СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Гледна точка

КАКВО ИСКАМЕ ЗА ДЕЦАТА СИ?

Автор : Мария САШЕВА

22 February 2010

Наскоро случайно попаднах на един спектакъл. Танцов. Това, което ми направи впечатление е, че в случая ученици аплодираха ученици. А щом съм се впечатлила явно все по-рядко може да се види такова нещо у нас. Пълната с тийнейджъри Голяма зала на русенското Доходно здание видимо предразположи танцьорите, които като за любители, се представиха изключително завладяващо на сцената. Спектакълът „Раничката” е реализиран от Сдружение „Импулс” и Общинския младежки дом в града.
Историята е пренесена в залата от двора на едно училище. По името му можем да се досетим, че действието привидно се разиграва около една раничка. Тя определено привлече вниманието на публиката, голяма част от която в началото живо коментираше какво ли ще има вътре, като най-смелите предположения бяха дори за бомба. Всъщност раницата е открадната и попада от едни ръце в други, докато накрая си намира истинската малка собственичка. Добрите и лошите ученици се редуват на сцената с интересни костюми и танци, преминаващи от нежен балет до тежък хард рок. За да е по-драматично дори има вкаран в сюжета тежък побой /символ на битката между доброто и злото/, който завършва фатално за единия от участниците в него. Всъщност за съжаление това все по-често е свързано с родната действителност.
Важното е, че накрая като в приказките историята има както поучителен, така и хепи енд. Кулминацията е когато всички танцьори са заедно на сцената и финализират спектакъла с емблематичната „Heal The World” на Майкъл Джексън.
Неподправените аплодисменти, с които пълната с ученици зала възнагради танцьорите е нещо, което наистина си заслужава да бъде усетено особено от младите хора. Може би това е стимул и за едните, които продължат да танцуват така всеотдайно, и за другите, които тепърва обикват изкуството. А нали именно това искаме за нашите деца…