| Начало |
| Редакционно |
| Интервю |
| Анализ |
| Актуално |
| Гледна точка |
| Скандално |
| Позиция |
| Айсберг |
| Утре |
| Пътешествия |
| Култура |
| За любовта |
| За тялото |
| КУЛИНАР |
| World |
| Арт Галерия |
 Eyes |
Начало 
Позиция КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: МИХАИЛ ГОРБАЧОВ Е ПОЛИТИЧЕСКИ НЕГОДНИК И МЕЖДУНАРОДЕН МОШЕНИК
Позиция КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: МИХАИЛ ГОРБАЧОВ Е ПОЛИТИЧЕСКИ НЕГОДНИК И МЕЖДУНАРОДЕН МОШЕНИК
КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: МИХАИЛ ГОРБАЧОВ Е ПОЛИТИЧЕСКИ НЕГОДНИК И МЕЖДУНАРОДЕН МОШЕНИК |
| Автор : Общество.нет | |
| 06 October 2010 | |
 СЛЕД МОСКВА „БЛЕСТЯЩИЯТ” ПОСРЕДСТВЕНИК МИХАИЛ ГОРБАЧОВ ЩЕ ЧЕРТАЕ „ПЛАНЕТАРНИ” ПРОЕКТИ В СОФИЯ.НИЕ СЛАВЯНИТЕ ИМАМЕ ЕДИН КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ. САМО КОЙТО ГО ПОХВАЛЯТ НА ЗАПАД МОЖЕ ДА ПРОСПЕРИРА. СЛАВЯНИТЕ СЕ ТРЕСЕМ ОТ НЕОПИСУЕМА ПРОДАЖНОСТ, КАЗВА ОЩЕ ПОСЛЕДНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОМОЩНИК НА ТОДОР ЖИВКОВ  Костадин Чакъров е роден през 1947 г. в Пловдив. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Преди 1989 г. последователно е първи секретар на ДКМС в Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник-завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП, политически съветник на Людмила Живкова и последния помощник на Тодор Живков. Председател на Централния комитет на Съюза на комунистите в България.
Господин Чакъров, в София предстои визита на Михаил Сергеевич Горбачов. Стоят ли някакви интереси зад нея според вас?
Появата на Горбачов на подобни форуми показва, че той търси опити да се реанимира. Хората, които се събират там са пенсионери, които аз поотделно уважавам, разбира се. Но те са хора в пенсия, не може да се очаква, че те може да катализират някакви сериозни политически процеси. Имат своите достойнства, но принадлежат на друга епоха. Що се касае до Горбачов той продължава да е мегаломан, живее с идеята, че е някакъв планетарен лидер. А всъщност той е една историческа гримаса. И то гримаса на отвращение. Един ден историята ще прости на Иван Грозни, на Сталин на Разпутин, но на Михаил Горбачов няма да прости. Казвам това, защото той не ми е личен противник, не ми е личен враг, аз съм далеч от него, аз съм малък, скромен човек. В продължение на 5-6 години имах възможност да наблюдавам неговата дейност . Виждал съм го съвсем отблизо и при посещенията му в България. Но нека да защитя тезата си. Горбачов се появи на фона на едно силно застаряващо съветско партийно и държавно ръководство. Това бяха хора от военното поколение, живееха със собствени представи за следвоенното за устройството на света, плашеха се от реформи. Защитаваха интересите на СССР с една военно-политическа, но бюрократична машина, която беше изчерпала своите възможности. Социализмът беше болен, бременен с реформи. Но без всемогъщият военнополитически център, какъвто беше Москва, трудно можеше да се направи промяна от някоя друга периферна страна. Вземете горчивия опит на Чехословакия, която 1968 година започна с програмата „2000 думи”, и си навлече ..... 2000 танка. Бяхме за дълбоки реформи, но самата партия се беше втърдила и си защитаваше своите егоистични интереси . Как все пак успя Горбачов да оглави КПСС и да застане начело на такава голяма държава? Горбачов беше областен секретар в Ставропол, където по едно щастливо съвпадение се намира една от почивните бази на висшата съветска номенклатура. Така Горбачов има възможност лично да посреща и да се подмазва на партийното и държавно ръководство . Още в края на 70-те го забеляза Юри Андропов. На фона на застаряващото ръководство Горбачов се прояви като една млада и енергична „говоряща глава” и нищо повече. Водят го в Москва като енергичен партиен ръководител, избират го за Секретар на ЦК, а по-късно и за член на Политбюро. Първите впечатления, които съм придобил от него бяха през есента на 1984 година , когато беше вторият човек в Съветската партия и държава, а тогава партия и държава бяха едно и също. Бяхме на едно скромно делово посещение с един от секретарите на Централния комитет Емил Христов, за да проучим какви политически промени стават. Начело на съветската партия стоеше Черненко. Той имаше белодробен ефизем. УБО се подготвяше да бъде поканен тук на лечение в Сандански. Но той почина. Запознахме се с това какво говори Горбачов. Той ми направи впечатление на нискорангов партиен агитатор от най-долнопробен тип - използваше само фрази като партия, социализъм, комунизъм, марксизъм, ленинизъм. Горбачов само това повтаряше . Той беше далеч от всякакви идеи за реформи . На фона на остарелите съветски ръководители той правеше приятно впечатление с неговата енергичност и загладена фраза. Но когато човек се вслуша в него той много говори, но нищо не казва, освен известите партийни клишета. Някъде през април 1985 г. Тодор Живков издиктува няколко тези, които нарече „една инвестиция в бъдещето ”. Тези постановки се оформиха като писмо до Горбачов. Никой не беше посветен в това писмо. Това беше най-хубавия ми романтичен и сантиментален период от вярата в предстоящите реформи. Тези възлови тези, които Живков издиктува искам да припомня. Писа много откровено: „Михаил Сергеевич ние сме една феодална система, нуждаем се от дълбоки реформи, ние проспахме научно-техническата революция, ние изоставяме, нас ни е страх от науката, партията се е превърнала в един инструмент за политически и идеологическите натиск, нуждаем се от дълбоки реформи в базата, производителните сили, производствените отношения,ние се отдалечаваме от Маркс, който казва, че ще победи система, която може да предложи по-висока производителност на труда”. Живков много откровено каза, че ние имаме готовност, но сме малка страна. Дори му намекна, че ни клеветят кариеристи. Той имаше предвид такива като Андрей Луканов, които ни клеветяха, че със всяка реформа искаме да се отдалечим от СССР. Което не беше вярно. Тодор Живков беше много искрен към СССР, защото това беше страна която ни даде огромни възможности. Къпехме се в съветски суровини, злоупотребявахме като реекспортирахме за чужда валута, нефт, метали, целулоза и какво ли не. Сменяхме само спедиторските документи и ги продавахме на Запад – годишно стотици милиони долари печелихме от този реекспорт. СССР си затваряше очите.  Ето защо ще умра с отворени очи, ако не направим граждански комитет, които да издигне паметник , на най-големия чуждестранен държавник, който направи най-много за България през 20 век. Това е Леонид Брежнев. Ако вземете числата, те са ужасяващи. Брежнев ни даваше тайно от други страни безвъзмездно около 500 милиона долара. Какво имахме само от реекспорта на нефт. Вземахме го за някакви дървени рубли, а го продавахме за 300 долара но тон, печелихме около един милиард годишно. Златният век на България се дължеше и на това – имахме неограничените руските пазари на които изнасяхме не до там конкурентната си стока. Съветските и арабските пазари бяха нашето разковниче. Писмото на Живков беше много откровено. Живков връчи лично писмото на Горбачов в Москва при едно връщане от Китай или Корея, не си спомням вече. И каза – ето нашите виждания за по нататъшното развитие и преустройство и дълбоки реформи в социалистическата система. Резултатът беше ....., че Горбачов хвърли това писмо в кошчето. От този момент се разви някаква неприязън към Тодор Живков , който беше доайена на международното комунистическо двиение. Живков гледаше Горбачов така, че не можеше да скрие оценката си, че срещу себе си имаше един фразьор. Живков наложи линия на закупуване и проникване в технологията, в главните технологически сфери на Запада и от там чрез нашето научно техническо разузнаване и през икономическите организации започнахме да придобиваме много авангардни западни технологии. Даде ли резултат тази политика? Да. Тук направихме страхотни удари. Около 800 000 души в българската икономика работеха и бяха заети с технологии придобити от нашето разузнаване в западните страни. Тогава започнаха големите проекти - да бъдат привлечени инвестиции от Япония и от Федерална република Германия . Дадоха ни и пазара и лицензите и технологиите. Но Андрей Луканов, който имаше бесен кариеризъм и вредеше на тези отношения в своя полза, за да спечели позиция в Москва информира погрешно и превратно Горбачов. През 1986 г. – се състоя много брутална среща на която Горбачов се държа с Тодор Живков, така както и Сталин не се е държал с Трайчо Костов. Каза му директно – около вас има хора, които искат да направят от България мини Япония, мини ГФР – веднага да ги изгоните. Живков много остро му опонира, че това са клеветнически твърдения, че ние си оставаме в рамките на СИВ и си изпълняваме задълженията. Тогава той видя, че Горбачов говори за „ускорение”, за някаква „гласност” и „перестройка” някакви отвлечени пропагандистки клишета. Те нямаха нищо общо с необходимостта от дълбоки промени от които ние се нуждахме за да преодолеем бюрократизирането и втърдяването на политическата система, която като институции беше замръзнала. Имаше ли някаква международна конспирация за подкрепа на Горбачов? Едва ли конспирация ?! Просто съдбата си направи лоша шега. Този човек се оказа някакъв неописуем нарцис влюбен в себе си. Много бързо психолозите на Запад го усетиха, че той се ласкае и организираха веднъж или два, пъти в годината страна „дежурна по перестройка”. В тази страни му организираха големи посещения – народът излизаше навън и публиката викаше Горби, Горби… А ние славяните имаме един комплекс за малоценност. Само който го похвалят на Запад може да просперира . Така е и сега – като се плати на някой западен деец да каже една похвална дума за теб и кариерата ти е сигурна. Славяните се тресем от неописуема продажност. И като народи и като политическа класа сме продажни. Така Запада изтика Горбачов в една „планетарна” позиция. Но как се развиха по- нататък отношенията с България. За всичко имам документи, стенограми на Варшавския договор, и на двустранните срещи. Той говореше за перестройка, но той я виждаше в рамките на КПСС, социализма и ленинизма, той само това повтаряше. До 1989 г. това бяха неговите ключови думи. Нещо повече – ругаеше ни и затова , че правим реформи в които Живков искаше да раздели властта между партията и държавата. Горбачов не можеше да си помисли как партията можеше да се изтегли от управлението на държавата. А това беше ключовата постановка – партията да се изтегли като ешалон в управлението на държавата . Горбачов руга Живков, говореше срещу американците, че са ненадежден съюзник, че не може да им се вярва, че са егоисти и т.н. Това го говореше като събираше първите генерални секретари на Източния блок. А като отиде в Америка се търкаляше по килима и се правеше на велик реформатор от световен мащаб. Ето това е мерзкото у него. Така не може семейство да управляваш, а какво остава да управляваш да съдбата на милиона хора. Това означава, че той е служил не на принципи, а на своите лични интереси? Да, в личен план той беше лицемер, хитроват на дребно. Винаги в политиката има хитруване, но той настройваше хората един срещу друг, получаваше задкулисна информация, използваше я за да противопоставя членовете на Политбюро. При последната среща между Живков и Горбачов Живков в прав текст му каза – вие правите „реформи с лозунги”. Ние се нуждаем от дълбоки промени, в ние България по „вашия” път няма да вървим. Ние се стремим към дълбоки реформи в базисните икономически отношения. Живков беше достигнал до много големи исторически истини. И му каза - другарю Горбачов принципите на социализма са верни, моделът, механизмите чрез които се реализират тези принципи те са дълбоко погрешни. Там се нуждаем от една дълбока реформа. Е той това не можа да го направи. Непрекъснато говореше как ще издига ролята на КПСС, как трябва се върне силата на комунистическата партия, как да се възроди социализма. Последната им среща беше много остра. По наша информация след тази среща Горбачов извиква министъра на отбраната и шефа на ГКБ Крючков и хората от съответния сектор на международния отдел. Постави задачата, че е назрял момента за смяната на Тодор Живков. Заедно с български партийни и държавни ръководители Горбачов направи едно престъпно действие. Лятото на 1998 г. имаше среща на политическия консултативен съвет на Варшавския договор в Букурещ. Придружавах Живков на среща в дипломатическия корпус в Смолян. Тогава той не беше добре, имаше проблеми, дълбока преумора и денонощна работа. Дори като стана сутринта Живков получи световъртеж. Придружаваше го проф. генерал Младен Григоров, който му помогна с инжекция. От там той излетя за Букурещ, въпреки че не беше добре. И след всяко заседание той се прибира в приемната си вила, за да почива. Горбачов използва това и в рамките на час и 20 минути прави среща с Петър Младенов и Добри Джуров. Точно това не прави чест на тази фуражка, защото само година преди това той предлагаше на Тодор Живков да му бъде присвоено званието маршал. Живков разбира се отказа това смехотворно и несъстоятелно предложение. Но на тази среща Горбачов ловко поставя задачата за смяна на Тодор Живков. Мотивира ги за действие като им внушава и манипулира, че уж това е тяхно решение. Шефът на румънските служби предупреждава нашият началник на управлението УБО ген. Милушев. Той обаче си премълчава, но проблема си е негов ..... И след броени дни от наши източници, се разбра, че се е състояла такава среща. Директно разговаряхме с Живков. Той каза - трябва да проверим дали наистина се е състояла тази конспиративна срещу между Горбачов, Петър Младенов и Добри Джуров. Изпратихме човек по подходящ начин. Той действително потвърди, че такава среща е имало. Казах на Живков – срещата е потвърдена. Живков беше абсолютно наясно как стоят нещата. Казах – дайте да задържим и „изолираме” цялата група – Петър Младенов, Андрей Луканов, Димитър Станишев, Чудомир Александров, Велко Палин, много хора, които имаха преки контакти и които интриганстваха. Да , действително беше време Тодор Живков да освободи заеманите постове, той това го осъзнаваше. Тогава той каза – всички си отиваме още сега през есента – и аз и „цеховите майстори” като ги нарече – Станко Тодоров, Добри Джуров, Гриша Филипов, Пенчо Кубадински… „Всички ние трябва да си отидем, за да дадем път на младите. Тогава изрече много твърди думи - „аз няма да превърна България в курбан заради моите интереси. Това е СССР, това са нашите пазари, икономиката ни така е обвързана. Не може за моите действия да се разплаща целия български народ”. И се приготви да си ходи. Ако трябва да бъдат съдени перестройчиците –т очно това е акт на национално предателство, акт на държавна измяна. И те могат да бъдат съдени по раздел първи на Наказателния кодекс .Точно това е грубата и просташка намеса на Горбачов. Вместо БКП, която имаше сили и нагласа да си проведе промени за смяна на висшия ешалон, се отиде към интрига, отиде се към една дълбоко нечестна и конспиративна игра. В началото на октомври 1989 г. ескалацията продължи. Състоя се сесия на общото събрание на ООН, на която замина Петър Младенов. Поиска среща с Джеимс Бейкър – държавния секретар на САЩ. Той отказа поради това, че ние имахме изострени отношения с Турция . Тогава се стигна до следващия конспиративен ход . Престъпникът Едуард Шеварнадзе вижда, че се проваля срещата, а те са заинтересовани да предадат на Петър Младенов международна тежест - чрез американците, да направят прапаганда на неговата роля и значение. Шеварнадзе се среща с Джеймс Бейкър на която го информира, че в България се готви смяна на първия партиен и държавен ръководител, и че Петър Младенов е човекът, който ще оглави новата партийна и държавна власт . /Нека всеки читател си отговори сам - кой ни е предавал Москва или Вашингтон !!!? / Едва тогава Джеймс Бейкър приема да се срещне с Петър Младенов . И тази среща е необходима, не за България, а за Петър Младенов. Срещата се проведе в „Уолдрф Астория” в Ню Йорк, където на 5-я етаж е офиса на Държания секретар по време на заседанието на общото събрание. Срещата минава почти формално. Петър Младенов му казва – сега предстоят големи промени. Бейкър казва – да информиран съм . Срещата е формална за Бейкър. И те двамата се отдават на лични разговори. Но тази среща беше предадена така, че видите ли Петър Младенов има признание, и на Изток, и на Запад, и в Москва и във Вашингтон. А фактически тя беше една измолена среща. Ето виждате ли с какви долнопробни интриги беше оформен терена, за да се разчисти пътя на българските перестройчици в лицето на негодника Младенов и на националния предател Андрей Луканов. Нас не ни е предавал Вашингон, Америка, или ЦРУ. Ето защо като председател на ЦК на Съюза на комунистите в България ще предложа в Централния комитет на партията да се обсъжди идеята да изпратим открито писмо до руските държавни и партийни ръководители и да искаме политическа оценка на ръководството на Михаил Горбачов и неговия екип. Една от задачите, които Живков ми възложи като негов помощник е да потърсим свидетели и документи и да се опитаме да потърсим политическа или съдебна отговорност чрез международния съд за Горбачов. Но Живков почина. Но ние имаме политически интерес да се изнесе истината, защото на тези наши честни и принципни отношения Горбачов и неговата клика отговориха с политико-криминални ходове. Страшното е не това,че беше сменен Тодор Живков, той трябваше да се отиде. Въпросът е, че можеха да се направят дълбоки, осмислени системни реформи, левият проект да спечели. Българската и съветската наука узряха за това, което чешките реформатори в 1968 г. казаха – „социализмът се нуждае от реформи които да доведат до баланс между държава и пазар”. Домакинът на форума проф. Захариев е известен деятел в лявото пространство? Той е председател на федерацията за дружба на народите на Русия и ОНД. Няма лошо. Аз уважавам проф. Захариев, той ми е личен приятел. Но нека каже кой е Горбачов. Сега на тази среща в София Горбачов ще чертае световни проекти и като изпърдяно дупе ще се мъчи да напомни за себе си. Вижте му поведението след падането на Берлинската стена. Поведението към Хонекер, поведението към Чаушеску, към всички които работиха вярно и честно. Вземете Маркус Волф (големия разузнавач) които написа на Горбачов за това, че арестуваха и преследваха източногерманските разузнавачи. Каза – „германските разузнавачи работеха за вашата държава г-н Горбачов. Те жертваха живота си за вас”. Горбачов подло не му отговори. А какво да кажем за нашите разузнавачи. Ще ви издам една тайна - чрез нашето разузнаване ние оборудвахме с компютърни системи управлението на противоракетната отбрана на СССР. И тези хора - българските разузнавачи и контраразузнавачи сега ги преследват, обявени са за ченгета и доносници, подхвърлени са на морални терзания. Това ли заслужават? Нека отговори Горбачов , ако може ? Защото един ден той ще отговаря по най-тежките божии стандарти! На този форум има известни имена от близкото минало? За другите участници се въздържам да говоря. Но Горбачов е един вампир, които иска да излезе от гроба. На тази среща те ще чертаят висша политика. Задайте въпроса на Горбачов, кой направи от социализма едва ли не един кървав и безсмислен експеримент. Ние, комунистите, които сме участвали в управлението на социалистическа България няма да допуснем това. Защото в социалистическа България по качество на живота достигна до 29 място, по данни на ООН, сега сме на 74 място пак по данни на ООН. И всичко това се държи на авантюрата на Михаил Горбачов. След като абсолютно се провали като политик зае „героична поза” и заяви – „аз всъщност исках да разруша тази система”. Добре, що за позиция е това. След като настояваш за комунизъм, ленинизъм, социализъм и ни плашиш с империалистическия враг?! И от катастрофата той се опита да извлече дивиденти. Горбачов се изживява себе си като планетарен политик. Вижте колко е унизително поведението му. Той стана лице на производители на пици, гащи, на разни спортни артикули, на чанти, на сакове… що за позорно поведение. Представете си американския президент да стане лице на кинкалерия и на бакалия. Това е Горбачов. Обгради себе си с пари. И сега му се иска да чертае , да дава оценки за това което става в Русия,в света. А той не е нищо повече от една говоряща глава - провален политик . Вижте когато се кандидатура за президент – по малко от половин процент гласуваха след 10 години перестройка какво по голяма оценка за него. Едни говорят, че живее в екзотична азиатска страна ,други „някъде” в Европа ... При всички случаи са му дали една голяма сграда, плащат му мощни фондации, чете лекции срещу баснословни хонорари. Това е признание за неговата морална капитулация. Защо не отиде при народа си в Ставропол? Защо не решава проблемите които той ги надроби. Какви са последствията за България от управлението на Горбачов? Извади от обоза си кадри, които нямаха никаква политическа и морална тежест и ги наложи - Петър Тошевич и Андрей Карлович. Хора, които нямаха качества в такъв момент да ръководят българската държава. След като започна тази перестройка в Русия започнаха да се колят – сунгаити, таджики, узбеки, арменци, азери. Двустранните ни отношения забуксуваха . Те вече не бяха в състояние да ги изпълняват и около 30 % от доставките договорирани, в годишен план, за България спряха . Това е една от причините за външния ни дълг. Защото недостига трябваше да се компенсира с внос от капиталистическите страни. Да загубиш 30 на сто от суровинния си тил и пазарите всъщност е една малка война .Така почти от нулев дълг направихме до 1989 г. почти девет милиарда брутен дълг . Но имахме да получаваме четири милиарда и половина , така че нетния дълг на България бе около четири- пет милиарда долара. Сега читателю публичния и частния дълг на България е 50 милиарда ????!!! Какво ще кажете за българските перестройчици ? Те превърнаха социализма в България в едно плашило. Държавата „Позитания” стои начело на този поход. Ето защо нашата партия – Съюз на комунистите в България съди Българската социалистическа партия за отнемане на нейната претенция , че е правоприемник на Българската комунистическа партия. Те въведоха в заблуда и поддържат тази заблуда вече 20 години, с което придобиха за себе си и за олигархичните кръгове около тях огромни материални облаги. Българският народ вече разбра, че срещу себе си има социалистическа партия с политическо, социално и морално поведение на травестит или хермафродит. БСП няма друг съюзник в пространството. Който се прегърне днес с БСП рискува да прихване политически спин или сифилис. „Нашият” човек на „Позитано” е Станишев. Ние искаме да бъде избран Сергей, защото със Станишев БСП категорично е осъдена на политическа и гражданска смърт. В тази тежка ситуация няма никаква чуваемост от страна на БСП. С тази политика криминалната банда перестройчици, която яхна лявото пространство, тя ще загине. Те изпълзяха от канализационните решетки, и историята ще ги вкара там откъдето излязоха. Но бащите на „перестройчиците” ръководеха България ? Добре, всички те после се отказаха и се направиха на репресирани. Добре, че беше този комунизъм за да даде на всички оправдание – на импотентните мъже е виновен комунизма, на непотърсените жени е виновен комунизма, на некадърниците, за посредствените – всички се извиняват с комунизма. Вижте мъжете перестройчици - те са хора с меки пишки и изострени амбиции. Вижте агресивните жени- антикомунистки . На тях като че ли не Бог , а комунистите са им виновни, че са непотърсени, че имат хормоналните проблеми и сексуален дискомфорт … Имате предвид хората с „ляво” поведение? За всички говоря – и за лявото и за дясното. И двете партии – БСП и СДС извършиха кошмарни престъпления срещу българския народ . София , 06.10.2010 г. ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ПРЕДМЕТ РЕЛИГИЯ В УЧИЛИЩЕ? -Йордан ТОДОРОВ
|
Следете за нови коментари с RSS
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.