Interviu na Iva Nikolova , June 21, 2010

Например защо на гробището има клозет за 76 000 лева…
Какъв е този клозет?!
Клозет, който струва 76 000 лева. Калигула не е ходил в такъв клозет. Ще трябва и да обясняват защо половината фирма на жената на Томислав Дончев работи в общината и прибира парите от така наречените европроекти. Ще трябва да обясняват, защо един басейн от социалистическо време са го лустросали и го представят като европроект, говоря за Математическата гимназия.
Представяте ли си какво ги очаква? Ще трябва и да обясняват защо дават на един местен далавераджия тук пари за футболния отбор, изпаднал от В група. Същият далавераджия върти озеленяването. Сещате ли се за какво става дума? Те тепърва ще обясняват тия неща, защото бивш журналист няма, аз си оставам журналист.

Wittgenstein , June 22, 2010

Ше направя един малко по-дълъг и донякъде теоретичен, умозрителен коментар:

Демократичната политика наистина предполага сменяемост на политиците. Нещо повече, главният отличителен белег на демокрацията е именно смяната на управниците по мирен път, основно чрез избори, докато при диктатурата обикновено не е възможно да се отървеш от правителството без насилие. По правилo не е благоприятно една партия да управлява прекалено дълъг период без прекъсване. Смята се, че след два последователни мандата в управлението започва износването. В посткомунистическите страни поради сложността и тежестта на задачите и реформите партиите и политиците омръзват дори още по-бързо. В желанието за промяна у избирателите следователно по принцип няма нищо осъдително.

В стабилните политически системи обаче във властта най-често се редуват две големи политически партии или блокове. Поради това опозицията по принцип е правителствo в чакалнята. Както правителствените, така и опозиционните партии знаят, че рано или късно ролите ще се разменят. Това дава възможност на политиците във всяка партия да трупат знания и опит и спокойно и постепенно да се изкачват в партийната и държавна йерархия. В една утвърдена демокрация е почти немислимо министър или министър-председател да заеме съответната длъжност без политически опит, идвайки, така да се каже, направо „от улицата”. Отделни изключения само потвърждават правилото.

Именно това е една от фундаманталните слабости на българския политически модел. През 90-те години при всичките възможни уговорки България поне външно със СДС и БСП беше много близка до стабилните класически двупартийни системи. Разбира се, вътре в рамките на самите партии имаше прекалено голямо „текучество” и прекалено малка приемственост между политиците. Но модата на „новите политически сили” и „новите лица” се разгърна с пълна сила след 2001. В този смисъл въобще не отговаря на истината прословутото пропагандно клише, че България след 1989 се управлявала от едни и същи хора. (Тук няма да разглеждаме конспиративната теория, според която конците на всички или почти всички български политици след 1989 се дърпат задкулисно от едни и същи сили, т.е. сменя се само етикета на бутилката, а съдържанието остава същото. Това би било тема на отделен анализ.) Напротив, характерни за българския политически живот, поне външно погледнато, са тъкмо непоследователността, резките завои и обрати и честата ПЪЛНА ПОДМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ. А това е проблем, защото трябва да се има предвид най-вече следното: вече изминаха 20 години от падането на комунизма. Въпреки това в България очевидно все още се намират „нови лица”, ще рече хора с претенции, че досега са били тотално неизкушени от политиката. Това обаче е най-малкото странно. Пита се как може въобще да има лица, които в течение на последните наситени със събития две десетилетия никак да не са се интересували от политика, да са стояли настрана и да са се отдавали на съвсем други занимания и сега изведнъж да открият, че имат интерес към политиката? За да станеш елитен политик, не са достатъчни жизнен опит и знания. Трябват дългогодишна подготовка, упорита работа и активни занимания с политика, макар и не непременно на най-високо ниво. Практическият политически опит е безценен капитал. Ето защо не е учудващо, че „новите лица” в политиката най-често не са в състояние да отговорят на надеждите и очакванията на избирателите. Напротив, неприятните изненади в случая са много по-вероятни.

Освен това дори в най-развитите демокрации първокласните политици и държавници се броят, общо взето, на пръсти. Видя се, че дори президентът Обама в САЩ на моменти имаше трудности при окомплектоването на екипа си с компетентни хора. В България обаче, страна, в която демократичната традиция е била прекъсната най-малко за 45, дори за 55 години, ако за отправна точка приемем Деветнадесетомайския преврат от 1934, сякаш битува мнението, че е налице един практически неизчерпаем резервоар от потенциални елитни политици, които само чакат да бъдат назначени на високи и отговорни длъжности. Трудно е да повярваме в това.
„Нови лица” в политиката несъмнено трябва да има, тъй като политическата класа има нужда от непрекъснато свежо попълнение и обновление. Но освен по изключение новодошлите не е редно да започват кариерата си направо от високи и най-високи длъжности, а следва преди това да се докажат на по-ниско равнище. В зависимост от конкретните обстоятелства това можe да става по-бързо или по-бавно.

Винаги има повече начини една система да бъде разбъркана и разрушена, отколкото да се подреди и стабилизира. Основен постулат на консерватизма е, че съществуват много повече възможности обществото да тръгне в отрицателна, отколкото в положителна посока. С иновациите трябва да сме предпазливи. Поради това за избирателите е препоръчителна една по-консервативна нагласа: да не се рискува лекомислено, по принцип да се ограничат експериментите с нови партии и лица и по-скоро да се залага на познатото и провереното.

Иван Петров , June 22, 2010

Не е тайна, че до няколко месеца ще се учреди нова партия.
Това са главно, като цяло турци и помаци, а и не малка част етнически българи, които са разачоровани от десните партии, като СДС!
Новата партия ще е с дясно ориентация. Основните опоненти на партията ще са ДПС,БСП и Атака.