...НЯМАМЕ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
НАЙ-СТРАШНОТО Е, ЧЕ ТОДОР ЖИВКОВ ОТ 1962 ДО 1989 Г. СЪЗДАДЕ ЕДНА ПСЕВДОИНДУСТРИЯ, КОЯТО РУХНА
ЛЯВОТО ДВИЖЕНИЕ СЕ ПРОВАЛИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ТРАЙЧО КОСТОВ И ХОРАТА ОКОЛО НЕГО. ТЕ ОРГАНИЗИРАХА ИЗБИВАНЕТО НА 26 000 ДУШИ, КАЗВА ОЩЕ ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ
Георги Христозов е роден на 2 февруари 1948 г. в София. Завършил е търговия във ВИИ”Карл Маркс”. Син на министъра на вътрешните работи (1949 – 1950) и виден член на БКП – Руси Христозов.
Господин Христозов, ако надникнем в историческите факти, месеците септември, октомри и ноември 1944 г. са известни като месеци на червения терор. Защо?
По сметки, които съм направил благодарение на едно проучване, извършено от покойния вече председател на Конституционния съд Христо Данов, в България веднага след 09.09.1944 г. до началото на Народния съд, през тези именно месеци са избити 24500 човека, за които има публикации в “Държавен вестник”. Отделно Народният съд осъжда задочно 1500 души, за да оправдае незаконното им избиване. Или общо, веднага след 9-ти, по време на червения терор са избити 26000 българи.
Дейно участие в тези избивания взема Щабът на партизанското движение със своето подразделение - Щаб на народната милиция, който се оглавявал от Тодор Христов Живков, човекът държал властта цели 35 години!
Избити 26 000 души – това е много страшен факт за нашата страна. И никой нищо не иска да каже и до днес. Някои смятат, че това е отмъщение, но за какво точно не е ясно. Ако се направи един преглед на тези убити хора, ще се види, че това са учители, кметове, секретар-бирници, участъкови полицаи, адвокати, бакали и дори лекари. Т.е. средната интелегенция , дистрибутора на висшата интелегенция спрямо обикновените граждани.
Това е един много срамен факт в българската история, който се премълчава. И по най-различен повод се намират какви ли не отвлечени обяснения. И тъй като вече минаха вече 21 г. от сакралната дата 10 ноември, крайно време е да си кажем истината в очите.
Защо поставям този въпрос? Добре, ще обясниме кои са организаторите, ще прочетем една телеграма публикувана в книгите на Поля Мешкова и Диню Шарланов, и т.н. Но... сам човек, дори група хора не биха могли да убият 26 000 човек! Дори Мирчо Спасов и други закоравели убийци също не биха се справили. От друга страна това прикриване толкова години какво прикривa? Например в този Щаб на Народната милиция, който действа в “Славянска беседа”, се е намирал по това време един бивш министър-председател на България и председател на Народното събрание – Станко Тодоров. Там са били Владимир Бонев, Никола Павлов-Комара, там е била една банда главорези... Казвам това и съм готов да се съдя с техните наследници, ако пожелаят да ме подведат под отговорност.
И никой до ден днешен не потърси макар и морална отговорност от тези хора. На Живков му издигнаха паметник, направиха му и музей и убедиха хората, че най-хубавите години на българите са по негово време. Макар че всички предприятия построени по негово време, с изключение на тези в енергетиката, фалираха до едно. Последното му творение – Кремиковци, с гръм и трясък се сгромоляса.
Това мълчание ме изважда от равновесие и търся за тези хора едно покаяние.
Сигурно между убитите хора има такива, коитo са рязали партизански глави, сигурно някои са отказвали помощ на бедстващи хора, сигурно е имало такива, които са изнасилвали, грабели, палили къщи на ятаци и партизани. Сигурно е така. Но кой съд, кой адвокат защити тези хора по време на един справедлив процес, за да се произнесат тези смъртни присъди?
Франция след войната осъди и разстреля 20 хиляди колаборационисти, които са участвали в избиването на 250 000 евреи, участвали в републиката Виши, която е била изцяло на страната на Германия, които са участвали в избиването на партизани, подпомагали съюзническите части. Но това е Франция, която по население е няколко пъти по-голяма от България.
Отмъщение ли е това?
Не. Не мога да го приема като отмъщение – в периода 1941-1944 г. са произнесени 190 смъртни присъди, в затвора са лежали 8130 души, в концлагерите 5740, интернирани са били 15000 души, в ротите 10 800, избити евреи- 11363...
Как избити!? Нали се гордеем с факта, че сме спасили българските евреи?
Това са евреи от т.н. нови земи- Беломорието и Вардарска Македония, те са изпратени в концлагерите в Полша. От тези 11363 души остават живи...12 души. Цар Борис ги е пратил. И най-важното е, че тези хора са взети от територия, населението, на която две години плаща данък на България и официалният им език е българският. Това е съгласно спогодба между България и Германия, и едва, когато започват стихийните протести в Пловдив, спира изпращането на евреи. А обяснението на този срамен акт е било, че тези хора са от новите земи и не били български граждани. А защо тогава са плащали данъци?
Всичко това го казвам във връзка с това, че убийствата по време на червения терор не са отмъщение. Майка ми, която е била политзатворник със смъртна присъда, в спомените си разказва, че на 10 септември са ги извикали на ул.”Врабча”#10 в София, където е било немското представителство, и започват да раздават оръжие на всеки, който на ръкава носи лента “ОФ”.
Въпросът е следния – ако искаме действително да имаме леви партии, а социологическите изследвания показват, че 85 % от населението иска социална държава, но то не припознава лявото, защото то не казва какво е станало през тези години от 44 до 89, а само се леят дитирамби колко добре сме живяли. А за това, че 1989 г. раздаваните държавни дотации са били 9 млрд.лв., или от джоба на всеки работещ всяка година са вземани по 2000 лв., никой нищо не казва. Какво ограбване е ставало на този народ! Затова моето виждане, за т.н. леви партии, движения и организации, е да бъдат така добри да се обединят под една идея и да се направи един катарзис по отношение на смъртта на толкова невинно загинали хора.
Кой всъщност организира този терор, има ли намеса отвън?
Тук има една подробност – този червен терор е организиран по много странен начин. Веднага сле Девети има много силен отзвук на Междусъюзническата контролна комисия. Вълко Червенков пристига на 29-ти в София. На 30 септември има среща с политическия секретар на партията БРП /тесни социалисти и комунисти/ Трайчо Костов, който веднага праща телеграма до Георги Димитров. В нея той поставя въпроса, че още е рано да се спре този терор. От тази телеграма, открита от Поля Мешкова и Диню Шарланов, ясно и категорично се разбира, че организатор и вдъхновител на тези убийства е Трайчо Костов. Той информира : “Във връзка с известно недоволство изразено от наши мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се провежда внимателно.” В случая всякакви други приказки и обяснения са излишни.
И, ако някой иска някога да говори на хората, че е много добре да живеем в социално организирана държава, социалистическо общество или развит социализъм, нека първо да каже кои бяха убийците, защо се извършиха тези убийства. И още – защо през цялото време се лъжеше обществото, че ние правим индустриализация, правим една голяма, високотехнологична държава.
В България за 45 г. народна власт са завършили висше образование 900 000 души, а нямаме нобелов лауреат. Всяка година милиони левове са давани за наукообразна дейност в БАН и научните институти. Казвам наукообразна дейност, много нахално може да прозвучи, но ние сме създали една научна бюрокрация, която не произвежда, нищо реално в науката не е създадено Ние нямаме защитени патенти, търговски марки. Нямаме нито едно научно откритие, което да носи добър приход на държавата.
Ние нямаме добра образователна система. В момента всичко това се вижда, защото в това общество правата и обратната връзка действат и никой не премълчава истината.
Ние нямаме дори добре образовани лекари, нямаме добре обучени кадри за всичко, за което може да се сетите. Дори нямаме добре обучени полицаи, които да съберат годни доказателства, за да влязат престъпниците в затвора. Създали сме една псевдонаука и псевдообразование.
Най-страшното е, че Тодор Живков от 1962 до 1989 г. създаде една псевдоиндустрия, която рухна, затвориха се предприятия, вследствие на което 1,2 млн.души отидоха емигранти, 300 000 отидоха с “голямата екскурзия” в Турция т.е. милион и половина работоспособни българи напуснаха страната. В момента официално и неофициално има 500 хил. безработни. Излиза, че 2 млн. работни места в България никога не ги е имало.
И в момента не стигат пари за здравеопазване, за образование за нищо, защото при нас липсват 2 млн. работни места. Два милиона българи са прокудени и не могат да работят тук. Затова краденето и шмекериите са на първо място. Ние никога реално не сме имали производство в такива обеми, които биха отговаряли на възможностите ни. Затова сме непрекъснато на опашката, непрекъснато ни дърпа живота.
Тъй като говорихме за червения терор и последиците, за необходимостта от пречистване, кои са тези политици, партии, които да го направят и най-после да се каже истината?
Не искам да давам рецепти, но тъй като 67 % от населението показа на изборите добрите си чувства към Бойко Борисов, нормално е той да захапе този проблем. Още повече, че неговия дядо, който е бил кметски наместник, е бил убит, мисля през 1944 г., без съд, без присъда, без доказана вина.
Мисля, че една партия, която се е нагърбила да разрови всичко, а и другите партии да се обединят около идеята, че от едната и другата страна е имало зверства, че това не е отмъщение.
Която лява партия иска да се яви и каже, че застава зад интересите на българския народ, трябва да признае, че лявото движение се провали благодарение на действията на Трайчо Костов и хората около него. Те организираха избиването на тези 26 000 души.
Някои хора свързват името на баща Ви – Руси Христозов, с червения терор...
На заседание на политическия актив на “Врабча”10 на 17.11.1944 г., след няколко телеграми от Георги Димитров, който е в Москва, след забележки от Съюзната контролна комисия, след като партийните членове започват остро да поставят въпроса за извършваните политически убийства, Политбюро и Трайчо Костов са принудени да вземат мерки за спиране на червения терор. И тъй като баща ми, Руси Христозов, често е ходил на заседание на политическия актив като секретар на градската партийна организация в София, го запитват какъв човек трябва да стане директор на милицията. Отговорът му бил – честен, почтен, интелегентен,образован гражданин, който може да въведе ред, да се закрие Щабът на партизанското движение и да спрат безмислените безумни убийства. Цола Драгойчева го попитала познава ли такъв човек, а той отговорил, че не познава. И тогава Трайчо Костов го назначава на този пост. На 18 ноември Руси Христозов става директор на милицията. Трайчо Костов по това време е политически секретар на партията, т.е. първият човек в държавата. Той има директна връзка с Москва, поддържа връзка с Георги Димитров, с Информбюро и с ЦК на КПСС. Той реално управлява България.
Руси Христозов е директор на милицията до 1948 г., след което е помощник министър на вътрешните работи и министър от 1949 до 1950 г. По негово време закриват всички формални организации, Щабът на народната милиция, Щабът на партизанското движение, изземат се над 110 000 цеви оръжие, създава се щаб на милицията, назначават се областни милиционерски началници, обнародва се Правилник на Народната милиция ит.н. Всички елементи промъкнали се къде с партийно поръчение, къде с “ОФ” знак са прогонени. Дори Странджата, боксьора, известен с над 100 убийства, е пратен на фронта, където загива.
Баща ми успява да извади, с помоща на Владимир Поптомов, около 7-8000 души, които са били следствени и щели да бъдат дадени на Народния съд. От 18 000 реално са осъдени 11 200, от които 1500 съдени вече мъртви. Така че нещата с баща ми нямат нищо общо с това, което твърди Никола Павлов-Комара и много други апологети и с лека ръка отминават убийствата около червения терор.
Ще се повторя, но ако някой някога поиска реално да създаде едно ново ляво движение, то трябва да тръгне с критичен анализ на нашата история.
Истината трябва да се каже, нищо не трябва да се премълчи. Не трябва да се премълчава ролята на Трайчо Костов, на Тодор Живков, нито на Станко Тодоров, на Владимир Бонев, на Мирчо Спасов. Иначе напред няма да тръгнем, все ще тъпчем на едно място.
Дано това време никога не се повтори.
ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
|