Калоян Методиев е роден на 24 април 1976 г. в София. Завършва 133 СОУ „Ал. Пушкин" с хуманитарен профил и руски език. През 2001 се дипломира като магистър по политология в СУ"Св. Климент Охридски". Специализира Външна политика и Национална сигурност в същия университет. Стажант в Европейския парламент в Брюксел. В периода 2003-2005 е председател на Младежкия съюз на демократичните сили. От 2008 год. е магистър по психология от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Председател на ПП "Общество за нова България"
Отправни точки за структуриране на българската партийно-политическа система в началото на прехода са Възродителният процес и екологичните идеи на голяма част от дисидентстващите. В този период е заложен един квази модел на който сме свидетели и до днес. Той може да се определи като фундаментално сбъркан.
От една страна за това вина носи оставането на политическата сцена на БСП, която така и не можа да стъпи на основите на една модерна политика, а продължи да съществува като идеен хибрид опиращ се на една дълга традиция, разкрачена между минало и настояще. През годините БСП отчаяно се лута между комунистическите идеи, евросоциализма, социалдемокрацията, та чак до класически десни политики в данъчната област.
Това зададе (както и може би неизбирането на д-р Петър Дертлиев за президент през 1990 г.) тона на парадоксалния български партиен модел. При него в т.нар. десница могат да се открият уникати като: земеделци-дружбаши, съставляващи най-голямата партия на антикомунистическата опозиция в началото на промените, десни социалдемократи, зелени антикомунисти и т.н. Така хетерогенната десница стигна до спуснатото приемане на християндемократическите идеи от СДС в края на 90-те. Очевидно провален експеримент, защото пътя на идеите е обратен.
Идеологически абсурд беше и влизането на НДСВ в Либералния интернационал през 2002 година. След като бившият монарх оглави партията, взе властта, дойде време да си намери европейско партийно семейство. Пробва в Европейската народна партия, все още с някакво влияние СДС, на живот и смърт, стопира процеса, и така Царя се озова при либералите. Както и да се погледнe това си е политически абсурд.
Като политически абсурд може да се определи и дългогодишното членство на ДПС в същия Либерален интернационал. Либералната всеядност въобще не се притеснява от електората, методите на работа, партийната политика и структура на партията. Важни са гласовете за съответната група в Европарламента. Толкоз.
Подобна е историята на ГЕРБ. На ЕНП й трябваха места в европарламента, десните ги нямаше на политическата карта, ето ти партньор.
Цинизмът на евробюрократите, обаче, не бива да ни разколебава по пътя на избистряне и успокояване на българската партийно-политическа система.
В следствие на гореизложеното България се присъедини към ЕС с хаотичен партиен модел, който не напасва в геометрията ляво-дясно доминираща в Европа, защото донякъде е обърнат. Така днес зелени движения изповядващи крайни левичарски идеи се представят за десни, мислещи се като леви партии провеждат дясна политика, националисти и комунисти се размиват по странен начин, убедени антикомунисти са издъно пропити с етатизъм, пролетаризирани по време на прехода бивши подръжници на СДС и КТ”Подкрепа” от началото на промените все още се мислят за десни, а едри собственици, морални консерватори, бизнесмени като принадлежащи към левицата. Това в известен смисъл е известно в психологията като шизофренно състояние.
Разбира се това не може да продължава безкрайно. Класическата евро координата не може да се привнесе, но постепенно системата трябва да изкристализира съобразно реалните интереси и нагласи на големи групи от населението.
Така трябва да се излязат напред новите десни и леви партии, които да имат ясен профил. Патриотичните и екологични идеи могат да станат съставна част от всяка политическа програма, разбира се пречупени през конкретните особености на съотвените идеологии. Лявото е интернационално, а дясното национално. Данъците са ниски вдясно, а по-високи вляво. Едните преразпределят, а други оставят у хората. Защитата на малцинствени групи по сексуален и етнически признак е приоритет на левицата. Семейството е основна ценност в десницата. Оттук ще дойдат и визиите за решаване на редица задаващи се проблеми пред обединена Европа като емигрантския въпрос. Примерите са десетки.
Избистранянето ще е условието за стабилност на политиката, а оттам и намирането на консенсусни решения, които да са от полза за цялото общество. Само така страната ни може да се премести от последното място, което заема в театъра на Европейския съюз и да продължи развитието си напред.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ
|