СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

 
 
izborii2011-baner.jpg
Advertisement
Начало arrow Гледна точка arrow АНЯ ПАВЛОВА: ВНУШЕНИЕТО ЗА ВСЕМОГЪЩЕСТВО Е ПЪТЯТ КЪМ ИНФАНТИЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

АНЯ ПАВЛОВА: ВНУШЕНИЕТО ЗА ВСЕМОГЪЩЕСТВО Е ПЪТЯТ КЪМ ИНФАНТИЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО
Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА   
26 September 2009
ImageАня Павлова e собственик и управител на агенции CNR Advertising и CNR Communicatons, председател на Асоциация “ИМАГИНЕС на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността” и съпредседател на Българска ПР конфедерация, докторант в Софийския университет “Св. Климент Охрисдски” с тема: “Политически интегрирани комуникации”. През 2004 г. агенцията й работи за кампанията на кмета Стефан Софиянски, тогава взе и голямата национална награда на Българското дружество връзки с обществеността в категория “Политическа ПР кампания”. Аня Павлова е член е на Руската асоциация по връзки с обществеността (РАСО). 
 
Госпожо Павлова, необходими ли са на политиците експерти по публични комуникации?
Смятам, че публичните комуникации са от първостепенно значение за всяко едно управление, а най-вече за това, което току-що е спечелило изборите и е започнало да управлява. Новосформираният кабинет задължително трябва да комуникира с хората, с всички хора, независимо от това за кого са дали своя глас и дали изобщо са гласували.  Политиката е публично занимание и политиците са длъжни да разговарят с гражданите, да обясняват какво смятат да правят, защо, кога и по какъв начин ще го реализират. Специалистите по публични комуникации именно затова застават до политиците, за да контролират ефективността на посланията им, да следят и анализират обратната връзка.

Хората от правителството на Бойко Борисов, а и самия той, не прекаляват ли с публичните си изяви?
Винаги съм твърдяла, че качеството на медийното присъствие се мери не с това колко присъстваш, а с това с какво послание присъстваш. Факт е, че премиерът Борисов присъства в медиите всеки ден и по цял ден. Факт е също така, че той има доверието на 90% от българите (съгласно оповестени социологически данни). Аз лично бих обърнала сериозно внимание върху това да се провери дали тези 90% от хората показват знание за новия министър-председател и човешката си симпатия към него или дават реалната си подкрепа и одобрение, гарантиращи 90% подкрепа при евентуални избори. Колко хора от тези 90% могат да формулират какво е посланието на премиера към нацията? Иначе симпатиите си към премиера хората вече изразяват и в новосъздадения епос за него. Има доста вицове за Борисов. Това може да бъде за добро, но може и за лошо. Работа на професионалните комуникатори е да контролират и анализират включително и тенденциите в народния епос. Доброжелателният хумор с лекота може да се прелее в тежък сарказъм. Затова въпросът за мярката, точността и дисциплината в комуникирането с хората е от особена важност. Това не е работа нито на премиерът, нито на министрите. За тях е важно да имат какво да кажат на хората. Количеството информация, която се подава към хората и ритъмът, с който това се прави, трябва да са прецизно изчислени. 15 новини наведнъж от едно министерство е равно на нула новини. Неразвитата новина означава мъртва новина. Не си представям, че когато министър Симеон Дянков, е работел в Световна банка, сам си е изготвял прессъобщения или е правил медийно планиране. И не е нужно, и не трябва. За съжаление, всякаква неподготвеност за публични изяви при един политик проличава много бързо. Битието на ръководен от някого експерт е коренно различно от битието на политик, управляващ държава. Оттам и публичните поведение, говорене и послания са съвършено различни. Колкото и странно да звучи, хаотичността в медийното поведение издава хаоса в работата на политиците.

Трябва ли да има баланс между позитивните и негативните послания?
Това, което ми прави впечателние, подчертавам на мен, е че има лек дисбаланс между позитивните и негативните послания на сегашното управление. Везните са натежали в полза на негативното послание. Всички разбрахме за безобразията на клептокрацията, управлявала преди Борисов да я смени. Крало се е на поразия. Разбрахме го. Според мен обаче има опасност при пресоляването на манджата с негативите, та дори те бъдат насочени в една посока, да се отиде към негативно отношение към властта въобще. Това може да донесе проблеми на и на управляващите сега. 
Балансът между негативно и позитивно послание е абсолютно задължителен.  Позитивното обаче не трябва да бъде сиропирано, а трябва да бъде sugar free (без захар, бел. ред.)

Как гледате на комуникацията вътре в правителството?
За комуникацията вътре в кабинета мога да съдя само по публичните изяви на членовете на кабинета. Прави ми впечатление особеният начин, по който министър-председателят Бойко Борисов говори със и за министрите от своя кабинет. Създава се впечатление, че се отнася към тях като към пешки. Публично се задават в остра форма параметрите на това за какво те могат и не могат да говорят. Маркират се думи забранени за употреба. Поставят се условия и срокове за изпълнение, който вървят със заплахи за отстраняване. Впечатления за временността и нестабилността на министрите не са полезни впечатления за нито едно управление. Както неполезно е и внушението, че министрите са безгласни изпълнители на волята на премиера. Все пак мисията им е заедно да са изпълнители на волята на гражданите. Моят съвет е вътрешните комуникации да бъдат именно вътрешни.

Какво мислите за Аз-а на Бойко Борисов?
За всеки вече е ясно, че премиерът Борисов обича публичните изяви. Те видимо го зареждат с енергия и той като че ли не пропуска нито една възможност за публична проява. На мен това ми прилича на явлението описано в икономиката като демонстративна консумация или показно потребление. Този тип потребление е характерен за хора, собственици на млад нов капитал. Те демонстрират неговото наличие със скъпи коли, аксесоари, с всички характеристики на „богат живот” и искат всички да забележат това. Г-н Борисов има зад гърба си 8 г. управленски опит и би трябвало рационално, спокойно и прагматично да се отнася към изборна победа и заставането на чело на държавата. Редуцирането на демонстрационната консумация на властта смятам ще е от негова полза. Внушението за всемогъщество е също достатъчно тревожно. В дългосрочен план всемогъществото носи опасности, по-голямата от тях е  инфантилизацията на обществото. Ако хората свикнат с факта, че всичко решава премиера, че за всичко отговаря той, каква е тяхната роля в живота на една държава – инфантилни зрители. Ако премиерът иска хората да участват в процесите на работата на държавата, той не трябва да допуска инфантилизация на обществото.

Вие лично и вашата агенция комуникирате ли с някои политици?
Основният сегмент от работата на агенцията е политическият PR. Ние работим с много политици. Стараем се да допринасяме затова те да бъдат чути, разбрани и подкрепени от хората. Това не е лесна работа. Не е работа за свободното време. Това е Full Time Job. Без нормиран работен ден и без уикенди.

Някои имена?
Работим с политици от целия политически спектър в България. Смятаме, че политическият PR е легален бизнес в сянка. Ние работим за представянето в публичното пространство на политика, а не на нас самите. Когато някой колега започне да разказва за себе си и неговите приятели политиците, смятаме, че той работи по друг PR-проект.
Рано или късно се надявам, че ще се появят политици в България, които ще имат доблестта и смелостта да казват: „Аз съм признателен на политически пиар Х или на политически пиар Y, защото ме научи на това…, защото ми помогна тогава…, защото застана до мен когато бях в криза...”. Това е нашата позиция – не ние да разказваме за политиците до нас, а политиците да се научат да споделят за ползата от професионалните комуникации.

Как бихте анализирали отминалата предизборна кампания?
Всяка политическа сила проведе кампания съгласно нейните виждания и разбирания. Доколкото разбрах от медиите най-скъпите депутати са тези на „Синята коалиция”, там са инвестирани най-много пари. Това, което имат в момента са 15 депутата и съвършено разгромен Съюз на демократичните сили. Всеки преценява за себе си кога и в какво да инвестира. Иначе изборите, според мен, приключиха абсолютно логично.

Провал ли беше ПР-ът на БСП?
Темата за PR-а на БСП беше широко коментирана в пост-кампанийните анализи в медиите. Беше поставен акцент върху участието в кампанията на чужди специалисти. Това не е проблем. Въпросът е в пропорцията, в която участват чуждите специалисти в една локална предизборна кампания. Дори и да е имало позитивни неща, които те успяха да дадат на БСП, резултатът е налице – загуба и провал. Тук важи правилото, което знаят всички политически пиари: когато се печелят избори, те се печелят от политик и политическа сила, когато се губят избори – виновен е пиарът. 
Много се говореше да черен ПР на миналите избори. Аз не смятам, че такъв е имало. Имаше само доста упражнения върху негативни технологии. Няма избори без негативни технологии. Въпросът винаги е мярката и в професионализма.

Помагат ли специалистите по политическа комуникация за създаване на кумири?
По принцип не пиарът, а хората са тези, които създават кумири. Пиарите понякога само допринасят за това. Според мен вече е време не хората да си създават кумири между политиците, а политиците да обявят, че хората са техен кумир, пред който те се прекланят и за когото са готови всеотдайно да работят.
 
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ПОЛИТИЦИ СЕ ОПИТВАТ ДА ПРЕНАПИСВАТ ИСТОРИЯТА ЧРЕЗ МЕМОАРИТЕ СИ

Коментара (0)add
Напиши коментар
quote
bold
italicize
underline
strike
url
image
quote
quote
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley

busy
 
< Предишна   Следваща >
[назад]
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.