СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Култура

МАРИЯ ДАИЕВА, БИБЛИОТЕКАР (ПАЗИТЕЛ НА РОЛИТЕ) НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА

13 January 2010

Мария Даиева е завършила българска филология в Софийския университет. Била е преподавателка по английски език на деца и от 1997 г. завежда библиотеката при Народния театър “ Иван Вазов”.

Госпожо Даиева, каква е историята на библиотеката в Народния театър и кое е специфичното в нея?
За библиотека в Народния театър се говори още от създаването му. В първия правилник, който е приет през 1907 г., е диференцирано, какво се очаква от библиотекаря на театъра – той е й пазител на ролите. Този термин – пазител на ролите, много ме впечатли, когато го прочетох.
Това е единствената специализирана театрална библиотека. Интересното е, че тук се съхраняват много стари издания на пиеси – още от 1900 г. Специфичното е, че литературата която се събира, е предимно театроведска, драматургия. Може би най-интересната част от фонда са работните екземпляри на пиеси, по които са водени спектаклите. Особено от минали години, когато не е имало толкова много медии, не е имало възможност да се записват представленията. Това са именно тетрадките на помощник режисьорите, по които може да се възстанови поставянето на един спектакъл, а не да се съди по него само по снимки.

С какъв книжен фонд разполагате?
В момента библиотечният фонд е около 13000 тома – говорим за книги, пиеси. Много от тях обаче не са книги в истинския смисъл на думата, а са преписвани пиеси, тъй като много пъти са правени специални редакции преди да се поставят на сцената на театъра. Да не говорим за драматизации по романи и т.н. По – старите ръкописи са на пишеща машина, а най-новите са на електронни носители. Много ръкописи се съхраняват на компютъра и така по-лесно се отбелязва всяка промяна. Има спектакли, които не търпят промяна в текста, но има режисьори, какъвто е нашия главен режисьор Александър Морфов, при който текстовете са доста свободни по отношение на изходния. И за тях е много важно да имат такава партитура, комбинативна, която да може да се променя с времето. Такава е историята с “Бурята” на Шекспир, която имаше две премиери. Такава е историята и с постановката на “Под огото” на Иван Вазов – едната е от 1950-1951г., а по-старата е на Павел Ивановски, върху ръкописа има и негови бележки. Нещо повече – има корекции, които наподобяват почерка на самия Вазов. Напълно възможно е той да ги е правил.

Съхраняваме ръкопис на “ Когато гръм удари” на Яворов с неговия подпис. Той е имал възможност да види пиесата си оживяла, постановката й е била малко преди смъртта му.
Тук, в библиотеката, има издания на пиеси от преди 1900 г. Това са малки издания, на които пише “Дарено на “Сълза и смях””- тогава още не е бил създаден Народният театър.

Вас самата , какво Ви привлича в тази библиотека?
Това е мястото, където текстът се превръща в действителност, оживява и се случва на сцената. И аз се радвам, че по някакъв начин мога да се докосна до него. Човек вижда как от написаното слово се ражда нещо живо, което има свой живот, свой пулс и то по някакъв начин резонира във времето, в което се появява.

Казахте, че има книги на немски, английски френски. Какви са те?
Най- различна драматургия – на Молиер, Шекспир и т.н. Те не са пълни събрани съчинения, но са интересни с това, че на тях има автографи на актьори, които са играли на сцената на Народния театър и затова те по някакъв начин са памет. Например има пет тома съчинения на Гогол от 1896 г., на руски език, дарени от Адриана Будевска, която е учила в Русия. Има книги с автограф на Масалитинов. Много актьори са получили школовката си в Русия и са дарили на библиотеката книги на западни автори, но преведени на руски език.

Какви хора посещават библиотеката?
Тя е достъпна за всички граждани. Който проявява интерес, може да идва тук и да чете, книги навън не се изнасят. По – голяма част от посетителите са режисьори, сценаристи, актьори, студенти от НАТФИЗ. Младите идват предимно за текстове.

Как обогатявате фонда си?
Вече споменах за дарения. Те са традиция. Актьори, пътували в чужбина, даряват свои екземпляри, подарени им там. Всеки има своя подбуда за жеста си.
В библиотеката имаме и книги , лично творчество на актьори – монографии, спомени. Има дори стихосбирка на актрисата Йорданка Кузманова.
Библиотеката е към театъра и няма собствено финансиране. Освен на дарения, разчитаме на участие в проекти за подпомагане на библиотеките за закупуване на нови книги. Получихме значително количество театрална литература по такъв проект на Министерството на културата. Макар и еднократно, постигнато бе нещо.Сега готвим електронен каталог на библиотеката, закупен е софтуер. Идеята е да се улесни търсенето във фонда.

Изглед от библиотеката на театъра