЕВ В СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ ЗА ВАЛЕНТИНА НИКОЛАЕВАВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ: БЕЗ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО КОМУНИКАЦИЯТА Е НЕПЪЛНОЦЕННАИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА Е ТИХАТА ПОБЕДАРУМЯНА ЖЕЛЕВА : ТОВА, КОЕТО МЕ НАТОВАРВА В ПОЛИТИКАТА Е ЛИПСАТА НА ПРАВИЛАЕПИСКОП ХРИСТО ПРОЙКОВ: СЕМЕЙСТВОТО ДНЕС Е ЗАСТРАШЕНОКоментара
(1)
Георги Тодоров Герасимов , August 16, 2011
|
Следете за нови коментари с RSS
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
(житейска максима)
От много години експертните нива в бизнеса, науката и политиката (не медийните шамани, а тези, които изготвят стратегическите планове) не допускат посредници в своята дейност. Не може някой, който не прави разлика между PR и IP да бъде, нечий консултант. (последното е прозрение на един от най-добрите мениджъри в Далечния Иток).