На 8 и 12.10.2010 г. в нета беше разпространено протестно послание, засягащо образованието и науката в България - http://argobg.info/press/ и http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=308&Itemid=1 . Мислех да не отразявам протеста от 13.10.2010 г., но той е важен като част от планираната поредица от събития, които пък трябва да подкрепят идеята за „противоконституционност” на реформата във висшето образование и науката, провеждана от правителството на ПП ГЕРБ за първи път от 38 години. Като човек, който вече 20 години се занимава с граждански протести, за мене не е трудно да различа манипулацията от искреното възмущение именно на базата на придобития опит от различните протести, които наблюдавам две десетилетия.
Исканията и аргументацията
Науката е представена като „предадена, провалена, разорена”. Бюджетът за наука за 2011 г. е назован „бюджет на невежеството”. В текста има и още тежки думи – „Безумните законодателни инициативи на МОМН доведоха до пълен хаос академичното израстване, бетонираха „феодалното” статукво и ощетиха учените.” Значи, тази е целта на натрупаните негативни синоними – да бъдат определени законодателните инициативи на образователното министерство като „безумни”. Ясно е, че именно решителната реформа и опитът за хармонизация на българската наука с науката в развитите държави, която започна едва през 2010 г. след пропиляни 20 години, притеснява хората, ползвали привилегии в отминалите няколко десетилетия, защото е нарушила комфорта им на привилегирована и недосегаема каста в обществото.
Пълният хаос в академичното израстване сигурно не е създаден през последните 15 месеца управление на ПП ГЕРБ, а е натрупан от непровежданата близо четири десетилетия реформа. Само ще вметна, че в развитата част на Европа науката буквално „скача” на три години, защото този е обикновеният срок за разработване на научен проект. Феодалното статукво действително е бетонирано и то от факта, че през изминалите две десетилетия управлението на науката остана в ръцете на комунистическата номенклатура, под каквато и форма да се проявява тя в днешните условия, а идеологизацията на науката в днешния ден на България не може да се приветства. Дори и защото е противоконституционна.
Държавата не съкращава учените, а трябва. Пенсионната възраст и сега не се спазва и в ръководството на науката в БАН и ВАК все още има доста хора в надпенсионна за Европейския съюз възраст, включително и като „спечелили” конкурс за директори на институти, центрове или както там се казват структурите според имитираната „реформа” в БАН.
Целенасочена „убиваща науката ни държавна политика” просто няма. Има леност, натрупана в социалистическите десетилетия на мързел и ползвано наготово, без усилия, финансиране единствено от държавата. Липсват навиците, присъщи на учените от развитата част на света, включително и Европа, за разгръщане на мрежа от странично финансиране – от фондации, бизнеса, европейски проекти. Броят на учените зависи именно от тази активност за създаване на мрежи за подкрепа на изследванията, а тя съществува. Тук ще насоча вниманието само към европейските програми и стратегии от тази година, за които е осигурено финансиране – „Дигитална адженда за Европа” /19.05.2010 г./ и „Силата на иновациите” /6.10.2010 г./.
Към ритуализацията на протеста
В текста на протестното послание е посочено: „черни дрехи и черна шапка, с бяло шалче. Носете дълги и дебели въжета или въжета за пране!” Тиквите от предишни протести с ефект, поддържащ единствено шум в системата, са заменени с въжета, с които, разбирано в преносен смисъл, българските учени сами връзват ръцете си.
Мисля, че е време учените в България да излязат от тинейджърската си възраст и се превърнат в зрели хора, които знаят правата си, но знаят и задълженията, които произтичат от тях.
Най-важното действие сега е да се проучи пътят за масовизиране на европейските проекти и участието на български учени в тях на интердисциплинарен и транснационален принцип за постепенно навлизане в Европейското изследователско пространство през следващите десетилетия. Само по Дигиталната адженда са предвидени 11 милиарда евро за учените от Европейския съюз – за иновации и технологии. Държавата е участник в съфинансирането, но не е вече основен и единствен донор, както беше по времето на социализма. Време е тази максима да се осъзнае. Тя ще промени и поведението на българските учени. И финансовия им статус на хора от средната класа.
доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист
ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
|