СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Advertisement

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: БЕЗАДРЕСНИТЕ КРИТИКИ СРЕЩУ КОНСТИТУЦИЯТА СА АБСУРДНИ

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: БЕЗАДРЕСНИТЕ КРИТИКИ СРЕЩУ КОНСТИТУЦИЯТА СА АБСУРДНИ

Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА
27 January 2010
ЛИДЕРИТЕ НА РЗС БЯХА ИЗМЕЖДУ НАЙ-РЕВНОСТНИТЕ ЗАСТЪПНИЦИ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА СЕГАШНИЯ ПРАВИЛНИК НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ КЛАСИЧЕСКА МАКСИМА Е, ЧЕ „НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЧЕРПИ ОБЛАГИ ОТ СОБСТВЕНОТО СИ НЕПРАВОМЕРНО ПОВЕДЕНИЕ” Професор Георги Близнашки е роден на 4 октомври 1956 г. в с. Скравена, Софийско. Завършва право. Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Депутат в 36 и 40 народно събрание. Проф. Близнашки, какво смятате за отказа на омбудсмана да сезира Конституционния съд по повод искането на РЗС? Намирам отказа на Омбудсмана на републиката да сезира Конституционния съд за напълно правилен и издържан от конституционна гледна точка. И това е така, защото искането на РЗС е едновременно недопустимо и неоснователно. То е недопустимо, защото в случая не става дума за нарушаване на права и свободи на гражданите, каквито се имат предвид в разпоредбата на чл. 150, ал. 3 на Конституцията. Правата на депутатите са от друг порядък и редът за тяхното упражняване се регулира автономно от Народното събрание чрез правилника за неговата организация и дейност. Що се отнася до основателността на самото искане, то в случая не може да се пледира за противоконституционност на чл. 17 от Правилника, тъй като създаването на парламентарни групи се свързва със съответни политически партии, които са представени в парламента. Забраната за създаване на парламентарни групи от независими депутати се въведе през 2009 г. от 41-то Народно събрание, за да се отговори на преобладаващите в общественото мнение нагласи срещу т.нар. политическо номадство. Нека да припомня, че лидерите на РЗС бяха измежду най-ревностните застъпници на тази теза при приемането на новия правилник. Ето защо смятам, че е политически некоретно от тяхна страна толкова бързо и така лесно да се отмятат от собствените си позиции, отстоявани само преди няколко месеца. Още от дигестите на Юстиниан е в сила максимата според която: „Nemo ex suo delicto melioroem suam conditionem facere potest”, т.е. никой не може да черпи облаги от собственото си неправомерно поведение. Докъде може да се отиде в регулирането на поведението на парламентарните групи? Регулирането на организацията и функционирането на парламентарните групи е възможно в определени граници. Важното е да не се приминава отвъд тях. В случая границата би била прекрачена и би могло да се пледира за неконституционност, ако в Правилника бе предвидено, че напускането на една или друга парламентарна група влече след себе си лишаване от мандат на отделения депутат. Такава една правна санкция е неприемлива и недопустима в българските условия, но подобна разпоредба напр. съществува в Португалската конституция. У нас създаването на парламентарни групи се свързва с определени условия, каквито между впрочем се срещат в повечето от европейските държави, въприели парламентарната форма на управление. Става дума едновременно за качествен и количествен критерии. Качественият критерий намира израз в изискването за обединяване в парламентарна група на депутати, които принадлежат към една и съща политическа партия или коалиция, регистрирана за участие в общите парламентарни избори, а количественият критерий е свързан с определен брой депутати – в нашия случай 10 души, които съотвестват на 4% от общия брой на народните представители. Предназначението на групите е да се създава ред в дейността на парламента и да се поддържа определена дисциплина в неговата дейност. Никъде в държавите с парламентарна форма на управление не се допуска неограничено сдружаване на депутатите за формиране на произволни парламентарни групи. Не трябва да се забравя, че и независимите депутати имат всички права на народни представители, които им гарантират възможността за свободно участие в дебатите и гласуванията. В този смисъл повишените изисквания към създаването и организацията на парламентарни групи е въпрос на целесъобразност, но в случая не може да се поддържа, че те имат противоконституционен характер. Може ли да говорим днес за т.нар. „свободен” мандат в Народоното събрание? Свободният мандат е едно от постиженията на модерната конституционноправна теория и практика. Този тип мандат гарантира възможността за народните представители да участват свободно във формирането на общата воля на нацията. Началото на свободния мандат се поставя още по времето на Великата френска революция. В наши дни обаче, свободният мандат има своите „императиви”. И това е така, защото съвременното парламентарно управление се явява партийно управление. Политическите партии се оказват необходимия посредник между избирателите и техните избраници в парламента. По-специално, става дума за обвъзването на депутатите с партийната дисциплина, тъй като техните кандидатури се издигат от едни или други политически партии, а заедно с това те поемат моралното задължение да се придържат към съответната платформа с която са се явили пред избирателите, за да търсят и получат тяхното доверие. В този смисъл народните избраници неизбежно имат своите политически ангажименти и когато се отклоняват от партийната линия, те трябва да го правят в името на висшите национални интереси, но заедно с това трябва да са готови да понесат и съответната политическа санкция от своята партия за собствените си действия. През 20-те години на отминалия ХХ век големият юрист Ханс Келзен дори предлага да се въведе право за политическите партии да отзовават своите депутати от парламента, избирани посредством пропорционална листа, но тази идея не се възприема и не намира отражение в парламентарната практика на нито една европейска държава. Какво се крие зад подетата кампания от Яне Янев & Co за свикване на Велико народно събрание? Не се ли експлоатира идеята? Вече съм имал повод да кажа, че всеки който пледира за нова конституция трябва преди това ясно и недвусмислено да изложи своите намерения и да представи на обществото своя проект. Всичко друго е проява на върховна безотговорност към съдбините на собствени си народ и собствената си държава. Великото народно събрание не може да бъде свикано чисто и просто по процедурни съображения, т.е. за да се промени начина за изменение на действащата конституция. Самото съществуване на подобна институция е гаранция срещу всякакви опити за произволни промени на възприетата у нас парламентарна форма на управление. Лично моето мнение е, че парламентарната демокрация няма алтернатива. Но всеки който поддържа нещо различно, трябва да заяви позициите си, а не да охулва за щяло и нещяло действащата конституция. Защото отвъд определени предели подобни действия придобиват противоконституционен характер и рано или късно ще трябва да бъдат санкционирани. Безадресните критики срещу Конституцията са не просто несъстоятелни, а направо абсурдни. Подобни начинания подриват авторитета на конституционния правов ред и тласкат страната към хаос и произвол. Смятам, че всички основни политически партии, които се придържат към ценностите и принципите на парламентарната демокрация, трябва да категорично да се разтраничат от действията на РЗС и да ги порицаят публично. Мълчанието в такива ситуации, като днешната в България, е равнозначно на съучастие. Възможно ли е да се учреди нова държава и как става това? Тезата е абсурдна и свидетелства за отсъствието на каквато и да е юридическа компетентност от страна на лицата, които издигат подобни лозунги. Тези хора не си дават сметка, че дори най-значимите революции в историята водят само до смяна на политическия режим, но съответната държава продължава своето съществуване. Вие създавате „Център за конституционни изследвания”. Какви са целите, намеренията, възможностите? Това е начинание, което идва да отговори на обществените очаквания за по-задълбочени изследвания и по-сериозни дебати по конституционните въпроси. Нашето намерение е да продължим и разширим поредицата, носеща названието Res publica, от която вече излязоха 7-8 книги, свързани най-вече с теорията и практиката на конституционната демокрация. Наред с това имаме намерение да организираме проучване на редица проблеми от съществен обществен интерес и да дадем възможност за обсъждане на тези теми на различни форуми с участието на авторитетни български и чужди академични фигури и политически дейци. Тази идея назряваше отдавна, но най- сетне настъпи моментът за нейното осъществяване. Надявам се, че това начинание ще бъде от полза не само за младите хора, към които е най-вече ориентирано, но и за по-широки обществени среди. ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: БОРИС ПОПИВАНОВ: ПУКНА БАЛОНЪТ НА ШИРОКОТО ЕВРОПЕЙСКО ДОВЕРИЕ В БОЙКО БОРИСОВ ИСПАНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПОЛИТОЛОГА ВЛАДИМИР ШОПОВ НА РЪБА НА ФИНАНСОВА СМЪРТ ЛИ СА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ? -Ричард РАН ИВАН ИВАНОВ: ТОВА, НА КОЕТО МОЖЕМ ДА РАЗЧИТАМЕ Е ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ МЕЖДУНАРОДНАТА ОЦЕНКА НА БАН Е ОГРАНИЧЕНА И ЕДНОСТРАНЧИВА -Сергей ИВАНОВ ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ - Любомир ВЪЛКОВ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА НАРОДА - Лъчезар ПОПОВ РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: “БАЛКАН” БЕШЕ БИСЕРЪТ В КОРОНАТА НА БЪЛГАРИЯ СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: НИЕ СМЕ ПРИЧИНАТА ЕС ДА ПОМИСЛИ КАК ДА СТАНЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА - МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО - проф. Димитър ЛУДЖЕВ Коментара (0) Следете за нови коментари с RSS Напиши коментар Име Коментар

< Предишна		Следваща >

Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.