От 9 юни абсолютен властелин за цял месец е Цар Футбол – политиката отива в...

С неговото начало се съобразяват навсякъде по света, независимо от различните политически, икономически системи и религиозни вярвания. Политиците знаят много добре, че да правиш и организираш мероприятия и кампания в този един месец е не само да хвърляш пари на вятъра и да си губиш времето, но и много глупаво и тъпо. Дори и в консервативна Великобритания са го взели в предвид. Религиозните водачи и духовници отправят молби и зов за помощ за любимия отбор. Шамани правят заклинания и магии. Няма известна музикална група или изпълнител, който да провежда турнета в този период. Холивуд също така непредвижда да прави големи премиери.  Кой ще ти обърне голямо внимание, когато тема номер 1 на обикновения човек независимо къде е на земята е Цар Футбол, дори и за екипажа на международната космическа совалка.
Типично по нашенски  милите  ни и родни политици в дясно доказаха, че не са в час с тази тенденция. Те кога ли са били. Петър Стоянов взе “умната и гениална” идея да предложи преговори за президентските избори с Бойко Борисов. Е намери точното време и час. Да предлагаш да занимаваш един футболен запалянко и активен участник на терена в демонстративни мачове, като Бойко Борисов с политика по-време на световното по футбол е да покажеш висша форма на политическо късогледство. Иван Костов пък топи СДС пред ЕНП за блокиране на преговорите за обща дясна кандидатура. И той пак не е в час. Няма ли някой десен политолог, социолог, PR специалист или имиджмейкър да му каже, да не занимава европейците с глупости. Те хората сега ще се интересуват как се представят отборите на техните страни на първенството, а не кой крив и кой прав, кой доносник и кой не е. Това важи в пълна степен и за Петър Стоянов. Той с упорити стъпки води СДС до мащаба на пловдивската организация на сините. Нещо като Сърбия, която за нула време доведе бивша Югославия до мащаба на Белградския санджак.
Българските политически страсти в дясно показва за пореден път, че десните са толкова далеч от разбирателството за издигане на единна дясна кандидатура, колкото шанса Занзибар да бъде световен шампион. Десните нека по-добре да се съберат и да погледат заедно мачовете на първенството тогава на чашка и мезе може би ще стигнат да обща дясна кандидатура за президент. Ако и това несъумеят да направят да се пенсионират и да идват нови лица и формации в дясно.
Някои представители и на левицата неостъпват в това отношение. Николай Камов едва ли в по-неудачен момент обяви старта на кампанията си, че проектът Нова левица е изчерпан, предрече трети провал на БСП и заговори в стил за създаване на втора социалдемократическа писта. Българската социалдемокрация е известна преди всичко с  това, че има много вождове и малко индианци. Ако има в нещо което в момента да са прави за БСП т.нар. български социалдемократи е, че БСП не е социалдемократическа. Да защото БСП мина по следвана политика, действия и политически документи в някои аспекти по надясно от социалдемокрацията. Доближи се до лейбъристите на Тони Блеър, но започна да изповядва и позиции на американската Демократическа партия. Българските социалдемократи така и неразбраха, че ако не са с БСП шанса да влезнат е илюзорен или по-точно казано само и единствено управление в стил Жан Виденов.  Исканата оставка на представители на левицата на Румен Петков и то учудващо по въпроса за досиетата, а не по начина на борба с организираната престъпност и корупцията е смехотворен. Но е безпределно ясно, че хората които искат оставката с този мотив виждат опасност да загубят влиянието и контрола, които имат. Страната няма да се разпадне ако се извадят досиетата, нито пък ще се отложи членството ни в ЕС. Страните от ЕС и САЩ знаят много добре кой наш политик какво досие има, но българския народ иска цялата истина, а това е крайно време да се научи. На искания и напъни от подобен род в периода на световното по футбол ще се гледа като на несбъднати кариеристични амбиции, мечти и загуба на власт и влияние, явно или неявно.
Българския народ най-накрая ще си почине от българската политика и ще спре да се интересува от глупостите с които го занимават всеки ден. То не бяха опити за пълнене на главите на хората с какви ли не теми и проблеми. Да има или да няма бази, ще ни отложат ли за ЕС, ще има ли предпазни клаузи, да се отварят ли досиетата, за съдебната ни система, за борбата с престъпността, ще спираме ли или ще пускаме 3 и 4 блок на АЕЦ ”Козлодуй”, с колко да се качи цената на тока, на водата, на парното и какво ли още не. Като погледнем от страни все неща които или не го вълнуват много българина или пък му бъркат в джоба. Никой не му говори за вдигане на заплати, за намаляване на цените и данъци и може би най-важното защо нашия национален отбор не е на световното. Едно от малкото неща с които се чувстваме през последните 17 години горди, че сме българи.
Тъжното е, че удоволствието през този месец няма да е пълно, защото ние не участваме. Как ще участваме, като нашите футболни специалисти започнаха да говорят като политиците и да се извиняват като тях, че друг е виновен. Националните ни състезатели се подвизават много по добре в клипове на поп-фолк изпълнители или като манекени и модели, отколкото на футболния терен. Опитвайки се да копират Бекъм, Роналдиньо, Анри, Балак и т.н. Но Англия, Бразилия, Франция и Германия са на световното, а ние не.Най-добре ще бъде националната телевизия въобще да не ги кани да коментират мачовете. По-добре е двама-трима случайни минувачи. От една страна ще бъде по-забавно, от друга и по-интересно. А пък и у нас нали всеки разбира от футбол и политика.
Най-актуалния въпрос днес е : “Кой ще стане световен шампион?” Според мнозина това е Бразилия, на пръв поглед е така, като единици са най-силни, но във футбола няма логика и винаги има изненади. Като говорим за световно първенство и то в Германия не можем да не си спомним думите на Гари Линекер, че “футбола е проста игра, играе се от 2 отбора по 11 души, в която накрая Германия винаги печели”. Една тресяща се от скандали за корупция и уредени мачове Италия се превръща във фаворит за титлата. Англия имат силен отбор, добър треньор и невероятна публика, но все нещо недостига и по правило отпадат с най-хубавите мачове или с божията ръка. Франция, Холандия, Аржентина, Испания и Чехия могат да победят всеки, но могат и да загубят от всеки. Призванието за най-добра изненада на първенството  ще се оспорва от Кот Д’Ивоар и Украйна, а защо пък да не бъде и Ангола.
Дано не хрумне през този месец на някой знаен или незнаен политик или чиновник, пък бил той наш или европеец да посегне на най-ценното на българина. Чашката, мезето и телевизора.На секундата ще бъде обявен за обществен враг номер 1 и предложен да бъде изпратен с еднопосочен билет в курорта Кулима. И нека женската част от човечеството да разберат и простят на мъжете, все пак това събитие е един път на 4 години и ние искаме да му са насладим напълно, без да ни се пречи.
 

 

Борислав Ангелов