|
БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО - "ПРЕХОДЪТ И ПЪРВИТЕ 10 ГОДИНИ В ЕС” беше темата на теоретична конференция, която се проведе на 19 септември в Плевен. Организатор беше ПП „Общество за Нова България”, а домакин общинската структура на партията в града. Лектори на конференцията бяха проф. Димитър Луджев, доц. Михаил Груев, д-р Димитър Иванов и доц. Васил Пенев.
Форумът беше открит от зам.-председателя на партията Станчо Тотов, който приветства с добре дошли гостите и подчерта важното значение на Плевен за българската политика. Председателят на ОНБ – Калоян Методиев определи основната цел на конференцията, а именно да очертае макрорамката на българската политика в близкото минало, да се анализира настоящето и да се направят прогонози за бъдещето в краткосрочен и средносрочен план. Той определи анализа на исторически процеси, като предпоставка за по-доброто разбиране на настоящето и оттам за правене на прогнози за бъдещето. Методиев даде пример: „Ако човек прочете вестник отпреди 5, 10 или 15 години, има по-голям шанс да разбере какво се случва днес, отколкото ако прочете днешната преса”. Председателят на ОНБ представи лекторите, които по думите му не са подбрани случайно, а имат много общо помежду си. „Освен доброто образование и солидни теоретични познания всички, без изключние, имат богат практически опит от българската политиката. Участвали са в работата на институции, оставили са следа в преходната история на страната и дай Боже да начертаят път и за в бъдеще”, каза още лидерът на партията.
Първата лекция на конференцията беше изнесена от проф. Димитър Луджев. Той направи рестроспекция на политиката на българския преход, като освен въпросите свързани с партийната система засегна и икономическите и институционални промени през периода.
Българската десница е ново явление, родено след революцията през 1989 г. в Източна Европа и една от причините за трудното й развитие е, че не можем да говорим за никакво нейно наследство, смята анализаторът. Цикълът от реформи у нас през 1991 г. бе направен от десни реформатори - експерти в кабинета “Попов”, но любопитното е, че той бе спрян от първото правителство на СДС и Филип Димитров, което не бе подготвено да реализира такава политика, каза още професор Луджев. Според историка българската десница при управлението на ОДС и Иван Костов е било по-скоро имитация на дясното отколкото същинско дясно, което е довело до загуба на доверието на хората в десницата и в нейните лидери, с което започна упадъкът й.
В ГЕРБ няма надежда да се реализира онова, което в модерния свят се счита за една демократична формация, базирана на основните принципи на консерватизма. Той заяви, че не е оптимист и счита, че и това управление ще завърши за съжаление като предишните, защото е обременено от липса на капацитет за реализиране на реформи в страната. Според историка в момента възниква въпросът възможно ли е в България да се появи най-после модерна дясноцентристка формация.
Според Луджев последните избори са вот на недоверие към цялата стара политическа система на прехода – “Лявото понесе поражение, а дясното е почти ликвидирано”, посочи той. Необходимостта от модернизация на България ще засили подкрепата и факторите за създаването на работеща десница у нас, заяви в лекцията бившият професор.
Доц. Михаил Груев очерта историческите етапи в развитието на десните партии след Първата световна война до днес. Именно оттогава са заложени много от негативните тенденции свързани с дясното, които наблюдаваме и днес. Той подчерта дългите периоди на криза и прекъсната историческа традиция като предпоставки за много от проблемите на дясното по време на българския преход. Доцент Груев сравни управлението на Симеон Сакскобурготски с руинирането на партийно-политическата система след 19-то майския преврат от 1934 година. Опасността днес е да не се създаде т.нар. държавна партия. Допълнителни предпоставки за кризата са маргинализация и опростачването на голяма част от българското общество. Според историка бъдещото дясно трябва да остави настрана популизма при конституирането си. Той трябва да бъде интегриран по някакъв начин, разбира се в един разумен вид.
За мястото и ролята на политическия център в България говори д-р Димитър Иванов. Докторът се спря на прехода като очерта и геополитическите фактори в неговото развитие и особено тези, свързани с енергийните интереси на големите субекти в световната политика.
Той направи важни изводи един от които е, че досега българският център винаги е служил за подкрепа на левицата. Както преждеговорившите и той беше скептичен за дясното днес. Думите му бяха: „Не го виждам!”. Според него няма нов десен проект в обозримо бъдеще, а шансът за политическо действие и реформи се крие в центъра, който трябва да реши задачата свързана със съставянето на следващото правителство. Той според него трябва да съдържа в себе си един констуктивен национализъм. Новата стратегическа формация ще е в центъра. „Българският избирател не греши на избори”, каза още д-р Иванов. Накрая завърши с определяне на целите пред българската политика днес. Обозримите са: влизане в Еврозоната и Шенген, но голямата е модернизацията на страната, нейното европеизиране.
Последната лекция беше изнесена от доц. Васил Пенев на тема „Левицата и нейното бъдеще”. Според него основният субект чрез който може да се анализира лявото у нас по време на прехода и в настоящето е БСП. В момента БСП се намира в агония, която ще продължи и след очаквания през есента конгрес до началото на 2010 г., каза още доц. Пенев. Според него левицата ще трябва да промени стереотипите си, свързани със самочувствието й на властническа партия. По думите му българската левица трябва ясно да разбере, че нито в САЩ, нито в Южна Америка, нито в Китай, в Индия и Индокитай ще могат да намерят свои партньори. Тя няма да може да намери адекватен партньор в политическото пространство дори в днешна Русия, тъй като тя е много променена, уточни Пенев. Левицата има уникален шанс в следващите години, в които очевидно няма да може да се доближи до изпълнителната власт, да продължи да се модернизира, смята той. Според него единственият начин за модернизацията на БСП е да копира, да моделира и пренастройва гледните точки на европейската левица. Нашата левица изобщо не може да следва някакви други модели, нито да има претенции за външнополитически партньор по посока на Изтока или отвъд океана, смята Пенев.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:
|