|
На снимката: границата между Испания (Мелила) и Мароко
По време на Студената война южната граница на България беше външна граница на Варшавския договор. Днес, 20 години по-късно, нейната югоизточна част отново е външна граница, но този път на Европейския съюз. Разликата обаче е огромна. От блиндирания вариант на тоталитарната система, за съжаление, се стигна до гранична линия с по-скоро ювелирно-картографски привкус.
Само за последните седмици няколкостотин нелегални емигранти бяха заловени, кой пеша, кой скрит по тайници, да влизат в страната. Напливът от азиатци расте буквално лавинообразно и застрашава и без това крехкото етническо и икономическо равновесие у нас.
Примерите са десетки. Само преди дни 73-ма емигранти, включително жени и деца, от Афганистан, Пакистан и Шри Ланка бяха заловени укрити в тир. После транспортирани до домът за временно настаняване в Бусманци, където ще бъдат прегледани от лекари. Кой ще плаща на лекари, полиция, преводачи? Кой ще ги храни в продължение на месеци, години? С какво ще се занимават тези хора ако ги пуснат свободно в обществото? Въпросите са реторични. Но все пак защитниците на човешките права трябва да отговорят първо на тях, вместо да организират протести в Бусманци, за да подкрепят емигрантите и да поляризират обществото.
А българското общество въобще не е подготвено за подобно предизвикателство. Може би след 10-15 години, когато ни приемат в Шенген и нещата у нас се стабилизират трябва да се помисли за по-либерални мерки. Сега обаче не е моментът.
Само вчера нови 15 души бяха заловени да минават пеша границата от Палестина и Ирак. Колко са минали без да бъдат хванати или с благословията на корумпирани държавни служители е неизвестно. Резултатите обаче вече започват да личат около Женския пазар в София – мястото наподобява повече Близкия изток, отколкото нормален европейски град.
Превенцията е винаги по-доброто решение. В този смисъл възстановяването на граничния кльон от миналото е задължително.
В Съединените щати това се оказа единственото решение за трафика на наркотици, оръжие и нелегална емиграция от Мексико.
Да припомним на крайно левите либерали и друг пример. Минните полета, от времето на Студената война, на гръцко-турската граница, от Свиленград надолу, си стоят. На границата с Албания пък гръцките граничари редовно откриват стрелба по всеки дръзнал да навлезе в територията им. Гърците може да са всякакви, но е добре известно, че винаги си пазят интереса. Нещо, което не е валидно за нас.
Проблемът с нелегалната емиграция у нас тепърва ще набира сила. Или ще се изправим пред него с цялата му сериозност или последствията ще са непредвидими. Инвестицията в гранични съоръжения ще се отплати много бързо. И ще позволи енергията на страната да се насочи към разрешаването на вътрешните й проблеми.
ПОСЛЕДНИ
СТАТИИ:
|