Дясното крило на българската левица е родната ни десница

На БСП не е нужен коректив от нова лява формация, а от нова десница

През февруари 1997 г. Иван Костов се опита да създаде една голяма и силна партия, обединяваща социалдемократи, земеделци, радикали, демократи, еколози, либерали, репресирани и легионери под знамето на  християн-демокрацията. Този миш маш, наречен СДС, успя да изкара един мандат, не повече. Оказа се, че е обединен под знамето на властта и нейните облаги, а християн-демокрацията остана някъде на заден план.
            Съчетаването на леви и десни идеи никак не е случайно в България. В страната ни не е имало предпоставки за разделение на партиите по класическата система ляво-дясно. Изповядването на идеите на политическите формации зависи от социалната база на по-голямата част от населението. А у нас още в началото на 19 в. българинът е бил дребен и беден собственик. По един или друг начин положението не е по-различно и през 80-те години. Настроенията към социалното не са намалели. От тук несъмнено и залагането на силен социален елемент в политическите програми и платформи. В България не е имало реална почва за съществуването на дясна политическа формация, както в Западна Европа.

Не можем да не се споменем как през 2001 г. НДСВ търсеше своя голям европейски партньор в лицето на ЕНП, но не успя да го намери там, а го намери в лицето на европейските либерали. Сега по същия начин бившия депутат от либералната НДСВ Бойко Борисов търси своя по-голям брат в лицето на партиите, които са част от ЕНП, но дали ще го намери там, бъдещето ще покаже. Както се казва, пред коня първо поставяме каруцата. У нас колкото една партия е повече популистка и залага на социална риторика и отрицателно отношение към партийната ни система, толкова е по-голям шанса и да успее. А това е вредно за страната ни и трябва да спре.

Това, което се случва в партийния ни живот след 10 ноември 1989 г. е породено и от произхода на партиите. Реално лидерите им идват основно от редиците на БКП и БЗНС и една малка част от останалите живи дейци на съществуващите формации през 40-те години. Не случайно в началото на 90-те години се казваше, че БСП+СДС=БКП. Дори абревиатурата на СДС се определяше като синовете и дъщерите на социалистите. Преминаване от една формация в друга, прегръщането и изповядването на различни и опониращи си идеи е една от родните ни черти. Но тя е съчетана и с една друга характерна черта да бъдеш лидер, да си някой пък макар и директор на водопад. Едно е да си номер едно на село, пък друго никой в някой град или един от многото. Именно силния елемент на вождизъм роди толкова много формации със странни наименования и смесица от разнородни и често противоречащи си идеи. Безсмислено е да ги изброяваме и споменаваме. Те представляват интерес единствено за тези историци, които са  любители на статистиката.
В България десницата играе ролята на дясното крило на левицата. Докато очевидно лявото крило ще го играе новоучредяващата се левица в БСП на Красимир Премянов, Павел Писарев, Димитър Генчев, Я. Стоилов и др. А какво остава за учредената на 5 август Народно патриотично обединение? Нищо друго освен да тича покрай тъч линията и да се надява БСП да ги вкара в играта. В сегашния парламент не един път и два пъти наблюдаваме как представители на десницата изразяват по-социални предложения за законодателни промени и политика, отколкото представители на левицата. Това е популизъм и демагогстване. Играта на десницата е - хайде да покажем, че те не провеждат социална политика, а дясна и така да ги притиснем в ъгъла. На страната и е нужна икономически, финансово и политически целесъобразна политика, а не експерименти. Ресурс за експерименти в момента нямаме, пък били те леви или десни, колкото и красиво и светло бъдеще да ни чертаят.

За да има БСП силен коректив, сега не е нужна нова лява формация, а е необходима нова десница. Десница, която да не играе ролята на дясно крило на българската левица. Почва и възможности и най-вече предпоставки за това съществуват. Ситуацията е различна от тази в началото на 19 в. и от положението през 1989 г. Въпросът е кои трябва да са нейни основатели? Не може да бъдат сегашните лидери на българската парламентарна десница. Тогава ще кажете, че остава Бойко Борисов и ще сгрешите, той е израз на сегашното статукво в дясно-центристкото пространство. Той би бил блестящия играч на дясно крило на българската левица, но не и като лидер на една нова европейска българска десница.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Коментар

Добави коментар