| Начало |
| Редакционно |
| Интервю |
| Анализ |
| Актуално |
| Гледна точка |
| Скандално |
| Позиция |
| Айсберг |
| Утре |
| Пътешествия |
| Култура |
| За любовта |
| За тялото |
| КУЛИНАР |
| World |
| Арт Галерия |
 Eyes |
Начало 
Пътешествия ЗА МЕЧКИТЕ И ХОРАТА ИЛИ ДО БЕЛИЦА И НАЗАД С ВЛАК
Пътешествия ЗА МЕЧКИТЕ И ХОРАТА ИЛИ ДО БЕЛИЦА И НАЗАД С ВЛАК
ЗА МЕЧКИТЕ И ХОРАТА ИЛИ ДО БЕЛИЦА И НАЗАД С ВЛАК |
| Автор : Методи СЛАВЧЕВ | |
| 16 October 2010 | |
|
Гара Аврамови колиби - най-високата гара на Балканския полуостров
Не бе много трудно да се съглася да отидем да видим танцуващите мечки в Белица. Взехме решението и след три дни тръгнахме. Часът е 6 и 30 сутринта - потегляме от Централна гара София с експреса за Бургас.В 8 ч.и 5 мин. вече сме на гара Септември. От тук за Белица се взема пиринският "Ориент експрес" тръгващ в 9 ч. Строителството на теснолинейката е започнало през далечната 1921 г. На етапи, на етапи за 24 години е достигала до Добринище.Основен "виновник" за изпълнението на проекта са Трудови войски, създадени от Стамболийски през 1920 година.
Пътуването в топлите и чисти вагони е много приятно. Гледката през прозореца е прекрасна, променяйки се бавно в синхрон със скороста на влака. Апропо теснолинейката не е много скоростна. Анекдотът за нея е, че ако искате може да слезете да понаберете дъхави горски цветя и пак да се качите, което не е много далече от истината.
Любопитна подробност е, че прозорците във вагоните не се отварят, а само се открехват. Затова някои снимки по-долу са покрити с дъждовни капки. Мълвата говори, че преди години, около спирка Цепина, където теснолинейката се движи между стена от тесни скалисти процепи младеж си показал главата през прозореца и... Останалото ви е ясно.
Смущаващи по пътя са само малките спирки, декорирани с руини от някогашни желзничарски сгради, напомнящи за света по време на втората или след третата световна война. Влакът пълзи нагоре като от спирка Света Петка до Аврамови колиби минава през 32 тунела. Най-дългият е 400 метра. Обърнете внимание на уникалната отсечка между Цветино и Аврамово. Там влакът прави една осморка и една шестица. В 11,52 ч.вече сме на най-високата гара на Балканския полуостров – гара Аврамови колиби - с надморска височина 1267 м. Само заради гъдела да се снимате на такова място си залужава разходката. Още три минути и идва влакчето от Добринище. Пристигаме на гара Белица точно във фаталния 13 ч.и 13 мин. Приключи пасторалната картина и кацаме в реалността. Сбутана гара, миризливо "капанче", нищо за обяд, няма превоз до града отстоящ едва на 6 км. Чуваш от малкото хора само "няма". Добре че има приятели. Посещението при мечките оставяме за следващия ден, а сега ни предстои вкусен обяд и разходка до Семково. Уникална природа и трагичен път. Нищо не работи. Пълно мъртвило, само тук таме някой ококорен пазач и заблуден пес. Напомня за олимпийското селище в Сараево, което посетих след войната в Югославия. Там се виждаха разрушения с ясен произход, докато тук навсякъде личи нехайство, бездушие и безстопанственост. Обратно в Белица и настаняване в чудесния хотел "Здравец". И май единствен. Оправихме настроението. На другия ден тръгнахме за "Парк за танцуващи мечки". Пътят до там от 11 км. и може да се вземе само с автомобил с висока проходимост - целият е в дупки на места достигащи до мини олимпийски размери. Хубавото на това пътуване е, че след неволите се случват неща, които те карат да ги забравиш. Паркът е единственият в Югоизточна Европа и най- модерният в цяла Европа. Да точно така и ние в БГ сме най-модерни нещичко. Разположен е в местността "Адрианов чарк" в Южна Рила на площ от 120 000 кв.м. Разпложен е на 1200 до 1345 м.надморска височина – гориста местност, осигуряваща условия най-близки до естествената среда на кафявите си обитатели. А те са най миролюбивият едър хищник, който е защитен вид. Парка има седем сектора свързани с 11 прохода. В момента тук живеят 26 мечки, 25 от които са танцуващи, т.е. 25 от тях са били под нашите балкони придружени от мургави веселяци с гъдулки. Навсякъде цари спокойствие, съпроводено от учтиво предоставената ни информация от млади специалисти, работещи в парка. Мечоците са спокойни може би и поради факта, че препитанието им е осигурено. Например за 15 октомври 2010 менюто им е: праскови - 60 кг; сливи - 50 кг; грозде - 60 кг; ябълки – 35 кг; круши - 30 кг.; моркови - 30 кг. То се разнообразява през другите дни с орехи, риба, хляб, а при сухо време и с кучешка храна. Ех, мечта за всеки старчески дом! Мечоците се разхождат в секторите, къпят се в изкуствените езерца, минават през тунели, влизат в хралупи. Най - щастлив изглежда най-малкият - Монти, който е бибишор само на година и 9 месеца.
Мечки, мечки...
Разрухата
Началник гара
Хотел Здравец
И отново мечки
Гара Белица
Езерото на... естествено мечките
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: ЦВИ КЕРЕН ЗА ВРЪЗКАТА СИ С БЪЛГАРИЯ, КИБУЦИТЕ, ИЗРАЕЛ, КОНФЛИКТИТЕ, МУЗИКАТА И…ВИЕНА - КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА И МУЗЕИБРАТИСЛАВА - СЪРЦЕТО НА ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА ЮЖНА АЛБАНИЯ – КРАСИВА ПРИРОДА, БУНКЕРИ, МЕРЦЕДЕСИ...ИЗНЕНАДВАЩО ГИГАНТСКА ТРОПИЧЕСКА РИБА, КОЯТО ЖИВЕЕ В ДЪЛБИНИТЕ, СЕ ОЗОВА В БАЛТИЙСКО МОРЕСОФИЙСКИЯТ БИТАКГАНГСТЕРСКА ВОЙНА В ШВЕЦИЯСТОКХОЛМ - ЗЕЛЕНАТА СТОЛИЦА НА ЕСЗООПАРКЪТ В НОЙКИРХЕН ПОКАЗВА АНАТОМИЯТА НА ЖИВОТНИТЕЕЗЕРОТО РИЦА В АБХАЗИЯЧУДНИЯТ СВЯТ НА ПЕЩЕРАТА ОРЛОВА ЧУКАКоментара
(1)
Wittgenstein , October 21, 2010
|
Следете за нови коментари с RSS
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
Но има и контрааргументи: много се говори за презастрояването на морето и в това има голяма доза истина. Всъщност най-хубаво би било да оставим крайбрежието девствено, без инфраструктура и хотели, за да опазим природата. Чуваме колко хубаво било например някога в Приморско, когато било диво село с огромни, безлюдни плажове. А сега навсякъде било пълно с туристи. Само че тогава сбогом туризъм, сбогом поминък на хората, сбогом приходи в бюджета и сбогом българска икономика. Може би трябва да се намери някакъв среден път, да не залитаме в крайности като Швейцария например, която е „като пощенска картичка” и затова е непоносима. Там всичко е прекалено цивилизовано, „подредено, урбанизирано и комерсиализирано.