СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

За любовта

ЛЮБОВТА НА ФОТОГРАФКАТА (РАЗКАЗ)

Автор : Линда ИВАНОВА

21 September 2009

Вятърът галеше леко зачервените ѝ от студа бузи. Тя инстиктивно се обърна, непрестанно имаше чувството че той я преследва, не се бе чувствала отпочинала от месеци, дори в съня й той я следваше.
- Не, дръж се като възрастен човек, сама си, а той гние в затвора! - промърмори тя под носа си, за да се успокои.”Да, той наистина бе осъден, но дали не бе избягал? Наистина ли бе сама?” , тревожните й мисли не й даваха покой. Дори сега в този хубав, облачен ден на нос Калиакра. Ден, вълни, облаци, всичко съчетано в комбинация, за която всеки фотограф би жертвал дясната си ръка, за да снима. А нейния пръст, стоеше на копчето, неспособен да го натисне. „Той ще се върне за мен, знам го!” - помисли си тя. С голямо усилие на волята си, тя отпъди лошите мисли и най-накрая натисна копчето, и вече не можеше да спре. Бе попаднала в транс. Снима всичко от разбиващите се в камъните вълни, до рибарската лодка в далечината.
Спря за момент, защото дочу нечии стъпки. Кръвта се смръзна във вените й. „Нима това бе той?!?” Тя се обърна много бавно и го видя... Най-страшният й кошмар!
Той й се усмихна. „Все още е перфектен”, помисли си тя. Бе малко по-блед, отколкото тя го помнеше и поотслабнал, обаче бе той. Пушеше си цигарата- червено Marlboro, механично отбеляза тя. Още се усмихваше, а усмивката му бе пълна с горчивина, и двамата знаеха какво предстоеше да се случи.
Тя помнеше тази усмивка, бе изписана на лицето му, когато сваляше колана си. Тя потрепери, но не от студа. Той забеляза това и усмивката му стана по-широка, докато гасеше поредната цигара. Тя си спомни как я бе вързал, как я бе горял със запалени цигари, но все пак колко много го обичаше, как го защитаваше, как бе стигнала до Пирогов и бе казала, че е паднала по стълбите, когато лекаря я попита, защо крака й е счупен. Как бе лъгала семейството и приятелите си. Спомни си как на сватбата си си мислеше, че се жени за ангел, но бе забравила че има и паднали ангели. Тя знаеше, че той ще я убие и не му се сърдеше, напротив, още го обичаше, както не бе обичала друг.
Тя безмълвно се обърна и продължи да снима, знаеше че смъртта идва, но не като неканена гостенка, а като стара позната. Не беше нужно да чака дълго, след няколко минути две нежни ръце я бутнаха, настоятелни, но все пак нежни.
- Черният ми ангел! - прошепна тя преди студеното море да я приеме в обятията си.

***

Станимир дълго седя и съзерцава красивата жена на носа. Тя бе фотографка или това й бе просто хоби, личеше си по големия фотоапарат, явно за професионалисти. Гледаше я, защото нямаше какво друго да прави, беше много студено и рибата грам не кълвеше. След малко непознатата се обърна постоя няколко минути, гледайки нещо зад себе си. С остро движение тя отново се завъртя и продължи да снима , а след това най-неочаквано скочи във водата. Той си спомни изражението й точно преди да скочи, изражение на облекчение
Защо ли?

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: