МЕЖДУНАРОДНАТА ОЦЕНКА НА БАН Е ОГРАНИЧЕНА И ЕДНОСТРАНЧИВА

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ РАЗРЕШИ НОСЕНЕТО НА МЮСЮЛМАНСКИ ЗАБРАДКИ В УЧИЛИЩЕ?

Автор : д-р Сергей ИВАНОВ
09 December 2009
След почти 2 години очакване докладът за БАН от Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA) беше представен. Веднага възникна въпроса какво показва той. От ръководството на БАН бързо се похвалиха, че одитът потвърждава значимостта на академията, т.е. там всичко е наред. Това не е ново, в БАН вече 20 години се хвалят с постижения, които никой освен тях не забелязва. В настоящата публикация ще бъде разгледан критично проведения одит от принципна позиция, без да се навлиза в пикантни подробности или да се коментират отделните институти. Комисията за оценка е формирана от 2 международни организации на учени, заети с провеждане на предимно фундаментални изследвания в университети и академии. Нормално е техните критерии да покриват само специфични изисквания. Това може да се обясни по-подробно. Всички европейски страни имат много научни центрове и академии занимаващи се с теоретични изследвания. Но освен тях в тези държави съществуват многобройни приложни звена – опитни станции, технологични и научни паркове и др. Те осъществяват практическите изследвания необходими за икономиката. У нас обаче в БАН са фокусирани почти всички ресурси на нацията. По времето на социализма университетите бяха силно ограничени откъм научна дейност и това положение се запазва и до днес. Когато говорим за наука и иновации, трябва да имаме предвид, че поради липсата на друга организация, БАН трябва да обхваща целия спектър от теоретични и приложни изследвания. Всеки българин знае, че това не е така и академията на практика е тотално (само)изолирана от реалната икономика. Този очевиден факт не е дискутиран от международната комисия. Ако трябва да бъдем справедливи никой не е и поискал това от тях, а и трудно може да се очаква екип, съставен предимно от теоретици, да може да коментира приложните резултати (по-точно липсата на такива) от дейността на БАН. Вторият недостатък на проведената оценка са поставените цели. Когато ръководството на БАН е задало поръчката е избрало и критериите съобразно резултатите, които се е надявало да получи. Най-общо, оценката на комисията се базира на анализ предимно на научните статии публикувани от съответните институти. Този параметър е важен, но далеч не единствения. Публикациите са по-скоро критерий за оценка дейността на отделните учени. Когато говорим за институции, финансирани с държавни средства, много по-съществени са подготовката на висококвалифицирани специалисти в приоритетни области, патентите, новите технологии и печалбата от тяхната реализация. България е малка страна и не може да си позволи да издържа организации, чиято дейност ще бъде насочена към абстрактни теми, неприложими у нас. Тези съображения не са отчетени от комисията и тя е базирала оценката си на чисто теоретични показатели. На практика одита просто потвърждава, че съответния институт има някаква бройка научни статии с които може да се индентифицира пред света, без да може обаче да прецени дали това води до конкретни ползи за финансиращия орган, т.е. държавата. Разбира се проверяващите не са виновни. В БАН отсъстват приоритетни направления и затова външните експерти и при най-добро желание не могат да отгатнат какви конкретни проблеми решават учените в България и дали това е съобразено с националните интереси и реалности. Съществен недостатък на международната оценка е начина по който е добивана информацията. Основен източник са докладите за самооценка, изготвени от ръководствата на съответните институти. Същите тези администратори вече много години ни убеждават, че в БАН всичко е наред и бълват тонове хартия с отчети събиращи прах из мазетата. Те са силно заинтересовани да излъскат, без отглед на похватите, своята дейност. Силно се съмнявам, че информацията предоставена на международните експерти е точна и коректна. Голяма част от нея, например публикациите на български и «готовите за реализация технологии» (които едва ли някой ще погледне), не могат да бъдат проверени (одиторте не знаят български) и са приемани на доверие. Това е съществен пропуск защото както знаем у нас е традиция информацията да бъде изкривявана и манипулирана, а ръководствата в БАН са много изтънчени в това. За по-голяма ясното ще дам и един пример. Известно е, че много български учени работят извън страната. В почти всички случаи става въпрос за участие в проекти, където съответния учен кандидатства и получава работата. Това е благодарение на неговите усилия и постижения, както и на наличието на пазар за труда на учените в Европа. Институтите на БАН нямат никаква заслуга, но се възползват от резултатите, защото «гурбетчиите» включват българските организации в научните публикации. Така тези статии се появяват в отчетите на институтите и съответно се преброяват от международните експерти. Но каква е заслугата на БАН? Изследователите са избягали в чужбина защото тука не са имали ресурсите и свободата да осъществят своите идеи, а у нас това се брои за актив. Още в началото на доклада от комисията заявяват, че «не смятат за подходящо да коментират генерално дали да бъде запазена или променена системата за изследвания и проучвания в България», както и каквито и да е аспекти от управленската политика на БАН. Така оценяващите се (само)изолират от основните причини за упадъка на академията, а отам и на науката у нас като цяло. Именно начина на управление и хората стоящи начело на БАН от десетилетия са проблем. Нека припомня, сегашния председател Академик Съботинов преди това е 12 години заместник-председател, а същото важи за ръководителите от всички нива. Тези хора винаги са имали пълномощия да извършват реформа в БАН, но нищо не са направили. На международните експерти най-вероятно е спестестена информацията, че БАН е единствената научна организация в света, която сама решава за какво и как да изхарчи предоставените и обществени средства, без да се съобразява с мнението на правителството и без да подлежи на проверка от никой в страната. С подобни привилегии не се ползва никоя друга българска институция. А както е известно привилегиите пораждат лични интереси и развращават хорат. На края могат да бъдат посочени и някои положителни страни на международната оценка. В доклада са направени десетки полезни и уместни препоръки. Вежливо и без обобщения, но настоятелно са критикувани редица елементи от управленската политика на БАН. Ако академията се съобрази с тях това значително ще подобри средата за правене на наука в България. За съжаление експертите са работели с много предварително наложени ограничения и съзнателно лимитиран достъп до информация. Техните изводи и препоръки са ценни но едностранчиви и непълни. Най-съществения пропуск е, че БАН е оценявана без да бъдат отчитани нуждите и приоритетите на България. Виновник за ограничения резултат е ръководството на БАН, което поръчвайки (и заплащайки от бюджета) проверката е заложило само желаните от него теми на обсъждане. За аднинистрацията на академията няма начин да не е било ясно от началото, че одита ще бъде импотентен, но най-вероятно такава е била и целта. За пореден път данъкоплатеца е платил нещо от което няма нужда и трябва да се потърси отговорност за това безобразие. Това е учебникарски пример за защита на тясно съсловни интереси в ущърб на обществото. За мене е очевидно, че поради затвореността на БАН като система и личните интереси на нейните несменяеми и безочетни ръководители, всяка реформа на науката у нас ще бъде блокирана или изкривявана. Науката в България засега остава заложник на група 60 – 80 годишни «феодални старци». В случая обаче изразходването на 100 милиона годишно е политически въпрос и изпълнителната власт най-накрая трябва да осъзнае, че реформата на академията е наложителна и за съжаление може да бъде наложена само отвън. Освен това трябва да се помисли за децентрализация и създаване на конкуренция в научната сфера, както и за насърчаване на мобилността на учените в рамките на страната. ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ - Любомир ВЪЛКОВ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БАНКОВОТО ЛОБИ НАДДЕЛЯ НАД ИНТЕРЕСА НА НАРОДА - Лъчезар ПОПОВ РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: “БАЛКАН” БЕШЕ БИСЕРЪТ В КОРОНАТА НА БЪЛГАРИЯ СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: НИЕ СМЕ ПРИЧИНАТА ЕС ДА ПОМИСЛИ КАК ДА СТАНЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА - МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО - проф. Димитър ЛУДЖЕВ АЛИ ХАМЗИН ЧЛЕН НА МЕДЖИДЛИСА НА КРИМСКО-ТАТАРСКИЯ НАРОД ЛОГИЧНИ И ХАОТИЧНИ ТЕЗИСИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА И БСП `2009 - доц. Васил ПЕНЕВ ПРОФ. ГРИГОР ВЕЛЕВ: ЛИБЕРАЛ-ГЛОБАЛИЗМЪТ Е ВРЕМЕННО ТЕЧЕНИЕ, КОЕТО ЩЕ МИНЕ И ЩЕ ЗАМИНЕ ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ОРГАНИЗИРА ПАРТИЯ ОНБ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ПРАВОТО, ЗА ДА ПРЕБЪДЕ СВЕТЪТ ОЦЕНКА НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ -Муравей РАДЕВ Коментара (25) Следете за нови коментари с RSS ст.н.с. д-р Любима Йорданова , December 09, 2009 Като подкрепям колегата, трябва да кажа, че реформата в БАН трябва ДА ЗАПОЧНЕ ОТ ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА, от ликвидирането на Централно управление на БАН като втора административна структура, надредна над научните институти, които са юридически лица. Реформата в науката трябва да започне със закриването на ЦУ на БАН и ВАК като ВЕРТИКАЛНИ СТРУКТУРИ, които, като съветски тип структури, се противопоставят на децентрализираната наука в развитите държави на Европа и света. Трябва да получи публичност сумата, за която е платено за одита, защото и двете организации са НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ и като такива не познават структурата и правилата за организация на ДЪРЖАВНАТА НАУКА. Напразно пропиляни стотици хиляди, а може и повече, от бюджета на държавата, за да остане съветското статукво в науката у нас и мрежата от номенклатурни комунистически кадри, които продължават да ръководят държавата с методите, с които я ръководеха по времето на социализма. И сега член-кореспондентите и академиците не желаят "научната" им дейност да се атестира, но желаят да получават пожизнено високи пенсии като нов сорт привилегировани в българското общество. Пенсионната възраст за учените в Европейския съюз е 65 г. и всички "учени академици и член-кореспонденти и под." трябва да напуснат държавната наука в БАН, навършвайки 65 години. Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите , 8 77 65 91 преслав пеев , December 09, 2009 Оценката на институтите е направена на базата на огромните лъжи от ръководствата им.Ако направите съпоставка между оценката и сайтовете на институтите веднага изпъкват разликите и несъответствията. По-лошото в случая е, че доказано лоши инститети получиха благодарение на тези лъжи отлични оценки.Докога държавата ще излива пари в БАН без да види нито лев реализация. за каква наука може да се говори в БАН когато нейните учени нямат морал, а няма наука без морал. Това особено се отнася до институтите от обществените науки, всичките от които станаха отличници. Единственото спасение за България е БАН да се изкорени. Не може тунеядци и лъжци да живеят на гърба на данъкоплатеца. Защо интересно модераторът на bulgarianscienceproblems млъкна и престана да коментира оценката. Министър , December 09, 2009 Малка постна пица с гарнитура от синодални старци Mimi , December 09, 2009 В качеството на какъв специалист пише С. Иванов-на бивш служител на БАН,получил всичко наготово благодарение на близките контакти с бившия си директор. Когато трябваше сам да постигне нещо в науката, се видя, че не става за научна работа, камо ли да има мнение за начина на оценяване. Ето такива "специалисти", водени единствено от отмъстителност и омраза, са готови да отрекат всичко, та дори международни специалисти. Е, влезте в "Scopus" или Web of Science и вижте с каква научна продукция може да се похвали С. Иванов. А международните оценители провериха не само всички статии, кой, къде е първи или последен автор, но и всички цитирания. За съжаление такива хора, които не уважават и това, което те са правили, явно имат и малко по-други интереси (или обслужват срещу съответното възнаграждение) интереси на други. А най-вече им пречат комплекстите. Дано министърът на образованието, младежта и науката не се съветва с хора с комплекси и отмъстителни. vanya , December 09, 2009 Предлагам НБУ и д-р Игнатов да се подложат доброволно на същата оценка и да видим дали ще получат резултати по-добри от тези на БАН. А статията е пълна с недоказани обвинения в стил К. Кабакчиев. Ако са истина дайте цялото ръководство на БАН на Прокуратурата. Лозето , December 10, 2009 Миме, Слугиньо Лозанкина, не може да изхвърлите човек по скалъпени обвинения, а после да му казвате - ква наука правиш ти, бе? Я само си погледнете статиите на смотания и-т по ФР и сравнете еднаквите статии в български и международни списания , а след като ги сравните и видите, че са еднакви (което е против научната етика), погледнете и как в международните броят на авторите е намалял, тоест окрадени са тези, които са свършили баш работата. Типична практика от десетилетия, още от времето, когато из коридорите на същия този институт са се разхождали бивши партизанки и дори са гърмяли с личното си оръжие. Сега вашето Лозе, колкото и да се прави на синя, си е една прислужница на Юхновски и Съботинов. млад учен от БАН , December 10, 2009 Доста от написаното в статията специално по отношение на ръководството, старците, липса на стратегия, тунеядни звена или отделни личности и т.н. е вярно, но отново е едностранчиво и тенденциозно подбрано. Ок, така е, за много неща съм съгласен. И БАН много е дъвкан точно откъм тази гледна точка, нищо ново не се казва освен поредната едностранчива констатация. Хайде обаче да погледнем малко по-цялостно нещата и в тяхната взаимосвързаност. Първо – аз като вътрешен човек мога да разделя макар и без да претендирам за всеобхватност и точност, хората намиращи се в БАН на 3 групи: а) старци-тунеядци и всякаква подобна паплач. За тези се пише и говори много, понеже те са лицето на БАН, те говорят обикновено пред медиите, те са преобладаващи в ръководството, те управляват като цяло, те са и тези които няма да си отрежат сами клона, на който седят удобно. Т.е. според мен ще е нужна външна помощ. б) малцинството на учените които си гледат работата (от всякакви възрасти!), постигат си резултатите, публикуват в международни списания с импакт фактор и си мълчат. Благодарение на тях всъщност са и положителните оценки за БАН. в) безскрупулни „бизнес-ориентирани” тарикати, готови да продадат и себе си за всякаква лична материална полза, която да извлекат от БАН. И понеже заговорихме за нуждата външната помощ за реформите в БАН – ето ти другия проблем – много съжалявам но такава не се предлага отникъде. Защо? Ами много просто: (продължава) млад учен от БАН , December 10, 2009 1.Т. нар. български бизнес е мутренско ориентиран и е толкова далече от науката колкото магарето от духовата музика. Българската икономика се състои на практика изцяло от обслужваща сфера (или както икономистите обичат да казват – икономика с ниска добавена стойност) – търговци, проститутки, хотелиери, застрахователи, брокери и т.н. да не изброявам. Кой от тези сфери разбира или иска да финансира и употребява какъвто и да е научен продукт??? А производството (доколкото го има) е от такъв вид, че е за стоки за ширпотреба също не изискващи наука. Така че хищните български бизнес-интереси не искат наука, а просто мъртвото тяло на БАН – заради тлъстите имоти. И това не се крие, пълно е с поръчкови статии срещу БАН в тази посока. Тук включвам и разни „доброжелатели”, които под чисто комунистическия лозунг „Науката – само в университетите” също са против науката – в момента университетите са затънали поне колкото БАН (ако не и повече) в толкова много проблеми (корупция, роене на долнопробни университети, продаване на дипломи, там също има доста феодални старци). Та нали ако университетите имаха достатъчно ресурс и по-добра организация от БАН щяха вече да са направили такова преливане на науката, но то не е факт (изключвам хуманитарните изследвания, които освен че по принцип в повечето случаи са поръчкови, те не изискват и особени инвестиции в лаборатории, оборудване и материали). Разбира се и в природните науки има отделни изключения в университетите (и то само държавните !!!!), но от колегите там знам колко е трудно. Ама за проблемите на университетите даже не се и говори много, а кога ли ще се разрешават???? (продължава) млад учен от БАН , December 10, 2009 2.При това положение, единствения който би могъл да поддържа науката в България за следващите поне 10 години излиза че е държавата. Тя е тази, която на фона на демографската криза би могла да подкрепя и регулира науката и всичко свързано с нея – както в БАН, така и в университетите. Ако е налична такава подкрепа през този период биха се привлекли допълнително чуждестранни научни проекти и проекти с чужди индустриални партньори. За да може след този период науката ни да е достатъчно силна, и в същото време евентуално да се зароди и наукоемка българска индустрия. Естествено пак поради демографската криза и още повече – поради катастрофалното ни образование, ние не може да се надяваме да поддържаме голяма научна общност тук, ако не внасяме наука отвън. Но това звучи смешно – та ние не искаме да запазим нашите си учени, та ще внасяме чужди. Една малка, но кадърна научна общност (да речем 3000 души) би могла дори със съществуващите сега средства да бъде в пъти по-ефективна и заплатена при наличие на държавна подкрепа и уредена нормативна база, и най-вече – при наличие на ЕДИННИ ПОДРОБНО РАЗПИСАНИ ПО СПЕЦИАЛНОСТИ И СТРОГИ НАЦИОНАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И ЗВАНИЯ. За съжаление държавната политика в последните 20 години по отношение на науката е завидно последователна само в едно – да я разрушава. Сегашните управници до момента с нищо не са по-различни от които и да са преди това – ярък пример е внесения от министъра закон за степените и званията, който е е точно обратното на националните критерии и много скоро ще берем плодовете му. (продължава) Заро , December 10, 2009 Не съм съгласен с повечето оценки направени в статията на г-н Иванов. Оценката е по-обективна от всичко онова, което може да се напише и направи в България по темата. Да, тя е добронамерена - факт. Това лошо ли е? Предполага определени действия и толкова. Те могат да се направят. Но ако някой си мисли, че със сегашното финансиране, а и ниво на организация в науката, може да се очаква позитивно развитие - не, няма как да стане. При явното "недофинансиране" нещата са на ниво под критичния минимум за оцеляване...оцеляването не е наука. В Световната банка са силни по "закриването" - те не са по "откриването"... ГЕРБ и властта са симпатични за повечето българи, няма да е за толкова дълго - както, те очевидно си мислят. Трудна е симбиозата на "опасния" Борисов чар, и откровеното безхаберие на неговата фаланга. млад учен от БАН , December 10, 2009 Следователно, в момента БАН (а за съжаление и науката, колкото и да не ви се иска, тя е свързана с БАН) е в отчайващо положение – върхушката отвътре не иска каквито и да са промени до естествената смърт на Академията, отвън в хор вият бизнес-хиените и държавата, които дори вече не крият, че искат БАН само като труп, от който да ръфат имоти. А по средата беззащитни учени, които не чува никой из медиите, и от които никой не се интересува. И спора вече не е да има или да няма наука, спора е: как да махнем науката по-незабелязано от нашето общество. д-р, инж. ОМ , December 10, 2009 До П.Пеев - "... Защо интересно модераторът на bulgarianscienceproblems млъкна и престана да коментира оценката ..." Този модератор, Л.Л., е подозрително и много детайлно информиран за подробости, които не може да ги получава само от участвуващите във форума и/или от общодостъпните сайтове, и затова моето лично мнение е, че този bulgarianscienceproblems е разработка на ДС, като Л.Л. е един обикновен "ловец на вещици", който в определени моменти цензурира и мои, и на други колеги, изказани мнения. д-р, инж. ОМ , December 10, 2009 И вие ли сте към ДС и цензурирате неудобните коментарии ? Ant , December 10, 2009 Тази статия е дефиниция на понятието манипулация на общественото мнение. Намерих само един верен факт. Излишно е да се взема конкретно отношение. Ясно е защо авторът не е могъл да се задържи някъде в БАН. Той дори не ползва пълния член и тогава "Кой върши действието?" За съжаление тези хора не са единици, което дава отговор на много въпроси не само за образованието и науката в България. ха , December 10, 2009 А, Сергей Иванов? Не чета НИЩО ОТ НЕГО. Той не е в час. Пише си домашните. учен от БАН , December 10, 2009 Може да се започне с някои по-лесни неща. 1. Да се спазват правилата, които вече съществуват на книга. напр. да се пенсионират всички, навършили съответната възраст. 2. Да се изработят строги критерии за атестация, съответно да има санкции за неизпълнение на служебните изисквания. 3. Да се въведе мандатност. На хората може би не им минава и през ума, че в БАН има несменяеми, ама законно управляващи. 4. Да се забрани преподаването на учени от БАН в повече от един ВУЗ. 5. Да не се заплащат допълнително каквито и да било участия в съвети, комисии и пр. в работно време, както и написването на рецензии. Кабакчиев , December 11, 2009 Ха-ха-ха! Vanya пише за стил Кабакчиев - недоказани обвинения. Госпожице/госпожо, кое не е доказано, бе, алооооу? Това, че БАН няма критерии за атестиране на учените ли? Е, то бива бива нахалство, ама .... Димси , December 11, 2009 "Младият учен от БАН" най-точно представя тягостната и (уви!) с малки изгледи за разведряване ситуация с науката и образованието (в частност, БАН) в нашата страна. Бог да пази България! еБАНанджия , December 12, 2009 Нужни са ясни критерии каква наука и в какъв мащаб може да си позволи България и как може да се извлече максималното с наличните ресурси. Ако някой смята, че със 100 милиона годишно може да се постигне повече в рамките на БАН нека дефинира какво е това повече и как това ще се отрази на икономиката. Аз бих казал в рамките на своя бюджет БАН върши добра работа. Би могло да бъде далеч по-зле. С 10 пъти по-голям бюджет, същите резултати. За съжеление в България липсват дългосрочни перспективи за развитие. Хората са озлобени един към друг. Липсва чувството на принадлежност към обща кауза и желание да се върви напред. Голяма част от дускусиите за реформи в науката са подхранвани от сблъсъци на интереси и омраза. На фона на милиардите които изчезват в последните години, какво са някакви 100 милиона които все пак се разпределят между служителите на БАН. Те дори се опитват да оптимизират тяхното харчене. Говори се за обществени ползи... Държавата може и трябва да си позволи да налива пари в БАН. Това е едно упражнение по осъзнаване на приоритети и стимулира дискусиите в обществото. Нека не виним учените, че харчат нашите пари. Те се опитват да бъдат полезни и влагат усилия. Въпрос на време е някой да им покаже как да постигнат това. Може би ще се наложи да почакаме, но ние все това правим. "Феодалните старци" скоро ще бъдат част от дългата история на БАН. Дали са успели да предадат своето тоталитарно мислене на идващите 'млади учени' е друг въпрос. Работник , December 12, 2009 Абе на кой му пука за БАН. То Бойко ще разгони фамилията на държавата, хората няма какво да ядат, какво да работят те се тръшнали за кирливите си заплати от по 400 лева. наблюдател , December 12, 2009 Така, лайното плувало и миришело. Явно лицето С.И. (достоен син на татко си!) не е доволен! Ами поискай за любимия НБУ същата "поръчкова и еддностранна" оценка. Ще се решиш ли? НЕ! Няма, то въпросът ми е просто риторичен. И затова предлагам нещо кардинално: тотална иквидация на БАН; ликвидация на всички ВУЗ (остава само НБУ да обучава администратори), ликвидация на средното образование (остава само основното до 7 кл.)! Та нали за курви и келнери повече не се иска! Мисля, че дори кретени (ст.н.с. д-р Любима Йорданова&Co) могат да оценят оригиналността на идеята! А за лицето С.И. последен въпрос: Нещо не съм чел по въпроса за бъдещето на нацият - децета ни! Та той какво иска за българските деца? Да станат келнери и курви? Р.S. Лицето С.И. даже не може да пише правилно, не владее българската граматика, а бе що не си остана ректорче в НБУ, бедни, бедни С.И.? Платените , December 12, 2009 педерасткият кръг от Нов български университет понеже е много зле не може да се v хабилитира години наред и си направи ректора министър и сега ох майка титли - професори ще станем всинца. Това е Отворено общество, не е шега работа. БАН, СУ и т.н. да се сриват със земята. Stranna rabota , December 13, 2009 Kolegi, interesno, che publichnoto obsajdane na reformata v sistemata na visheto obrazovanie se pravi ot Sergei Ignatov (NBU), Haralan Alexandrov (prepodava v NBU), nai-radikalen Evgeni Dainov (prepodava v NBU)... Spisakat moje da bade prodaljen. V predavaneto na Mira Bajaeva po BTV pokania i segashnia rektor na NBU - Liudmil Georgiev. Tova e demokratichen debat ot bezpristratni hora. Poznaite kakvo e obshtoto mejdu tiah i kakav im e interesat? КП , December 13, 2009 Боже, да къде докараха България - педалите и комсомолците (бившите?) от НБУ да определят научната политика на държавата! Добре дошли на дъното! Браво, млад учен! , February 11, 2010 Браво, млад учен, кратко и ясно сте написали очевидно верните неща. Сега са се хванали гуша за гуша две еднакво невъзможни партии - властниците в шапката БАН и политическите херостратовци, които мразят науката, защото са се разминали с просветата. Вярно е - голямата опасност е старците да се запазят от ъображения за престиж, имотите да се разграбят - а учените да са тези, които ще бъдат ликвидирани. Защото само техният глас не се чува. Прав сте, че трябва да останат държавни научни институти, че трябва да се ликвидира шапката. Трябва да се види - а защо няма наука в нашата практика. Ами защото цялото законодателство през тези две десетилтия я изхвъпри от там! Няма научна експертиза нито в градското планиране, нито в социалното управление, нито в подготовката на законите, нито в борбата с отрицателните явления, като наркомания, проституция, младежка престъпност и други язви, нито в контрола върху храните (такъв беше ликвидиран), никъде. Само в екологията остана един ОВОС. Държавата не поръчва проекти за прогнозиране и дизайн на развитието. Имаме технологични институти в области, в които вече не произвеждаме нищо. Значи трябва да се препрофилират и намалят. Но преди да знаем какво правим, не трябва да пипаме! Всичките ни реформи са правени на обратния принцип и затова страната заприлича на разтурена барака. Напиши коментар Име Коментар