СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Култура

ФИНАНСОВИЯТ КРАХ ОТ ЙОХАН НОРБЕРГ

Автор : Общество.нет

13 February 2010

Историята на последната буря на глобалните пазари е история за това как държавната намеса, предприета с цел да изведе икономиката от предишни кризи, е заложила нова криза. Като проследява ясно и увлекателно причините за сегашната криза, „Финансовият крах” показва грешките, направени във Вашингтон, на Уолстрийт и във всяка американска община, и довели до икономическия срив. Докато много анализатори на кризата обвиняват само Уолстрийт, Норберг изтъква решаващата роля на държавата, чиито нормативни актове са дали на стопанските субекти и възможности, и мотиви да подготвят икономическата разруха.
В шест кратки глави „Финансовият крах” проследява сложната история на кризата и показва как паричната и жилищна политика и финансовите иновации са създали финансовата катастрофа. Последните две глави обясняват защо правителствените антикризисни мерки са вредни и как много от грешките, които породиха кризата, сега се повтарят и създават нови опасности.
За всеки, който е усетил последиците от кризата и не би искал да преживее подобно бедствие отново, е важно да разбере нейните причини. „Финансовият крах” ги обяснява задълбочено и в същото време увлекателно, и в същото време ни помага да не бъркаме болестта „голяма държава”, с фалшивото „лекарство” на още по-голямата държава. Издател: Издателска къща МаК Превод: Майя Маркова Година на издаване: 2010

Йохан Норберг за причините, довели до кризата

Основните фактори за кризата са два: лихвената политка на Федералния резерв, и бюджетните излишъци на бързо развиващите се нови икономики. Те направиха парите по-евтини от когато и да било през предишното десетилетие, и тези пари се оказаха у обикновените хора.

След 11.9.2001 ФЕД понижи лихвения процент в САЩ до 1 пункт - най-ниската стойност на основния лихвен процент за повече от половин век, без икономиката всъщност да е в криза. Като регулира лихвите, тоест цената на парите, Федералният резерв регулира всички цени.

С лихвената си политика Федералният резерв сам си създаде конкуренция: страните с нисък и средно висок национален доход – най-вече Китай - започнаха да помпат пари в американската икономика. Глобализацията им беше позволила невиждано бърз икономически растеж, и инвестираха все по-голяма част от капитала си в чужбина.

Много азиатски страни започнаха да трупат свои собствени резерви след тежката азиатска криза през 1997, когато западният свят и Международният валутен фонд обвързаха помощта си за пострадалите страни с унизителни условия. Тогава те решиха никога повече да не зависят от добрата воля на външния свят.

С нарастването на доходите в тези страни обаче нараснаха и спестяванията им. И тъй като възможностите за инвестиране в бедните страни често са ограничени, а Съединените щати имат голям и ликвиден пазар, Китай и страните-износителки на петрол инвестираха там своите излишъци. През 2004 те бяха натрупали 400 милиарда долара финансов капитал, а две години по-късно той надхвърли 600 милиарда. С по-голямата част от тези пари те купуваха американски държавни ценни книжа, което поддържаше нисък лихвения процент – т.е. цената на долара.

В резултат обикновените американци вложиха парите в недвижими имоти. Помогнаха и данъчните облекчения, въвеждани в сектора от Клинтън насам (през 1997 Клинтън освободи от данък продажбата на недвижим имот на стойност до 500 000 долара за семейство, а запази аналогичния данък върху печалбата при продажба на други типове инвестиции като ценни книжа и малки фирми), и за да се сбъдне „американската мечта” за собствен дом. Все по-голяма част от покупките на жилища в САЩ се превърнаха в чиста спекулация.

Привидното благополучие неизбежно се срина. Кризата избухна.

ЗА АВТОРА

Йохан Норберг е научен сътрудник към института “Кейто” и изследва въпроси от областта на глобализацията, предприемачеството и индивидуалната свобода. Норберг е автор и редактор на няколко книги, посветени на либерализма, включително история на пионерите на либерализма в Швеция. Книгата му „В защита на глобалния капитализъм” (In Defense of Global Capitalism), излязла за пръв път на шведски през 2001 г., вече е издадена в повече от 20 страни. Норберг е и автор на När människan skapade världen, 2006 („Когато човечеството създаваше света”), съавтор на Ett annat Sverige är möjlig, 2006 г. („Швеция може да бъде и друга”), на Global rättvisa är möjlig, 2001 г. („Светът може да бъде справедлив”) и на Allt om Naomi Kleins nakenchock, 2008 г. („Безпочвеният шок на Наоми Клайн”), както и един от редакторите на Frihetens klassiker, 2003 г. („Класиците на свободата”); тези книги засега са достъпни само на шведски. Личният му сайт е на адрес http://www.johannorberg.net/. Норберг е сценарист и водещ на документалния филм „Глобализацията е благо” (Globalisation Is Good), излъчван по британския Канал 4.
Норберг е автор на редица статии и коментари в шведски и международни издания и редовен коментатор в телевизионни и радиопредавания, посветени на глобализацията и свободната търговия. От 2003 до 2005 г., преди да се присъедини към „Кейто”, Норберг оглавява групата за политически идеи в шведския мозъчен тръст „Тимбро”. След това през 2006 г. работи като главен експерт в Центъра за нова Европа в Брюксел.
Норберг е завършил Стокхолмския университет със степен магистър по история на идеите.

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: