|
ХРУМВАНИЯ, КАТО ТЕЗИ, ЗА ОТЗОВАВАНЕ НА ДЕПУТАТИТЕ ИЛИ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА КЪМ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОДКРЕПЕНИ ПО НИКАКЪВ НАЧИН, ЗАЩОТА СА РЕТРОГРАДНИ, И ЩЕ СРЕЩНАТ ОЖЕСТОЧЕНА СЪПРОТИВА. КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА КОНСТИТУЦИЯТА, В СИЛА ВЛИЗА СТАРОТО ПРАВИЛО „СЕДЕМ ПЪТИ МЕРИ, ВЕДНЪЖ РЕЖИ”.
ПАРЛАМЕНТАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ НЯМА АЛТЕРНАТИВА, ТЯ Е НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ
ПОКАЗАТЕЛНО Е, ЧЕ НИТО ЕДИН СЪСТАВ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НЕ МОЖА ДА ИЗКАРА ПЪЛНИЯ СИ МАНДАТ, КАЗВА ОЩЕ ИМЕНИТИЯТ НИ ЮРИСТ
Потърсихме за коментар проф. Георги Близнашки по повод 20 години от избирането на VII Велико народно събрание и 19 години от изработената от него т.нар. Юлска конституция на България.
Проф. Близнашки, как оценявате от дистанцията на времето състава на Великото народно събрание? Доколко подготвени бяха депутатите тогава за тази фундаментална за развитието на страната задача?
След двадесет години спокойно може да се каже, че Великото народно събрание достойно изпълни своята учредителна мисия. Мисля, че от гледна точка на своя състав ВНС събра „цвета на нацията”. Водещи авторитети от различни области на знанието, културата, стопанската дейност бяха депутати тогава. Основните политически сили по това време водеха борба за сърцата и душите на хората и затова залагаха не на партийните функционери, а на хората с авторитет и добро име сред широката общественост. Затова ВНС изразяваше духа на зараждащото се гражданско общество. В този смисъл това е най-добрият национален парламент, който сме имали през десетилетията на прехода от тоталитаризъм към свободно гражданско общество и демократично управление.
Кои ключови фигури в конституцинния процес бихте откроили сега, от дистанцията на времето?
Не бих искал да изброявам имена, защото много бяха ярките фигури със собствена физиономия и личен принос при подготовката на конституционния проект. Но не мога да не спомена покойните вече Петър Дертлиев, Чавдар Кюранов, Пирин Воденичаров ... Въобще депутатите дойдоха във Великото народно събрание на вълната на един неповторим обществен подем. Големите теми на дебатите създадоха и високи образци на парламентарно красноречие. Трибуната на парламента се превърна в амвон на свободния дух. Парламентаризмът като „управление чрез дискусия” нагледно доказваше своите предимства пред безмълвието и празнословието на тоталитарната епоха.
Каква роля изиграха тогава Андрей Луканов, Гиньо Ганев и Желю Желев? Митовете, въпреки миналите години, все още витаят край нас?
Това са политически фигури с исторически заслуги към нацията и държавата, чиято роля тепърва ще бъде оценявана по достойнство. Нека има и митове, защото така се легитимира по-трайно и по-устойчиво историческият процес. Уважавам Желю Желев и Гиньо Ганев, но доколкото те са сред нас, не искам да им давам оценки. Що се отнася до Андрей Луканов, то според мен той изигра в България онази роля, която в Испания преди това, през 70-те години на ХХ век, изигра Адолфо Суарес, т.е. направи възможен мирния преход към демокрация.
Кои чужди посолства помагаха в написването на новата българска Конституция?
Никакви чужди посолства не са участвали в създаването на новата българска конституция. Конституцията ня Република България от 12 юли 1991 г. изразява преди всичко конституционната мъдрост на българския народ. Друг е въпросът, че при подкотовката на конституционния текст сме правили едни или други консултации с водещи авторитети от Франция, Германия, Испания и дори САЩ. Подробностите тепърва ще стават достояние на широката общественост, но смятам, че конституционният текст говори сам за за себе си: положени са устоите на националната държава, отстояна е идеята за официалния език, не се допуска създаването на партии на етническа и верска основа, гарантиран е икономическият суверенитет на страната, очертана е перспективата за развитието на България като демократична, правова и социална държава и т.н. и т.н.
Къде през тези години проличаха най-вече слабостите на основния закон в държавата?
Слабостите се очертаха преди всичко в организацията и функционирането на съдебната власт. Но ведната искам да подчертая, че не става дума за конструктивни дефекти, а за слабости, дължащи се най-вече на човешката природа, която лесно се поддава на изкушения. Самите политически сили направиха много, за да се гледа на съдебните магистрати като на „наши” и на „чужди” с всички произтичащи от подобен начин на мислене последици. Показателно е, че нито един състав на Висшия съдебен съвет не можа да изкара пълния си мандат ...
Пропуснаха ли ГЕРБ шанса си за конституционна промяна?
Не мисля, че шансовете за едни промени в Конституцията са пропуснати.
По-важното е да знаеш какво целиш и какво искаш да постигнеш, тъй като всякакви конституционни намерения ще трябва да преминат през изпитанията на една сериозна и задълбочена публична дискусия. Хрумвания като тези за отзоваване на депутатите или за преминаване на прокуратурата към изпълнителната власт не могат да бъдат подкрепени по никакъв начин, защота са ретроградни, и ще срещнат ожесточена съпротива. Когато става дума за конституцията, в сила влиза старото правило „седем пъти мери, веднъж режи”.
Какво е вашето виждане за бъдещето на Конституцията?
Няма вечни конституции, но смятам, че Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г. е високо постижение, което не трябва да се поставя под съмнение при всяка политическа криза. Още повече, че всички досегашни кризи намериха своята развръзка в рамките на действащата конституция. В този смисъл тя по убедителен начин доказа своята жизнеспособност. Освен това смятам, че провъзгласената парламентарна форма на управление отговаря в най-висока степен на нагласите и очакванията на българския народ. Затова ще повторя с убеденост, както неведнъж досега: парламентарната демокрация няма алтернатива, тя е настоящето и бъдещето на България.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:
|