ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ВСИЧКИ БЕЗДОМНИ КУЧЕТА ОТ УЛИЦИТЕ?

Пътешествия

ЛОЗЕНГРАД – НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ

Автор : Калоян МЕТОДИЕВ

20 November 2010

На снимката: турската баня (пара не се вдига)

Лозенград е разположен в европейската част на днешна Турция. Само на 20 минути от красивото и уютно Малко Търново, в политите на все още борещата се да е дива - Странджа планина. Турците са го нарекли Къкларели, а гърците – Саранда Еклисиес – 40-те църкви. Офицално днес си е с турското име.

По време на Османското владичество е основан от българи, като важна транспортна точка между Европа и центъра на империята – Истанбул, който ние наричаме Цариград, а гърците – Константинопол. До 19 век градът е населен предимно с българи, има класно училище, църкви, лозенградски хайдушки отряди. Всичко, както си е по учебнците.

Сан Стефанския мирен договор (очевидно по-справедлив) оставя града в майка България, но Берлинския конгрес (очевидно несправедлив) го връща в пределите на разпадащата се Османска империя. Поради несправедливостите местното будно населние много активно участва в подготовката и военните действия на Преображенското въстание през 1903 година. През 1912 година, по време на Балканската война, българската армия влиза в града. Но, както е известно от историята, на Балканите е трудно човек или държава да случи на съюзници. За нивото на родната дипломация си знаем. Та така, на следващата, 1913 година, разкъсвания град се връща в Турция. За няколко години цялото християнско население (българско и гръцко) напуска тия земи. Вече без проблеми, турският парламент, през 1924 година, променя името на града. От 1925 година българският език в града и околните села е забранен. Забранени са последните български училища в Одрин и Лозенград. И нашата история свърша там.

Разбира се не бива да забравяме, че той остава здраво свързан с българската история. Все пак там са родени Антим I, Бойчо Огнянов (героят на Вазов от Под игото), както и много наши видни революционери, свещенници, учени, повечето от които загинали за европейското бъдеще на тамошните земи.

Градът днес не блести с помпозна красота, чистота, европейски фейс и прочие. Превърнал се е в нещо средно между ориенталско селище със силен беломорски привкус от гръцки западно-тракийски вид. При всички случаи няма как да го наречете модерен, чист, спретнат, уютен...

Разликата в културата личи при елементарно сравнение между българския и турския гранично-пропусквателен пункт. От наша страна вече започват, макар и бавно и трудно, да влизат европейските правила, което личи от сградите, обслужването, инфраструктурата. От турска може да се хванете за главата – мръсотия, организационен хаос, балатум на дупки, боята пада от сданията... Картината се допълва от луд, който мете с клони прахоляка, кокошки пасат поникналата върху напукания асфалт трева и щъкат между колите чакащи да преминат – ориенталщина par excellence.

Както и да е, сега Европа е приоритет и турската държава започва да излива пари в строежа на пътища на Запад (ние сме Запада). В момента между Лозенград и българската граница ударно се строи четрилентов нов път.

Една от забележителностите на Лозенград е старата турска баня от 1683 година. Няколко овехтели джамии и две три разработени сладкарнички. Големият еврейски квартал от миналото е обезлюден след погромите от 1925 година. В него все още функционира стара синагога. Престарял равин обслужва еврейското население в града, което по днешни данни възлиза на (словом и цифром) 5 души, включая равина Абраванел и жена му, като средната възраст на петимата е някъде около 70 години.

Всяка сряда в Киркалери има огромен пазар на който в изобилие има всякакви плодове и зеленчуци. Все повече българи от ямболско и бургаско ходят на пазар за половин ден. Цените на храната, както в супермаркетите, така и на пазара са по-евтини от България. Някои неща са направо изгодни – зехтин, ориз, бамня, сушени плодове, риба, мебели...

В ресторантите може да се нахраните доволно почти без пари. Разбира се досадното ориенталско любезничене, което повече хора у нас приемат за добро обслужване и гостоприемство, е неизбежно.

В околностие на града се намира и единствената пещера в Източна Тракия, която е отворена за туристи – пещерата Дупница. В нея са се правили дионисиеви ритуали, но това вече е друга история.

На пазар, на разходка, за по кафе, просто за сравнение - еднодневният воаяж до Лозенград си струва усилието.