ЗА НАШИЯ ДНЕВЕН РЕД

България днес е в сериозна и сложна ситуация. Движим се “на ръба” по пътя ни за пълноправно членство в Европейския съюз. Оценяват ни експерти и политически лица от държавите-членове на ЕС, наблюдават всяка стъпка на институциите, всяка дума и знак на държавниците ни, разглеждат и най-отдалечените ъгълчета в бита ни, от което ни става още по-дискомфортно.

Ежедневно се попълват справки, променят се наредби, приемат се нови закони. Участието на евро-експерти и консултанти във всички форуми, работни групи, както и в заседанията на официални държавни органи на управление не прави впечатление и се приема за естествено. Отмина и страхът на хората по селата - те вече се регистрират като земеделски производители, защото знаят, че само така ще получат на село полагащата им се субсидия след 1 януари 2007. Собствениците на малки магазинчета и ресторанти почти ги оформиха по новите наредби за осъществяване на търговска дейност, които пък от своя страна са изцяло хармонизирани с европейските (дори по-строги). Големите инвеститори се адаптират към нашата действителност и полечка, полечка променят не само архитектурния облик на индустриалните центрове, но и манталитета на българския работник и служител. Кметовете са ориентирани делово и трескаво подготвят администрациите си за предизвикателствата на проектното финансиране. Неправителственият сектор знае, че много скоро идва неговото време.
Мисля, че възпроизвеждам сравнително обективно деня ни. Е, наблягам на позитивизма, разбира се.
Защо е тогава тази агресия в политическия ни живот?! Защо са тези истерични крясъци на извадени от нафталина партийни другари?! Защо политическото говорене е насочено към създаване на напрежение и противопоставяне в обществото?!
Сякаш имаме време за губене. Не погубихме ли достатъчно сили в безумни и режисирани уж противопоставяния на уж политически непримирими врагове… Не ги ли оставихме на спокойствие да пилеят заграбените от държавата милиарди… Не се ли задоволиха с  индулгенцията, която получиха за греховете си пред обществото…
Явно има още нещо, което ги яде отвътре и не им дава мира – и то е, че тяхното време безвъзвратно си отива. България вече е различна. “Член първи” от Конституцията отдавна е отменен, а новото поколение дори не е чувало за него (и слава Богу!). Няма партийни секретари по месторабота, които да следят кой изповядва правата линия на партията, кой с кого си пие кафето, и с неграмотни доноси да променят съдбите на хората. България след няколко месеца ще стане не 16-та република на СССР, а пълноправен член на Европейския съюз. И това е голямата болка.
Но повечето хора са спокойни, защото със сетивата си усещат, че това, което се случва е най-нормалното за страната. Тя се връща там, откъдето е била откъсната половин век - в естествената си среда, при своите търговски партньори от векове насам. Една цивилизация, която е формирана и с огромния български принос, се събира в своята цялост и пълнота.
Най-големият политически проект на нашето време ще бъде успешен.
Аз лично се чувствам щастлива от това, защото знам, че идва нашето време - времето на модерните, образованите млади хора, които работим за страната си, обичаме я и искаме да живеем тук. Това сме ние, които уважаваме свободата на личността, всеки ден работим за мечтите си и вярваме в доброто!
Споделих моята гледна точка. А може и да ви хареса.

Симона Апостолова, юрист
Варна