Земетресението в Хаити трайно се настани в ежедневието ни. Трагедия, съчувствие, реални нужди, помощ, концерти, пари, осиновявания, доброволци... Думичките само сменят местата си, но горе долу са едни и същи във всяко изказване. Рисуват се сърцераздирателни картини, ставаме свидетели на покъртителни моменти, показват се невероятни снимки. Всичко под знаменателя – човешка трагедия.
Направете един тигел из кой да е софийски квартал и постойте за малко до кофите и ще видите трагедия. Отидете в някое българско село, където старци умират като кучета от студ и мизерия и ще видите трагедия. Детските домове – трагедия. Отчаяните бизнесмени (с кредити, дългове, които повличат след себе си цели фамилии) – не е ли трагедия? Родител без работа посред зима – това е трагедия. Списъкът е безкраен.
Подобна псевдохуманитарност е меко казано неуместна. Да не говорим колко хора у нас знаят къде е Хаити и как живее „братският хаитянски” народ. Сега ще се заредят благотворителни организации, блудкави книги, високобюджетни филми, зони на влияние... цяла индустрия за пари.
Журналисти и общественици, които пеят в този хор са боза, ама вкиснала. Защото не виждат по-далече от мигащия екран в нюз рума. И там, в същия нюз рум, по думите на водеща от сутрешен блок, обсъждали помежду си какво да направят, за да помогнат! Каква интернационална солидарност. Трогателно!
Един приятел от упор ме застреля – „А ти пусна ли СМС?” Не! И няма да пусна.
Преди да оправяме света – първо да помогнем на себе си, на региона си, на Европа.
|