ЗА НАС И СВОБОДАТА…

На шега, на майтап, общество.нет направи една година. Създадено от група ентусиасти, изданието се наложи в медийното пространство. Е, за една година не се разпростря на стотици хектари, но откри своето декарче и започна да го обработва с любов.

Медията ни си изгради име на коректна по отношение на всички публикували материали и давали интервюта при нас. За тази година ние не променихме нито ред и не излъгахме доверието на всички работили с нас,  защото всичко, което правим не е само тук и сега, а стъпва дългосрочно напред. Тези пък, които високомерно ни отказваха, лъгаха и не приемаха на сериозно поканите ни, просто няма да разчитат на нас – никога и за нищо.
Другият принцип, в който сме се водили и който сме защитавали, е неизменната свобода на словото. В момента, в който някой за нещо започне да го ограничава, този някой по недвусмислен за нас начин е скъсал връзката си с реалността. Защото свободата е и си остава най-висшата човешка ценност. За нея са умирали без колебание откакто свят светува. За нея са писали поетите. За нея са пели преди Гилотината. За нея са зарязвали мило и драго дедите ни. Е, разбира се, имало е и предатели, и мижитурки. И тук е въпрос на личен избор на кого искаме да приличаме и кой ни вдъхновява. В общество.нет този избор никога, нито за миг не е стоял. Свободата за нас няма алтернатива. Тези, които са се борили и са оставили костите си за нея нямат еквивалент. Затова класации като 100-те най-велики българи ни се струват жалки и патетични. Но и точно затова уважаваме техния избор, защото всеки има право на мнение. Тук се изкушавам да вмъкна един пасаж от Гюстав Льо Бон за свободата писан през 1895 година: “Непрестанното изковаване на ограничителни закони и регламенти, ограждащи с най-византийските формалности и най-дребните житейски постъпки, неминуемо довежда до постепенно стесняване обсега на свободно движение на гражданите. Жертви на заблудата, че повече закони означава по-здраво осигурени равенство и свобода, народите с всеки изминал ден се съгласяват на все по-тежки препятствия.
… От тях остават само празни сенки, пасивни автомати, безволеви, беззащитни, безсилни.
… Колкото повече растат безразличието и безпомощността на гражданите, толкова по-належащо  е да се увеличи допълнително ролята на правителствата. Те задължително трябва да носят духа на инициативност, предприемчивост и ръководство, който отделните хора са изгубили. На тях се възлага всичко да предприемат, всичко да ръководят, всичко да защитават.В такава обстановка държавата се  превръща във всемогъщ бог. Само че опитът учи, че властта на такива божества никога не е била нито много трайна, нито много силна.”
Хубаво го е казал гениалният френски Льо Бон, само че не е знаел колко много ще се развият технологиите през следващите 110 години. Не е знаел, че свободите ни никога преди не са били толкова застрашени. Свободата на словото е една от тях. За нея трябва да се борим!
И накрая нека си пожелаем през Новата 2007 късмет, сили и непоколебимост да вървим напред. Защото успешният път е пътят напред!