СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Актуално

ВАСИЛ КАРАИВАНОВ: НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РИСК Е ПАРИТЕ ОТ ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ ДА ИЗЧЕЗНАТ СЪВСЕМ

Автор : специално интервю за Общество.нет

21 October 2009

ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ ИМАТ НЕПРИЯТНОТО СВОЙСТВО ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ДА ФАЛИРАТ. ОТ НАЧАЛОТО НА ТАЗИ ГОДИНА В САЩ СА ФАЛИРАЛИ 99 ТЪРГОВСКИ БАНКИ И МОЖЕ БИ ЩЕ ИМА ОЩЕ, КАЗВА ИКОНОМИЧЕСКИЯТ АНАЛИЗАТОР

Васил Караиванов, хон. преподавател по инвестиции в магистърската програма по финанси и икономика в Стопански факултет на СУ"Св. Климент Охридски"

Как гледате на идеята на министъра на финансите Дянков, част от парите от фискалния резерв да се депозират за лихва в търговски банки?

Това по принцип не е нова идея, защото от време на време се е прокрадвала тук-там в публичното пространство след 1997 г. Дори се е стигало да се предлага част от фискалния резерв да се инвестира директно в икономиката.
В конкретния случай не ми се иска да използвам определенията, които министър Дянков използва напоследък относно различни икономически идеи, въпреки че тук те са много удачни. Тези пари, които са спестени през последните години от различните правителства не случайно се наричат с термина „фискален резерв”. Това са бели пари за черни дни и те трябва да са налични по всяко време. Особено сега в момент на безпрецедентна световна финансова и икономическа криза. За тези пари е немислимо да бъдат излагани на каквито и да било рискове, затова трябва да се управляват възможно най-консервативно – инвестират се в най-нискорисковите инструменти и съответно се получава най-ниската доходност. Това обаче е само част от картината – частта погледната само от финансова гледна точка. Ако се погледне от икономическата гледна точка, която обхваща и финансовата, се вижда, че икономическите ползи и възвръщаемост на тези пари са много по-големи от финансовите. Няма да се учудя дори да се получи по-висока икономическа възвръщаемост от 6-7%, за които говори министър Дянков.

Какво имате предвид под „икономическа възвръщаемост” в този случай?
Икономическата възвръщаемост обхваща много елементи, голяма част от които е трудно да се измери прецизно. Например наличието на този фискален резерв пряко влияее върху премията за риск на държавния дълг на България. Поради размера на фискалния резерв, премията за риск е относително по-ниска и това се отразва върху доходността, при която се издават новите емисии държавни облигации (ДЦК), върху лихвите по новите кредити, които българските банки (и компании) получават от чужди банки и след това се отразява върху лихвите по кредитите към фирмите и гражданите в страната, върху изискваната възвръщаемост от чужди и български инвеститори и т.н. Министър Дянков каза, че се пропуска по 5.5% лихва, защото фискалния резерв се управлява от БНБ и носи само до 0.5% доходност на година, абанките дават по 6%. Ако направим сметка за 3 млрд. лв. при лихва 5.5% биха се получили на година 165 млн. лв. от лихви и това е чистия финансов ефект. Ако обаче сметнем, че този фискален резерв дава отражение върху над 30 млрд. лв. от ДЦК, кредити, преки инвестиции и т.н., тези 165 млн. лв. са по-малко от 0.5%, въпреки, че ефекта им със сигурност е много по-голям от половин процент. При 1 % ефект, икономическата възвръщаемост за 3-те млрд. лв. ще бъде 10% - двойно повече от тази, която ще се получи от банките.
Към това може да добавим и ефекта върху платежния баланс, защото фискалния резерв е един буфер за изтичането на валутни резерви от страната поради дефицита по текущата сметка. В миналите години също имаше дефицит по текущата сметка, но финансова сметка и преките чуждестранни инвестиции я покриваха и дори се увеличаваха валутните резерви. През тази година дефицитът по текущата сметка е намалял, но финансовата сметка и ПЧИ не могат да го покрият, затова са изтекли валутни резерви за над 1 млрд. лв. Ако кризата продължи и има допълнително излизане на валутни резерви, тогава фискалният резерв ще изиграе ролята на буфер и е е добре да си стои целия в БНБ, за да се ползва при нужда.

Какви рискове крие подобен ход?
Най-големият риск е парите от фискалния резерв да изчезнат съвсем. Търговските банки имат неприятното свойство от време на време да фалират. До вчера в САЩ от началото на тази година са фалирали само 99 търговски банки и може би ще има още. В България досега нито една банка не е фалирала през последните две години, но добре че имаше фискален резерв и предишния министър на финансите го управляваше добре.
В момента БНБ управлява почти всички пари от фискалния резерв по строго определени правила, които предполагат възможно най-малък риск за тези пари. Засега не виждам защо това трябва да се променя.

Защо според вас дойде това предложение от министъра?
Това само министъра го знае. Но за съжаление използва фискалния резерв за да обвини предшественика си, че не си е свършил работата.
Може би пък иска министерството на финансите да може да провежда и парична политика.

Кои банки евентуално би избрал той, за да депозира парите?
Аз се надявам въобще да не се стига до избор на банки. Но която и да избере – все си е риск.

Коя международна институция може да подкрепи подобно действие и коя да се възпротиви?
Не би трябвало, която и да било международна институция да подкрепи тази идея. Ама знае ли човек.

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ